Нов Закон за отнемане на състояния с неясен произход?

Анализ на Антоанета Ненкова, редактор: А. Андреев, „Дойче Веле”

До края на месеца в България ще бъде готов новият закон за отнемане на състояния с неясен произход. В редица европейски страни такъв закон вече е в сила, независимо от някои критики. Първи успехи също вече има.

През юли миналата година българският парламент отхвърли проектозакона на тогавашната министърка на правосъдието Маргарита Попова, избрана по-късно за вицепрезидент. Депутатите бяха смутени от клаузата за така наречената "гражданска конфискация". Една депутатка от БСП с недостиг на литературна култура нарече закона "Франкенщайн" (очевидно имайки предвид чудовището, създадено от д-р Виктор Франкенщайн), а народните представители от ГЕРБ бяха в залата, но не гласуваха "за". Проектът слезе от дневния ред на управляващите най-вече, защото предвиждаше отнемане на съмнително богатство още преди да има влязла в сила осъдителна присъда. Заради това министър Попова си навлече критиката и на неправителствени организации. Бившата правосъдна министърка предлагаше да се проверява и произходът на имуществото 20 или 25 години назад.

Границите на легалността

Според оценка на главния прокурор Борис Велчев именно преди 20 години черната икономика в България натрупва първия си милион от трафик, рекет, поръчкови убийства, корупция. И оттогава досега не е спирала да носи приходи. Днес приходът от нелегална стопанска дейност според някои оценки достига около 1 милиард лева годишно. И понеже този милиард се трупа по криминален път, срещу собствениците му логично се включва механизмът на наказателния процес.

Разбира се, високият стандарт на живот понякога се постига чрез съвсем законни дейности. Оказва се обаче, че редица новобогаташи с легален бизнес никога не са плащали и стотинка данък на държавата. В този случай на ход са данъчните. С две думи, за последните 20 години държавата се опитва да прибира "черните" и "сиви" "спестявания" първо чрез конфискации и второ – чрез данъчната си полиция. Но и двата механизма на противодействие са неефективни. Ето защо неколцина юристи предлагат трети, допълващ механизъм с превантивни функции.

Почтените граждани с основание искат богатите да доказват произхода на парите си. В същото време обаче натискът върху богатите не бива да е незаконен, техните граждански права в никакъв случай не бива да се нарушават, пък макар и това нарушаване да е забулено в красивото понятие "гражданска конфискация". Тоест, идеята на проектозакона си остава валидна и ценна, налага се обаче да бъде изработен прецизен нормативен текст, който да дава гаранции, че законът няма да отваря вратичка за злоупотреба в нечий интерес.

Виновен до доказване на противното

Точно към това води и опитът на страни като Великобритания, Ирландия, Испания, Холандия и Германия. Добрият закон срещу незаконно забогателите преследва една важна цел: спечеленото с престъпления да не се инвестира в други криминални дейности. Защото конфискацията наистина носи приходи в бюджета, но тя е и превантивна мярка срещу прането на пари и организираната престъпност. Германия има 20-годишен опит в конфискацията на имущество, придобито с престъпна дейност. За пет години само в провинция Бавария са отнети имущества за 240 млн. евро, натрупани от наркотърговия, незаконен хазарт, проституция и трафик на хора.

В интерес на истината и в Германия също се водиха разгорещени дискусии около така нареченото "разширено отнемане". Спореше се за същото, за което и в България: дали отнемането на имущество, преди едно лице да е осъдено, не противоречи на конституцията и дали не накърнява неприкосновеността на частната собственост. В крайна сметка германският Конституционен съд се произнесе в полза на закона. Днес в Германия се допуска така нареченото "разширено отнемане" в рамките на наказателния процес. Доходи и имущество, придобити по престъпен начин, може да се конфискуват, без лицето още да е осъдено за това. Ако има достатъчно основание да се смята, че необяснимото богатство е придобито чрез престъпления, то ще остане под запор. В случай обаче, че по-късно съдът обяви блокирането за несправедливо, ощетеният може да съди държавата и да иска обезщетение за претърпени щети. Досега такъв случай в Германия не е имало.