Прокуратурата и българските финансови институции не са заявили интерес към Panama Papers

/КРОСС/ Нито прокуратурата, нито която и да е българска финансова институция са заявили интерес към разследването за Panama Papers, каза разследващият журналист Алексения Димитрова в интервю за Радио София. 

В офшорните зони се плащат по-ниски данъци и не се изискват годишни отчети, но те са привлекателни най-вече с това, че реалните собственици остават „зад кадър". Съществуват български посредници, които, най-общо казано, свързват желаещите да регистрират офшорна сметка с офисите на „Мосак Фонсека". За тази дейност те получават и съответните хонорари. Някои се опитват да избегнат плащането на тази такса и се свързват с посреднически фирми, установени в Швейцария, Люксембург или Кипър например, обясни Димитрова. Тя е открила данни за българи, осъществили директен контакт с „Мосак Фонсека", отново за да избегнат тази посредническа такса.

Схемата е такава, че когато някой поиска да регистрира офшорна сметка, първо му дават двама номинални директори, на които се плаща. Пример за това е жена от Панама, която е номинален директор на 45 хиляди фирми, което, разбира се, е практически невъзможно, така че тя в действителност дава името си под наем, заради което получава и съответен хонорар.

Panamа Papers показват, че малко известната тихоокеанска островна държава Ниуе е единственото място, където за известен период е била предлагана регистрация на фирми на кирилица и на китайски език.