Имотен удар и нови данъци? Кой ще плати сметката от 30 процента по-високи данъчни оценки и новия данък „свръхпечалба“?

/КРОСС/ Повишаването на данъчните оценки на имотите с до 30% от 1 януари 2027 г. е отдавна чакана мярка, която ще има различен ефект в големите градове и малките населени места. Това коментира изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева в разговор за данъчните промени, предложени от правителството.

„Актуализацията на данъчните оценки е доста закъсняла мярка. Това е много дълго чакано от общините, предлагано през последните 30 години", каза Георгиева.

По думите й предложеният данъчен пакет предвижда от 1 януари 2027 г. данъчните оценки да бъдат повишени с 30%.

Тя уточни, че това не означава автоматично увеличение на данъка с 30%, тъй като неговият точен размер се определя от общинските съвети.

„Със сигурност повишението ще бъде максимум 30%. Казвам максимум, тъй като общинските съвети, може би не всички зрители знаят, а актуализацията на данъчните оценки е прерогатив на държавата, а точният размер на данъка, който плащат гражданите във всяко населено място, е в ръцете на общинския съвет", обясни Георгиева.

Тя посочи, че ефектът ще бъде различен в София и в малките населени места, особено в селата, където данъчните оценки на много имоти са около необлагаемия минимум.

„Промяната ще бъде щадяща. Общинските съвети имат този инструмент и ще го приложат съобразно социално-икономическите условия във всяко населено място. Няма да бъде еднакво за София и за малките населени места", каза изпълнителният директор на Националното сдружение на общините.

По думите й необлагаемият минимум в момента е 1680 лева, който се превалутира на 870 евро, а голяма част от имотите в селата дори не се облагат с данък.

Георгиева даде и конкретен пример за ефекта от промяната. При имот с данъчна оценка от 30 хил. евро, за който в момента се плащат 60 евро годишен данък, след актуализацията от 30% сумата би станала 75 евро годишно.

Тя подчерта, че данъчната оценка не трябва да се бърка с пазарната цена на имота.

„Много е важно да се направи това разграничение. Данъчната оценка не е пазарната цена на имота. Тя е формула от множество фактори и е различна във всяко населено място, тъй като отразява и местоположение, и конструкцията на имота, неговото предназначение", обясни Георгиева.

По думите й при данъчна оценка от 30 хил. евро пазарната цена на имота обичайно е между 150 и 200 хил. евро.

„И затова ние казваме, че макар и закъсняла, тази актуализация е изключително необходима и е много важно, че в предложения пакет промени тя се прави поетапно и затова ще бъде балансирана в рамките на следващите три години и няма да има рязко доближаване до пазарните стойности", каза тя.

Георгиева припомни и че собствениците на основни жилища, които са ги декларирали като такива, ползват 50% отстъпка от данъка.

По отношение на такса битови отпадъци тя уточни, че увеличаването на данъчните оценки няма автоматично да доведе до увеличение на таксата с 30%.

„От 1 януари 2026 година имаме възможност да определяме такса битови отпадъци на количество или на данъчна оценка. Има вече 15 общини, които определят на количество. Това не е лесна задача", каза Георгиева.

Тя посочи, че законът дава възможност от 1 януари 2027 г., ако общината продължи да определя таксата на база данъчна оценка, да използва базата от 2026 г.

 „Такса битови отпадъци няма да се повиши с 30%, защото ние ще я определяме на базата от 2026 година и това е един механизъм, който е предложен именно за да има социална поносимост на тази такса", обясни тя.

След това разговорът премина към ефекта от по-високите данъчни оценки върху сделките с имоти.

Финансовият анализатор Деян Василев посочи, че местният данък при покупко-продажба на имот е около 3%, като това е максималната ставка. При имот за 100 хил. евро данъкът в момента би бил около 3000 евро. При увеличение на данъчната оценка с 30% той би се увеличил с около 900 евро, а след три години сумата би достигнала 6000 евро.

Василев коментира, че при силния имотен пазар през последните години подобни разходи могат да бъдат понесени от купувачите. Според него актуализацията на данъчните оценки би могла да има ефект и върху пазара на недвижими имоти.

„Има един следен ефект, ако се увеличи данъкът и данъчните оценки. Всъщност това би подействало здравословно на пазара на недвижими имоти", каза той.

По думите му много българи традиционно използват имоти за спестяване, което води до голям брой жилища, които стоят празни или незавършени, а това ограничава предлагането.

„Когато имаш имот, ти имаш отговорност към инфраструктурата, към по-добра жилищна среда, тротоари, детски градини. Това, което исках да кажа, е, че ако ти струва съвсем евтино да имаш имот и нищо да не правиш с него, да не допринасяш достатъчно за общинската инфраструктура, това води до изкривяване", посочи Василев.

Според него по-високият годишен данък може да създаде стимул собствениците да отдават жилищата си под наем или да ги продават.

Старшият икономист в „Отворено общество" Георги Ангелов обаче заяви, че очакваният ефект трябва да бъде разглеждан в по-широк контекст.

„Надявам се, въпреки че това е твърде малко и твърде късно, както и мерките на БНБ за кредитите", каза Ангелов.

Той посочи, че според него по-съществена промяна би трябвало да има при облагането на инвестиционните имоти и на хората с второ, трето или повече жилища, както и при големите скъпи имоти.

„Особено за първо жилище трябва да има защита, особено за домакинства с по-ниски доходи, но за второ, трето, пето жилище, спекулативни, там трябва да си на пазарна цена", каза Ангелов.

По думите му ниските данъчни оценки имат значение и при сделките с имоти, тъй като част от сделките се декларират на данъчна, а не на пазарна основа.