Румен Овчаров - отвъд политиката

Иванка Овчарова: Имаше много рускини, конкуренцията беше много тежка.
Румен Овчаров:... имаше много рускини и не са много тези, които се връщаха с българки от там, така че... Майка ми беше много против, тя като чуеше за рускиня... и беше много доволна, когато разбра, че все пак е българка.
Иванка Овчарова: Макар и аз.
Румен Овчаров: Винаги сме казвали, че студентските ни години са най-хубавите.
Иванка Овчарова: Да, защото си отидохме практически цялата група от университета от Москва в Козлодуй.
Водещ: Звучи много така „да строим живота".
Иванка Овчарова: Не, не, не. Просто вечерите се събирахме, всяка вечер, децата ги влачихме, на кресла ги слагахме да спят, бебета, небебета...
Румен Овчаров: Така звучи, защото за сегашното поколение е много малък шансът да усети това, което се чувства в такъв момент - да правиш нещо, което е значимо не само за теб. Там го правихме и вярвахме в това, което правим. Сега можем да си приказваме каквото искаме. Ние вярвахме в това нещо. Смятахме, че наистина това, което правим е вярно, значимо, то зависи от нас.
Водещ: А грешали ли сте?
Румен Овчаров: Грешали сме, разбира се. Кой е бил безгрешен. Тя знае много добре, че когато пускахме трети блок, аз съм бълнувал - дай напрежение на еди кой си...
Водещ: Насън?
Румен Овчаров: Насън, да. Ти се вживяваш. Да, да, така е. Това не са неща, които се случват всеки ден. Примерно ние имаме един случай, който аз често разказвам, със Слав. Примерно след трета смяна, 12 часа...
Иванка Овчарова: А аз съм на работа нощна смяна.
Румен Овчаров:... а тя е на работа нощна смяна. Отишла, а децата, двамата са вкъщи, спят. И ние след обсъжданията ни, естествено, които вървят с някакво ядене и пиене, към 4-5 часа се прибирам в къщи и гледам вкъщи свети. Гледам Слав, той беше ей такъв, на година и нещо, ходи напред-назад. И аз викам - какво правиш, аз сгъвам прането. Викам - абе какво пране сгъваш, я да вземеш да лягаш, че като те подхвана ей сега.
Водещ: Кой е бил най-тежкият ви период?
Румен Овчаров: Може би 1989 - 1990 година, точно първите години на прехода. Все пак тогава вече имахме две деца, третото беше на път. Аз бях вече заместник-главен директор на „Енергопроект". И изведнъж се оказа, че всичко това го няма. И тогава имаше една-две години, в които беше сложно.
Иванка Овчарова: Другото, което беше много тежко, специално и за него, и за мен, точно 1990 година със свекър ми се случи трагедията и...
Румен Овчаров: Те и двамата починаха тогава - 1989-та и 1990-та година
Иванка Овчарова: ... да, свекърва ми 1989-та, свекър ми 1990-та, тъкмо беше разбрал, че ще имаме още едно дете, беше страшно се зарадвал и после имахме много тежък период, защото няколко дни го търсиха и не можехме да спим по нощите, просто...
Румен Овчаров: Той помина тука в гората.
Иванка Овчарова: И не е и ясно. Въобще си остана малко неясно.
Румен Овчаров: Така остана...
Иванка Овчарова: Да. И това ни беше много тежък период. Но 2006 - 2007 за мене лично беше много тежка година, защото 2006-та загубих майка и всичката тая помия, която изляха по семейството просто...
Румен Овчаров: Преживяхме го.
Иванка Овчарова: Имахме така...
Румен Овчаров: Преживяхме го.
Водещ: Периодът около оставката колко беше тежък?
Румен Овчаров: Не, самата оставка беше кай, тя беше завършек на един процес.
Водещ: А тогава сам ли я подадохте в крайна сметка?
