• 07 Фев 2023 |
  •  USD / BGN 1.8150
  •  GBP / BGN 2.1907
  •  CHF / BGN 1.9629
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София -6°C

Парите на политическите партии

Парите на политическите партии

/КРОСС/ В края на миналата седмица бяха оповестени притеснителни данни за криптобанка „Нексо". Нейни служители са направили дарения в полза на една от парламентарно представените коалиции през 2021 г. Тези дарения са 90% от направените за една от кампаниите тогава на коалицията и през цялото време се поддържаше, че парите са оповестени в отчета и няма нарушение на законодателството. Има ли проблем? На пръв поглед не, но могат да се поставят поне два въпроса като последица от тиражирането на дарителите и даренията.

Как се финансират партиите в България?

През април 1990 г. е приет първия Закон за политическите партии и в него е предвидено, че финансовата дейност на политическата партия е явна (чл. 21, ал. 1). Източници на средства на партиите, според чл. 17, ал. 1, могат да бъдат от встъпителен и членски внос, дарения и завещания, доходи от стопанска дейност и субсидии от държавния бюджет. А държавата може да субсидира политическите партии при произвеждане на избори за представителни органи, както и дейността им в зависимост от броя на народните представители в рамките на определените за тази цел средства в държавния бюджет (чл. 18).

Политическите партии не могат да получават помощи, дарения и завещания от чужди държави и организации, както и от анонимни източници. Те могат да получават от чужди граждани дарения в размер до 500 щатски долара, когато даренията са от отделни лица, и до 2000 щатски долара, когато даренията са от група лица. През една календарна година не може да се получава повече от едно дарение от едно и също лице или от една и съща група лица. Политическите партии не могат да се финансират от учреждения, предприятия и организации (чл. 17, ал. 3).

През 2001 г. е приет втория Закон за политическите партии и в него е предвидено, че собствените приходи на политическите партии могат да бъдат от членски внос, приходи от недвижими имоти, приходи от издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост, дарения и завещания от физически лица и дарения от юридически лица (чл. 14). С промени в Закона от 2003 г. (чл. 15, Изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г.) е предвидена държавна субсидия.

Държавната субсидия се отпуска ежегодно от държавния бюджет за финансиране на партии и коалиции, които притежават законна регистрация и имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители, за да образуват такава (чл. 15, ал. 1). Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на броя на народните представители от всяка партия или коалиция, а за коалициите, представени в Народното събрание, общата сума се разпределя между съставящите ги партии пропорционално на броя на народните представители на всяка една от тях (чл. 15, ал. 2 и ал. 3). Когато партия участва и в състава на коалиция, тя получава държавната субсидия само като член на коалицията.

Третият Закон за политическите партии в най-новата ни история заложи публичното финансиране като основно в дейността на партиите и политическите сдружения. От април 2005 г., когато влезе в сила Законът, до септември 2006 г. за един получен глас се предвиждаше субсидията да е в размер на 1% от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година. Тогава (2005) минималната заплата е в размер на 150 лева.

А от септември 2006 г. до края на 2008 г. за един получен глас се предвиждаше субсидия в размер на 2% от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година (МРЗ за 2007 г. - 180 лв.). От началото на 2009 г. до края на 2011 г. за един получен глас се предвижда субсидия в размер вече на 5% от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година (МРЗ за 2009 г. - 240 лв.).

През 2011 г. с промяна в Закона беше променен принципът за определяне на размера на партийната субсидия и се предвиди нейният размер да се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет (за 2012 и 2013 г. по 12 лв. на получен действителен глас, 2014-2018 - по 11 лв.).

През 2016 г. се проведе национален референдум и един от въпросите беше размерът на държавната субсидия да се сведе до 1 лв. за действителен глас. През 2019 г. стана известно, че от 26 май 2016 г. (след поредна промяна в Изборния кодекс се въведе възможност избирателят да гласува с „не подкрепям никого") политическите партии са получавали субсидия не само за броя на действителните гласове, подадени за конкретна партия или коалиция, а към тях са прибавяни и гласовете „не подкрепям никого" по указания на министъра на финансите.

Очаквано с промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. размерът на годишната държавна субсидия за политическите партии е променен от 11 лв. на 1 лев за получен действителен глас. Рязкото намаляване на размера на субсидията доведе до промени в уредбата на финансиране на партиите - допусна се политическите партии да имат собствени приходи от „дарения от юридически лица и еднолични търговци" и беше премахнато ограничението от 10 000 лв. като максимален размер на даренията от физически лица.

По този начин от 2019 г. беше отворена възможността за неограничени по размери дарения от физически и юридически лица без много ясни гаранции за прозрачност и контрол. С Решение №5 от 2021 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс, касаещи финансирането на дейността на партиите от юридически лица. Така между 2019 и 2021 г. имаше възможност юридически лица да финансират политически партии и коалиции.

Трябва ли да има таван на даренията?

Вторият въпрос е трябва ли да има таван за дарения от физически лица в рамките на една предизборна кампания? Трябва да има определен размер и задължителен банков превод за даренията, но за това е необходима изрична уредба в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, осъществени от Народното събрание. А такова напоследък няма.

Публичността на финансирането на политическите партии не е достатъчна. Необходими са ясни правила за какво може да се харчи държавната субсидия, защото политическата дейност ще струва все по-скъпо и по-скъпо. Теми за отделни разговори са дълбочината на политическата корупция и дали политическата и търговската реклама трябва да бъдат третирани еднакво. Време е за 27-та промяна на Закона за политическите партии.


Източник/Автор: Труд/Доц. Наталия Киселова

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2023 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.