Диверсификацията на газа ще свършва на границата с Турция

/КРОСС/Диверсификацията на газа ще свършва на границата с Турция. И оттам нататък Турция ще води разговор с Европа от позицията на силата, пише в анализа си за a-specto.bg Калина Андролова ("Турция в тръбопроводната дипломатическа война")

За Русия проектът „Южен поток" не е само бизнес, но и вектор на геополитиката. ЕС се опита да въведе Третия енергиен пакет спрямо „Южен поток" като стратегическо оръжие и средство за шантаж срещу Русия. И изведнъж проектът изчезна. Основният смисъл на Третия енергиен пакет е да не допусне експанзията на руския „Газпром". Официално заявената цел е Европа да се избави от монополизма на т.нар. вертикално интегрирани компании, които не само добиват газ, но и го доставят до потребителите чрез собствени газопроводи. Според ЕС необходимо е такива компании да отделят бизнеса си по производство от бизнеса си по транспортировка и да предоставят свободен достъп до газотранспортната система на всички желаещи да продават газ. Третият енергиен пакет е изключително удобен за САЩ и някои русофобско настроени държави, както и за европейските газови компании, които държат местните разпределителни мрежи и получават огромни печалби върху доставната цена на газа. Този пакет бие по така нежелания от Щатите руско-германски съюз, който САЩ все по-упорито се опитват да разбият още в неговия зародиш. Този пакет е бомбата под евразийския хартленд. Но той има и съвсем ясни преки задачи: да не допусне „Газпром" да придобие разпределителните енергийни мрежи на Европа. Защото именно тук местните газови компании получават максимална печалба. Ако цената на газа, по която „Газпром" продава 1000 куб. метра газ на местните компании, е например 350 долара, то до потребителите газът достига на цена 600-800 долара, а в скандинавските страни и по 1000 долара. Поради тази причина да се говори, че въвеждането на конкуриращи се доставчици по тръбопроводите ще намали цената на газа за крайния потребител, е просто огромно заблуждение. Този пакет е направен, за да се провали енергийната стратегия на Путин, която се свежда, както казват неговите врагове, до покупка на газовата инфраструктура в Европа и до осигуряване на дългосрочни контракти за продажба на газ. Този пакет принуждава добивните газови компании като „Газпром" да продават своята собственост в транспортната структура или да предават управлението на „независим оператор". Путин отбелязва, че руските компании са инвестирали много в газовата инфраструктура на Европа и че Третият енергиен пакет представлява по същество „фактическа конфискация на собствеността". Някак е логично Русия да намали интереса си към Европа. Точно две седмици преди да започне строителството на морската част на „Южен поток", Путин обяви, че проектът няма да се състои. Тогава ЕС изненадано каза, че „сега очаква обяснение". Всъщност Европа няма по-евтина алтернатива от руския газ, но под натиска на САЩ истински се обърка. И докато европейските вестници, особено германските и италианските, тиражират своите истински притеснения относно европейското енергийно бъдеще, то американската преса счита решението на Москва за пренасочването на „Южен поток" към Турция за дипломатическо поражение" и го нарича „рядка по рода си победа за Европа и администрацията на Обама".