Румен Овчаров: Да, да. Сергей го знае много добре. Те искаха да изляза в отпуска. Завършиха разследванията, всичко си приключи, както му е редът, но аз оставката не си я изтеглих.
Водещ: Какво не се знае там?
Румен Овчаров: Примерно не се знае, че в момента, в който подадох оставката, буквално на следващият ден се събра ръководството на Градския съвет, без аз да го събирам, и всичко до един декларираха, че стоят зад мен. Градският съвет на БСП имам предвид.
Водещ: Важен момент за тебе ли беше?
Румен Овчаров: Много важен. Семейството ми общо взето беше против това да подавам оставка. Особено децата. Винаги са ме подкрепяли децата. Лошото е, че аз много не съм им обяснявал. Аз не съм от тези, които много обясняват вкъщи.
Водещ: Това грешка ли ти е?
Румен Овчаров: Сигурно ми е грешка, защото непрекъснато ме критикуват, че семейството ни е едно малко по...
Иванка Овчарова: Хладно.
Иванка Овчарова: ... хладно. Аз създавам този дух.
Иванка Овчарова: При цялата тази емоция - хладно семейство.
Водещ: Вървели ли са с името на фамилията напред децата?
Румен Овчаров: Не, никога. Според мен точно обратното.
Иванка Овчарова: Да.
Румен Овчаров: Винаги са имали някакво неудобство заради фамилията. Носят си, така да се каже, кръста. Яна работи още докато беше студентка, тя беше продавачка в магазин,
Иванка Овчарова: После в банка на половин ден.
Румен Овчаров: ... беше в банка. Теодора също работи. Теодора беше даже малолетна като работеше като сервитьорка
Иванка Овчарова: Това не го казвай, защото по Кодекса на труда...
Румен Овчаров: Е! Тя ни сервираше, когато направихме правителството на 16-ти август. Беше сервитьорка в това ресторантче, в което отидохме да празнуваме.
Иванка Овчарова: И като отидехме на ресторант, винаги контролираше какво оставяме като бакшиш.
Румен Овчаров: Да. Имаше някакво такова колегиално чувство към сервитьорите в другите заведения, в които ходихме - колко бакшиш оставяме, как може толкова малко. Аз съм работил от 10-годишен, защо те да не работят.
Водещ: Някога бил ли си ги?
Румен Овчаров: Да, бяха малки. Особено голямата дъщеря. Тя беше много инат.
Водещ: Съжаляваш ли?
Румен Овчаров: Съжалявам. Съжалявам. Теодорка например не съм я удрял.
Водещ: А Слав?
Румен Овчаров: Слав съм го бил, да. Беше запалил една лаборатория.
Иванка Овчарова: Е, при някакъв опит, не нарочно. Любознателно детето.
Румен Овчаров: Абе въобще всякакви изпълнения имаше такива едни, дето... Например той подслушваше сестра си как говори по телефона през телевизора. Телевизорът беше такъв, дето сканира честотите и той си хващаше на телевизора и...
Иванка Овчарова: А тя се затворила в другата стая да говори.
Румен Овчаров: Тя се затворила в другата работа да говори секретни работи с някого. А той слуша. Слав и Теодора са в чужбина. Слав е в Оксфорд, Теодора е в (...). Яна си е в къщи с внука. Тя е в София. Както се оказа с трите деца - сега сме само с кучето.
Иванка Овчарова: Да, с (...), който се лигави ей там.
Водещ: Как той стигна до Оксфорд?
Румен Овчаров: Чисто професионално. Той учи във Виена. Той първо завърши Националната природоматематическа гимназия. После го приеха с пълна шестица биология в университета, Софийския.
Иванка Овчарова: Молекулярна биология.
Румен Овчаров: Молекулярна биология. От там се прехвърли във виенския университет, защото те имат сътрудничество и няма никакъв проблем. Там завърши. И накрая му дойде поканата от Оксфорд.
Водещ: А финансово сами ли се издържат?
