Параклис, спасен от Бог

/КРОСС/ Летните пожари от миналата година изпепелиха хиляди декари в Костинбродско, но огнените езици се спряха единствено пред малък, изцяло дървен параклис над село Безден. Местните определят случилото се като чудо.

На 20 юли 2025 година пожар избухва между костинбродските села Безен, Опицвет, Понор и Беледие Хан. Силният вятър разнася огнената стихия на десетки декари за минути. Огънят изпепелява около 10 постройки, но една, до която няма път, нито вода, оцелява, въпреки че е оградена от пламъците. Това е параклисът на село Безден.

Румяна е един от доброволците в борбата с огъня.

"Изпратих едно момче, той беше приятел на моя син и той участник доброволец в гасенето на пожарите - да дайте да свали поне иконите от параклиса... Дидо се качва пръв тук в местността, през това време отдолу виждаме, че вече го е обзело целия параклис - около него гори. Той се обади и каза "много съжалявам, но няма как да извадя иконите, защото целия параклис гори", спомня си Румяна.

Младежът слиза в селото. Там всички прекарват безсънна нощ, заобиколени от пламъци, и без никаква надежда, че параклисът е оцелял.

"На другия ден, той по негова инициатива са качва тук, звъни ми по телефона и плаче. Викам "Дидо, какво се случва" и той ми каза, "Лельо Руми, не знам дали ще повярваш, но нито иконите, нито параклисът е изгорял. И в този момент и аз се разплаках", разказва още Румяна.

"Непосредствено след това се качихме всички. Видяхме, че пожарът е стигнал до тук и го е обградил целия, защото бяха сухи треви, но параклисът е непокътнат", допълва още тя.

За нея има едно обяснение - вярата.

"За мен всичко е божията вяра. Ако вярваш във Господ, той ще ти помогне. Това е един от неговите домове, които той пази."

Един от строителите на този божи дом преди цели 13 години е Емил.

"До навеса е бил огънят, а вътре всичко стоеше както преди, нищо не беше покътнато от огъня. Тогава казахме, че е чудо", посочва Емил.

Параклисът е построен в местността Градище. По време на Римската империя там е имало крепост.

"Историята, която сме чели, ни накара една група хора - десетина човека, да изградим тук кръста. Само кръстът беше, 6 метра висок. Това го направихме, защото усетихме, че вярата се губи. На първата година бяхме само трима души. Последните години над 100 човека идват и все повече млади", разказва Емил.

"В повечето случаи младите търсят Бог само когато им трябва, не се сещат за него всеки ден. Младите мислят само да имат някоя благодарност, а старите с натрупания опит - къде е истината", коментира още той.

Вярата на хората от Безден помага за още един параклис - да намери своя дом. Той им е дарен от Георги Кундрев.

"Ние щяхме да правим някакъв параклис, но трудно се събират пари. Този параклис той го е взел от Сандански и е искал да го дари в Елин Пелин. От Елин Пелин обаче са отказали дарението - той го товари и го кара в Търново. Дава го във църквата в Беляковец и го оставя там. След две години се връща и го гледа обрасъл. И като чул, че стават тези работи, обади ми се, че иска да го дари. Едно условие имаше и условието му беше да са казва "Свети Йоан Рилски", разказва Емил.

С помощта на община Костинброд е изграден бетонен постамент и параклиса е поставен до другия пазител на вярата в село Безден. А хората събират средства за път до това място, на което се случват чудеса.