Дефицитът в НОИ остава голям и след промените

София /КРОСС/ Вдигането на осигурителната вноска с 2 процентни пункта ще покрие едва 25% от дефицита в държавното обществено осигуряване, показват изчисленията на правителството, приложени в мотивите към промените в Кодекса за социалното осигуряване (КСО). През 2017 г., когато бъде първото увеличение с 1 пр.п., очакваните допълнителни приходи ще са 235 млн. лв. През следващата година допълнителната сума се очаква да бъде 480 млн. лв., а в следващите години тази стойност ще нараства в зависимост от средния доход. Дефицитът в ДОО през 2014 г. е 1.82 млрд. лв., като всяка изминала година той се увеличава.
Данните от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване към декември 2014 г. показва, че приходите (заедно със самоосигуряващите се, глобите, санкциите и наказателните лихви) са общо 3.6 млрд. лв. Това показва, че разчетите на вносителите са чисто аритметични и не се взима предвид започването на негативни процеси като укриването на доходи. Свиването на "дупката" няма да успее да разтовари достатъчно държавния бюджет, а в същото време няма мерки за справяне с източването на системата.
Освен че допълнителните средства ще успеят да покрият едва четвърт от недостига в Националния осигурителен институт (НОИ), те реално се изземат от хората. И в сега действащите разпоредби в КСО е записано, че през 2017 г. ще има вдигане на тежестта за работещите и работодателите общо с 2 пр.п., но тези пари са предвидени да отидат в частните пенсионни фондове по личните партиди на хората. За разлика от НОИ там парите биха носили някаква реална доходност на осигурените.

УПФ срещу НОИ

В мотивите правителството е приложило няколко сценария, при които осигурените ще получават различна пенсия. В сценариите, които включват промени в КСО, размерът на пенсията е по-висок, ако хората се осигуряват само в НОИ независимо от постигната доходност на универсалните пенсионни фондове (УПФ). Тук трябва да се има предвид, че изчисленията се правят при допускането, че се вдигне вноската във фонд "Пенсии", постепенно нарастват възрастта и стажът за пенсиониране и се увеличи тежестта за всяка година осигурителен стаж. В същото време се залага консервативна доходност от максимум 5.6% при управлението на парите в УПФ и няма вдигане на размера на вноската там.
Ако обаче се приложи базовият сценарий, при който се запазват повечето параметри (само възрастта и стажът се увеличава), тогава общата пенсия от двата стълба става по-висока от тази от НОИ. Вижда се също, че при този вариант фондовете ще успеят да изпълнят задължението си да допълват 1/3 от крайния размер на пенсията. Ползите в случая са, че натрупаните средства ще могат да бъдат наследявани и се избягва политическият риск.

Постоянен дефицит

Оказва се обаче, че с по-високата пенсия идва и по-големият дефицит в НОИ. В мотивите са разписани как различните варианти ще повлияят върху "дупката" в общественото осигуряване. Вижда се ясно, че при прилагането на пакета от мерки, предложени на депутатите за гласуване, положителният ефект ще е само в средносрочен план. В дългосрочен - реално няма да има полза от сегашните промени.
Заради решението да се вдигнат осигуровките на работещите ще има свиване на дефицита във фондовете на ДОО до 2029 г. След това обаче ефектът ще започне да изчезва и през 2060 г. той ще е такъв, какъвто би бил и без правителствените мерки (виж графиката).

Тежест за работодателите

Работодателите са твърдо против вдигането на вноските, тъй като това би увеличило цената на труда. Все пак двата пункта увеличение бяха приети като компромисен вариант, тъй като първоначално социалното министерство настояваше осигурителната тежест да се покачи с 4.5 пр.п. за 12 години.
Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че при сегашната осигурителна структура - 31% осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, увеличение на осигуровките за пенсия с 1 процентен пункт би увеличил разходите на работодателите за фонд работна заплата с 3.2%. Ако те представляват 50-90% от всички разходи на компанията, това означава увеличение на цялостните разходи с 1.6-2.9%. Тези допълнителни разходи трябва да бъдат компенсирани или с допълнителен приход, или с по-ниска печалба. В противен случай компанията ще фалира.
Предвид слабия икономически растеж и наличието на сериозна конкуренция в повечето сектори, с изключение на някои, все още доминирани от държавата, едва ли може да се очаква голям ръст на приходите или големи възможности за допълнително свиване на печалбите. В ситуация на свито кредитиране и ограничено търсене на външно финансиране компаниите разчитат основно на вътрешен ресурс, за да финансират инвестициите си. При тази ситуация единственото решение е рязане на разходи - инвестиционни или по-вероятно текущи, под формата на по-ниски възнаграждения, по-малко отработени часове и по-малко наети лица, пише "Капитал".