Аз съм Сиси и живея в Орландовци

/КРОСС/Сиси Вълткова пред komentator.bg

Вижте, наистина ми омръзна от компетентни правозащитници. Те си приличат много, без значение чия страна защитават. Обсебени коне с капаци, клавиетурни борци за.. ми за каквото си изберат. Потънали в отчаяно защитаване на псевдо гражданска позиция, чиято единствена цел е самодоказване и изпъкване. Пред кого бе!? Първо чупехме нокти на тема „Да ослепим ли и Самуил!?", после всички станахме „Je suis Гърмен", а сега изведнъж сме в Орландовци и бутаме циганското гето или пък сме издигнали жива верига около него. Разбира се, всички тези дейности ги извършваме от дивана, по нощница, в едно вкъщи, намиращо се в т.нар. „елитен" квартал.

Израснала съм между Бояна и Орландовци (инфраструктурата е много подобна). Често получавам някой друг културен шок, преминавайки от единия край на София до другия.

Но нека ви разкажа малко за Орландовци...

Първо, това е квартал на София. Най- знаменитото нещо в него са гробищата. До там се стига най- често с трамвай, но не ви препоръчвам да го използвате по тъмно. Ако сте решили да дойдете с кола, нека тя не бъде със спортно окачване. За да не си окачите окачването на стената на някой трап. И ако все още се подиграване на фандупката на Цариградско, просто не сте идвали в Орландебург.

Прекарала съм не малка част от живота си тук, изживяла съм страха и омразата, но въпреки всичко съм намерила и доброто.

Все още никой не ми е отнел толерантността.

Преди време се прибирах с трамвая към вкъщи. Беше към 18 ч., още светло и, разбира се, претъпкано. Пред мен седеше баба с малката си внучка. Тогава, на спирка „Хладилен завод", се качиха група цигани. Започнаха да се бутат и да крещят разни цинизми. Бяха на не повече от 16 - 17 години. Тогава един мъж се развика по тях. Тръгнаха да се разправят. Свалиха го на спирката и започнаха да го бият. В момента, в който успя да се качи отново в трамвая, ватманът бързо затвори вратите и тръгна. Тогава страхът започна да се надига. Групата цигани тичаше след трамвая, мяташе камъни по него. Хората звъняха на 112 и молеха ватмана да не отваря вратите на следващата спирка.

„Недейте.. не отваряйте.. те идват.. изпратете патрулка.. ще убият господина.."

Целият този ужас пред очите на едно дете. То не беше расист. Не съдеше хората по етнически или какъвто и да било друг признак. Никой никога не го беше учил да мрази. В този слънчев следобед, на нея й беше отнета толерантността.

Ще ви разкажа друга история.

Беше преди няколко години и се прибирах към вкъщи. Обаче бях закъсняла. Вече беше тъмно. Не повече от 21ч. да е било. Зимата. В трамвая. Наближавайки Орландовци все повече хора слизаха. Тогава се качиха група цигански момчета. В началото ме огледаха, започнаха да ми подсвирват, подвикват. Да ви кажа ли какво чувстваш в такъв момент? Не е страх, ужас е. Ужас, от това как ще преживееш всичко, което са способни да ти причинят. А после как ще живееш!? Насядаха около мен. Не съм сигурна кое чувство преобладава в такъв момент: дали е ужасът или безнадеждността. Знаеш, че няма кой да ти помогне. Мама и тати са на другия край на града, полиция тук няма, въпреки, че 2-ро РПУ не е далече, а ватманът се страхува, колкото и ти. Никой не те чака вкъщи.

Трамваят спря на „Централни софийски гробища". Чисто информативно: това е спирката в средата на нищото. Или по- точно в средата на булевард, (който по неведоми пътища се нарича „ул. Каменоделска"), пред входа на Централни софийски гробища. От там до каквото и да било друго се стига надолу по шосето, покрай една разпадаща се ограда. Ходейки, в продължение на повече от 20 мин.

Слязох от трамвая. Всъщност, в момента, в който вратите се отвориха, аз изскочих оттам и се затичах към гробищата. Прибрах се през тях. Трябваха ми около 40мин. лутане из алеите, в снега. Мъртвите бяха далеч по- безопасна алтернатива. Те поне няма да станат, за да те изнасилят, разчленят и да се изгаврят с остатъците от тялото и личността ти.

Бях премръзнала, изплашена, мокра.

Мога да ви разказвам още много. Твърде много истории съм натрупала, наситени със същите емоции.

За това, че руската рулетка е далеч по- безопасно занимание от това да излезеш да си купиш цигари по тъмно. А ако сте достатъчно безстрашен, апропо, безразсъден, за да излезете след 22ч., носете си фенерче. Осветление няма.

За това, че циганите имат изконното право да се возят в градския транспорт без билети и няма сила, която да им го отнеме. Особено силата наречена „Градска мобилност", която е само на няколко спирки от кв. Орландовци. Не веднъж съм спорила с контрольорите по тази тема... Тях ги е страх. И не, че няма от какво. И не, че не ги разбирам.

Също, приемете, че всички таксиметрови шофьори в Орландовци лъжат. Силно ви препоръчвам да си затворите очите за тези 2 - 5 - 10лв., с които ще сте назад, защото на скоро станахме свидетели на нападнатото от таксиметров шофьор момиче, което не е пожелало да остави бакшиш.

Да не пропусна - често ще сте пред дилемата дали да ви нападне глутница бездомни кучета или глутница цигани.

А ако сте решили да се разходите на токчета в квартала, минете предварително един курс по първа помощ, за да можете да си наместите глезените. Тук „инфраструктура" звучи като черен хумор.