Пакистан - САЩ: диалектика на недоверие и взаимно привличане

София /КРОСС/ Заради Афганистанският конфликт и противоречията със САЩ се наблюдава ескалиращо радикализиране на Пакистан и армията му, която традиционно е управляваща сила в страната.

Към 2011 г. пакистанските въоръжени сили наброяват общо над 1,4 милиона души, от които над 600 хиляди се намират в действащата армия, а останалите са резервисти и паравоенни. Страна с такава военна мощ не може да няма самочувствие и да не иска да участва решаващо в оформянето на бъдещето не само на Афганистан, но и на района.

От създаването на Пакистан и неговата армия през 1947 г. досега отношенията със САЩ преживяват най-сериозната си криза. Смята се, че с нейната развръзка ще се определи до голяма степен и бъдещето на Афганистан след пълно американско изтегляне.

Навлизането на радикалните ислямистки идеи в армията и обществото е мащабно и ясно изразено. Проблемът е не дали, а доколко ислямистка може да стане армията.

Вече са ежедневие арестите на офицери и генерали за връзки с ислямистите. Последно от тях, през юни 2011 г. бе арестуването на бригаден генерал Али Хан за връзки с ислямистката Хизб ут-Тахрир. През май т.г. голяма бойна група тежко въоръжени ислямисти атакуваха военноморската база Карачи, и преодолявайки укрепеността й, нанесоха сериозни поражения. Останаха съмнения, че бойците са имали информация и поддръжка отвътре от армията. Също през май, един от най-известните журналисти на свободното слово в страната Сйед Шахзад бе изтезаван и убит, най-вероятно от тайните служби. През март бе убит от своя охранител министър Шахбаз Бхати, единствен християнин в правителството, а през януари бе застрелян от своя охранител губернатора на най-голямата пакистанска провинция Салман Тасеер. Най-яркият случай обаче остава укриването на Осама бин Ладен, продължило очевидно с години в гарнизонния град Аботабат, недалеч от столицата. Тук също не може да се изключи вероятността поне част от военните и службите на страната, да не са знаели за неговото пребиваване.

Традиционната представа за пакистанските военни като светска сила и дисциплинирана организация се нарушава с информациите, че в нея има инфилтрирани ислямисти, включително от талибаните и Ал-Кайда, или най-малкото има непосредствени техни симпатизанти на всички нива.

В тази вързка се забелязва съществена промяна в отношението на пакистанските военни. През май 2011 г. пакистанският посланик в САЩ Хусаин Хакани бе поканен да говори в пакистанския Национален Университет по Отбраната, Исламабад, пред голям сбор офицери. В речта си посланикът отправи въпрос към тях „Коя е основната заплаха за националната сигурност на Пакистан", като им предложи трите отговора „Вътрешната обстановка в Пакистан", „Индия", „САЩ". Мнозинството отговори „САЩ".

През ноември 2010 г. пакистанският вестник „Зора" описа провеждане на военен брифинг, на който генерал разяснява на група видни журналисти становището на пакистанските военни относно САЩ като враждебна сила, стремяща се да прокара състояние на „управляван хаос" в Пакистан и да отстрани ядреното оръжие от ръцете на режима.

Силните антиамерикански настроения са внимателно описани от посланичката Ан Патерсън през 2008 г., публикувани чрез УикиЛийкс. Тя изразява шокирането си от нарастващата вълна антиамериканизъм в следващото поколение пакистански генерали и други военни ръководители на армията.

Ислямистката идеологоия като че ли постепенно завзема мястото на стратегията. В продължение на 60 години пакистанските военни бяха концентрирани предимно върху съперничеството с Индия. Голяма част от офицерството изглежда вече има ново вдъхновение, поставайки Съдинените щати на мястото на Индия в ролята на организационен принцип, около който да гради схващане за интересите на националната сигурност. Ако това се реализира докрай, не само афганистанската война ще бъде изгубена докрай, но и самият Пакистан. Такива констатации не са чужди на мнозина експерти. Издания като Форин полиси, Експрес трибюн или НПО, работещи в областта, в публикации от юни 2011 г. относно индексите си за провалили се държави (failed states) за периода 2010-2011 г. поставят Пакистан вече на 12-о място (сп. Foreign policy), веднага след Йемен. Действително, там е категорията на „отслабнали, но все още непровалили се." Но Пакистан се разглежда от специалистите сред челните в друга категория страни - със силни антизападни и антинатовски настроения, които обвиняват именно западните страни за своите проблеми.

Усещането за отблъскване от орбитата на досегашната приятелска сила се съпровожда с чувство на необходимост от сближаване с друга сила. Ако не може да е Русия, заради традиционния баланс на противопоставяне около възела Индия, може да е Китай. Скоро след американското нападение на къщата на Бин Ладен, Пекин посетиха министър-председателят Юсаф Раза Гилани, президентът Асиф Али Зардари и министърът на отбраната Чадри Ахмед Мухтар. Премиерът и министърът на отбраната заявиха след посещението, че са разговаряли с „китайските си братя" за по-мащабно военно сътрудничество, включващо изграждане на военноморска база в Гуадар, на Индийския океан. Тримата ръководители се опитаха да договорят и мащабни проекти в строителство, пътища, търговия и инвестиции, включително проекта за свързване на Гуадар с магистралата „Каракорам" от Аботабат до Урумчи (Северозападен Китай). Премиерът нарече Китай „нашият път към просперитета", а пресата похвали Китай, че не се меси във вътрешните работи на Пакистан, като САЩ.