Румен Овчаров: Да.
Иванка Овчарова: Той е там, той си получава. Те са го назначили в университетската болница.
Румен Овчаров: Той може да ни издържа.
Иванка Овчарова:
Водещ: Някога имало ли е заплахи към семейството?
Румен Овчаров: Имало е. доколко са били сериозни е друга тема. Имало е.
Иванка Овчарова: Като те спре някакъв ненормалник долу пред блока и казва - аз знам дъщеря ти къде учи и знам кога се прибира и т.н., няма начин да не се притесниш.
Водещ: Това как завърши тогава?
Иванка Овчарова: С неизвестен извършител да речем.
Водещ: За теб се говори като за олигарха в БСП, енергийния олигарх в БСП.
Румен Овчаров: Е, защо само в БСП?
Водещ: Да разширим ли?
Румен Овчаров: Ами да, не ме подценявайте така. Не знам, честно казано даже не го и разбирам. Кой защо си втълпи, че в енергетиката в България нищо не се случва така да се каже без моето мнение и моята благословия.
Водещ: Руменовците сте считани за сила в БСП.
Румен Овчаров: Много сме различни двамата Руменовци, за да бъдем вкарвани под един знаменател.
Водещ: Но бяхте вкарани през годините.
Румен Овчаров: Винаги е било така, но, как да кажа...
Иванка Овчарова: Лошите Руменовци на фона на добрите...
Румен Овчаров: Ние сме наистина много различни, но пък никой няма да отрече, че в годините, в които сме били в ръководството на партията, в тая партия се вършиха много неща.
Водещ: Вашето име също беше замесено във фирми...
Иванка Овчарова: Да, да, да.
Водещ: Каква е истината.
Иванка Овчарова: Истински енергиен октопод.
Румен Овчаров: Няма фирма. Това е простата истина.
Иванка Овчарова: Сега направих една, сега направих, преди няколко месеца и му казах на Овчаров - след толкова писания време е да си направя една фирма. Но всъщност тя е консултантска и правя това, което...
Румен Овчаров: Си е правила досега.
Иванка Овчарова:... си правех досега.
Водещ: Подаръци какви получихте?
Румен Овчаров: Телефон. Телефон съм й подарила.
Иванка Овчарова: Да, а аз на теб... Къде ги оставихме? Нали ги оставихме горе, да не ни пречат.
Водещ: Един на друг си подарихте телефони?
Иванка Овчарова: И не само. И други неща. И деца ни подариха
Румен Овчаров: Този колан.
Иванка Овчарова: Коланче си имам.
Водещ: Този колан.?
Румен Овчаров: Да.
Водещ: От кого?
Румен Овчаров: От нея.
Водещ: Червен.
Румен Овчаров: Телефоните не са (...).
Иванка Овчарова:Да, аз както имам навика да го хвърлям непрекъснато да го хвърлям някъде, просто няма да го оценя.
Румен Овчаров: Аз съм прагматичен човек и обичам технологичните неща.
Иванка Овчарова:
Водещ: Скъпи подаръци правили сте си?
Иванка Овчарова: Напоследък не си правим.
Водещ: Считани сте за едни от заможните политици в България.
Иванка Овчарова: Нарочени пак по тази същата причина като ей това мраморно фонтанче.
Румен Овчаров: Както се казва, не опровергавам никога, да си приказват хората.
Водещ: Богат човек ли си?
Румен Овчаров: Не съм беден. Ще бъде грехота да кажа, че съм беден. Все пак депутат. Може ли депутат да бъде беден? Просто е несъвместимо това съчетание.
Иванка Овчарова: Е, не само затова. Просто, както той каза, 1990 година малката е израснала в куфарите, той непрекъснато ходеше командировки къде ли не.
Водещ:
Румен Овчаров: Даже бяха сметнали, че за четири години имам 52 седмици командировки в чужбина. Което значи, че фактически една година съм бил в чужбина в командировка. А нито една от тези командировки не е за сметка на българската държава.
