Ст. Данаилов: Ако бяхме следвали примера на Ж. Виденов, можеше да бъдем в по-добра ситуация

/КРОСС/ Влязох готов да ви мъмря, че за тия два дни не чух нито веднъж БСП. Някои се опитаха, но, моля ви, гледах по телевизията, не последва възторг.

Голям е интересът към нашия конгрес. На мен ми се искаше да се дължи на програмите и платформите, които ще предложим, макар че голямото любопитство беше кой, аджеба, ще спечели тая битка.

На горещия стол седна Корнелия Нинова. Но много лесно се сяда, много лесно се пада. Наистина пожелавам на Корнелия успешна работа. Очаква я много сериозна работа. Бих ѝ пожелал от време на време да прибира малко емоциите си и най-вече много да внимава с обкръжението си!

И преди, и след 10 ноември тези, които са си отивали от постовете, е било заради техните съветници, сътрудници и обкръжението. Запомнете - обкръжението винаги заблуждава.

Скъпи мои, това, че в по-голямата част от изказванията се чуваше думата „промяна" - не смея да тълкувам промяната в това, че сменяме един председател - Мишо. Аз му благодаря. Но, скъпи мои, тая работа с деликатност не става. За съжаление, партия се управлява и с малко юмрук. Аз разбирам, че твоята работа е такава, но ето, виж - самият конгрес и бъркотията, която се случи тук, говори, че нещо липсва и в теб. Защото главният организатор на конгреса е председателят, това си ти. Всичко през теб мина, ти си човек с характер. Но все пак това е един от най-ценните кадри на нашата партия.

Казвам това не случайно, защото моите искрени и най-големи страхове са какво ще се случи утре. Скъпи приятели, защо сме тук? Кой ни е пратил тук? Хората са ни пратили. Членовете на една партия, която се казва БСП. Ние дължим всичко на думичката БСП и това, което стои зад нея. Защото първият ред никога нямаше да бъдат министри и да имат отговорни постове в държавата, ако не бяха членовете на БСП, които ни издигат и доведоха дотук. Ето това не бива да забравяте!

Затова моите опасения са утре какво ще настане. Не е това, че утре е 9 май, такава важна дата. Важното е ще имаме ли силите да изчистим погледите си и съзнанието си и да се погледнем в очите. Най-трудно е да се погледнеш в очите. Едната част ще е огорчена, другата ще е удовлетворена. Можеше да бъде обратното.

Но казвам това и заради това, че в тия години това, което се случи с нашата партия, това роене на други леви партии, които откъснаха от нашата плът, не е добре. Още един такъв ход и нас ни няма.

125 години ни има и едни мърльовци се събират тук в една зала и съсипват всичко.

Аз съм един стар оптимист, дори и мечтател. На Корнелия още искам да пожелая малко да ограничи мечтите. Трябват конкретни неща.

Тридесет и двама за лидер беше силно смущаващо. Отделно това, че от предложените над 600 другари за Националния съвет бяхме избрани първо само двама човека. За какво говори това? Всеки иска да дърпа бащина дружина. Ей, хора, недейте!

Така че аз се надявам в следващите трудни дни, които очакват Корнелия, екипът, който ще предложи... Между другото искам да ти кажа, че слушайки по телевизора имената на Националния съвет - те са си същите отпреди. Тогава май защитаваха повече Миков, миличка. И все питам като някакъв ненормалник - колко са новите лица. Добре, че младежи вкарахте, та нещо да се случва хубаво. Защото аз уважавам другарите, които бяха и продължават да бъдат двигатели в нашата партия, но истината е, че ни трябва по-сериозно обновление, за да искаме да ни харесат и младите хора.

Благодаря на моите приятели и другари от Кърджали, че ме докараха. Моето сърце. Благодаря на тези 300 и кусур човеци, които не ме задраскаха сред предложенията за член на Висшия съвет. Обещавам, че колкото сили имам, ще помагам и ще се старая поне да укротявам тона, който много често е много изострен.

И така, скъпи приятели, очакват ви всички тежки дни, защото другата дума, която много ми липсваше, е самокритичност. В поведението на всеки един от вас. Аз къде съм и какво свърших? Виновен е той, но аз какво свърших.

И накрая една много еретична мисъл - какво би било, ако конгресът възприеме едно правило - при провал от партията на избори председателят на партията благодари и се оттегля. Европейски апел. Защото така градим и авторитет на партията. И съм сигурен, че ако бяхме следвали примера на Жан Виденов, можеше да бъдем в по-добра ситуация.

През 2003 г. девизът на кампанията ни за кметските избори беше „Да си подредим дома!" Сега възлагаме на ей тая фина жена да подреди дома на БСП. Успех, стискам палци!