Опитът Пакистан да се превключи в орбита на Китай обаче среща известно нежелание от китайска страна. Ислямският тероризъм, нестабилността и опасенията те да не засегнат на първо място китайския мюсюлмански северозапад, са причините, които карат Китай да не допуска Пакистан наблизо. Въпреки това, Китай се съгласи на някои икономически проекти и на продаването на 50 изтребители-бомбардировачи на Пакистан. Китай не може да пренебрегне Пакистан заради геостратегическата му важност - спирачка на възхода на Индия, която е съперник на Китай, и заради важното му географско положение. База и развърнато пристанище Гуадар, в края на магистрала от Китай, ще предлагат на китайските фирми много добър излаз на Индийския океан и връзка оттук с Близкия Изток и Източна Африка. Не е изключено такава база да се използва и от китайски кораби, с което да увеличи морското влияние на Китай в Арабско море. Засега пристанището, като перспективен обект за инвестиции и проекти, привлече малко интерес и пари. Освен това, перспективата за магистрала до Гуадар е неясна и заради лошата инфраструктура в района му, бедността и размирността. Перспективите и за самата база остава отрицателна - китайската страна отговори с „не" на предложението на пакистанския министър на отбраната.

С реакциите на последните развития около Афганистан Пакистан се озовава пред стратегически водовъртеж с неизвестен край. Възниква верига от въпроси. Дали страната ще възприеме пътя на отдалечаване и дори на противопоставяне на САЩ и на благоприятна територия за ислямистки бойци. Дали ще влезе в орбита на Китай. Дали има реалното желание да смаже джихадистките движения, които именно разрушават страната, да се присъедини към глобалната икономика, да реформира обществото си и да се обвърже с реалната демокрация.

САЩ трябва да си задават своите въпроси, включително за изразходваните последните 10 години 20 млрд. долара за предимно военни помощи за Пакистан, но и комплекс други въпроси, свързани главно с аспектите на фактора Пакистан в бъдеще. Пресечната точка на противоречията пак е Афганистан. За Пакистан Афганистан е централен въпрос в стратегията и политиката. Пакистан не може да е безразличен какво става в съседство и ще остане дълбоко ангажиран в територията на Афганистан. Подпомагането на появяването на времето на талибаните като доминантна сила бе посрещнато със задоволство от САЩ, тъй като бе в хода на усилията за изтласкване на съветската окупация. Затова САЩ приеха сътрудничеството и силната обвързаност на пакистанските служби с ислямистките сили за постигането на победата. С нарастване на влиянието на талибаните и ислямизма в Афганистан обаче то се пренесе и в Пакистан, където мащабно ислямистко движение се развиваше и влияеше върху правителствения апарат. Въпреки понесените щети от военните действия в Афганистан 2001-2002 г., големи сили на Ал Кайда и талибаните се прехвърлиха и еволюираха в Пакистан. Там намериха закрила и убежища, в които редовно се оттегляха след нападения, превръщайки така победата над тях в невъзможна. Възможно е да е било обмисляно американско нападение над Пакистан като вариант за действие, но да се нахлуе в страна със 180 милиона население с част от войските в Афганистан не можеше да бъде военно издържана операция.

По този начин, от 2001 г. насам, Пакистан се оказва в положение едновременно да подпомага САЩ в борбата срещу радикалния ислям, но и да бъде проникван дълбоко от този ислям. Мюсюлманската държавна структура, обвързана вече с талибаните и ислямизма, замени безрезервната подкрепа с безразличност, тъй като и за нея САЩ започнаха да се явяват враг. След безразличието дойде нежелание за сътрудничество, лъжи и дори враждебност. Започна преструване на сътрудничество, до определена степен да задоволи Америка, а паралелно да не дестабилизира Пакистан, и всъщност да не се предприемат решителни мерки срещу ислямистките сили, станали близък приятел. Така Исламабад до днес е в балансиращи действия спрямо двете тенденции.

Червено - маршрутите за снабдяване през Пакистан

В новата ситуация националните интереси на САЩ и Пакистан вече се разминават, но се запазват тенденции двете страни да не могат една без друга.

САЩ искат Ал Кайда да бъде ликвидирана на всяка цена. Те не могат в Афганистан без Пакистан както заради основните маршрути на снабдяване, започващи от брега при Карачи, така в бъдеще заради по-решаващата роля, която се очертава да играят пущуните - етническата база на талибаните, в Афганистан и Пакистан. Рано или късно, САЩ ще се изтеглят от Афганистан и двете страни ще имат нужда от взаимно подпомагане при приключване на изтеглянето и гарантиране на сигурността си в района без наличие на американската сила наблизо. Пакистан ще е необходим на САЩ за предотвратяване на бъдещи трансконтинентални действия на Ал Кайда срещу американски цели света, както и за балансиране на една прекалено амбициозна Индия като партньор.

Пакистан желае да избегне събаряне на режима си и получи външна подкрепа на съдействието на пущуните. Пакистан силно се нуждае от САЩ, и заради Индия, и за баланс с Китай, който няма възможност и желание решително да подкрепя Пакистан.
Играта на отблъсквания, необходимости и ограничения като че ли се разваля, но няма да се провали окончателно. Изострянето в момента е заради операцията на пакистанска територия за убиването на Бин Ладен. В краткосрочен и дори средносрочен план връзките може още да се влошат. Пакистанският парламент реши през май 2011 г. да бъдат преразгледани всички аспекти на отношенията със САЩ, включително нарушения суверенитет с операцията, ударите с безпилотни самолети и снабдителните линии за Афганистан. Но в дългосрочен план може да надделее перспективата на взаимната необходимост.