Водещ: Опишете майка си.
Яна Овчарова: Мисля, че с много неща се е нагърбила, които й тежат и по някакъв начин компенсира неговата липса вкъщи.
Водещ: А баща ви?
Теодора Овчарова: И той влиза през вратата.
Яна Овчарова: Трябваше по-рано.
Теодора Овчарова: Много са добри, но спрямо нас са много сдържани.
Яна Овчарова: Теди, ще излезе някакво оплакваческо шоу.
Теодора Овчарова: Не, не, имам предвид, че малко или много повечето родители доста си комуникират с децата. Имаше период, когато вече той беше министър, нон стоп ги нямаше и мама, и тати, и аз седях сама в къщи и си канех две приятелки. Те идваха и като стане 12 часа ние слизахме до първия етаж, качвахме се до покрива, прескачахме оградата и така ходехме на дискотеки.
Водещ: С кой споделяте от двамата?
Теодора Овчарова: Ние си споделяме.
Яна Овчарова: Да. Честно казано, те са наистина доста затворени и сдържани хора. Но ние помежду си сме се научили да си казваме това, което ни тревожи и да си бъдем близки с тях понякога, когато те...
Теодора Овчарова: Подпийнат.
Яна Овчарова: Да.
Теодора Овчарова: Моля?
Яна Овчарова: Да, наистина тогава те се отпускат, стават по-мили, любвеобилни.
Водещ: В смисъл - напивате ги, за да си споделяте? Тоест такива отношения - родители - деца, не приятелство?
Теодора Овчарова: Да, не приятелство.
Водещ: За какво сте го карали да ви даде обяснение? Примерно, около всичките скандали, които са били през годините? Той е една от силните фигури в БСП и често го атакуват.
Яна Овчарова: Обяснение не можем да му искаме, но много пъти сме се интересували какво точно се случва. Но пък от друга страна той не иска да ни натоварва.
Теодора Овчарова: Едно лято реших, че нещо искам да направя, да спечеля примерно малко пари и работех в ресторанта на един познат на тати, той беше сръбски ресторант, малко като кръчма.
Водещ: Баща ти май за този случай ми разказваше, че като се е формирало правителството ти си поднасяла кафе.
Теодора Овчарова: Като ги избраха, се изсипаха, не знам, мисля, че цялото БСП се изсипаха в ресторанта, той не е много голям и беше такава лудница, а ние бяхме точно три сервитьорки и идват 150 човека. Направо ни побъркаха. Аз тогава работех до 02.30 през нощта, а примерно съм започнала в 10 часа сутринта. И накрая не можех да вървя.
Водещ: Добре, ти си имала възможност да работиш и друго нещо, защо това избра?
Теодора Овчарова: Всъщност не, защото аз тогава бях на 15 години, така че нямах кой знае каква възможност.
Яна Овчарова: Тя е малолетна и работи.
Водещ: Ами примерно в централата да помагаш, да разнасяш...
Теодора Овчарова: Може да, но в крайна сметка аз исках точно някакъв опит да натрупам.
Водещ: Какви грешки е правила всяка от вас?
Яна Овчарова: Ние не правим големи грешки. Не, ние сме хора и естествено е да правим грешки. Какво да ви кажа? Това, което при мене примерно да кажем, че се е объркало, че аз преди година се разделих с бащата на детето ни и това е може би грешка от гледна точка на това, че сме създали дете и след това по някакъв начин са ни са се объркали отношенията, пък не сме ги изгладили предварително.
Водещ: Бихте ли се занимавали с политика?
Теодора Овчарова: Не. Бих искала да променя някакви неща, които може би... В крайна сметка всичко се свежда до политика малко или много, много е трудно да избягаш от това, но само да се насоча към това не мисля, особено след всички тия неща.
Яна Овчарова: Не ме влече. В смисъл, това не е за всеки. Според мен много мръсна игра.