К. Паргов: БСП – за левия мигач и невъзможния завой

/КРОСС/ Настоящата конференция се провежда в навечерието на три важни събития. Отбелязването на 125 годишнина от основаването на партията, предстоящия 49 конгрес на БСП и президентските избори. По различен начин и трите събития сложиха отпечатък върху дискусиите, съпроводили приключилата отчетно-изборна кампания в основните и районните партийни организации.

Изминалият отчетен период беше наситен с много вътрешнополитически събития. На два пъти преминахме през парламентарни избори. Един път се представихме на европейски избори. Два пъти взехме участие в национални референдуми, единият от които предизвикан от самите нас. В края на миналата година се проведоха и местни избори.

Не липсваха и вътрешнопартийни събития. Предишният парламент, който излъчи правителство с нашия мандат, приключи работата си в рекордно кратък срок. Свиканият конгрес след провала на нашето правителство смени лидера на партията. Последва и серия от други оставки, в това число в Столичната партийна организация. Освен всичко останало Уставът наложи смяна на 2/3 от районните председатели. Противоречивите реакции и оценки на случилото се образуваха ехо, което продължава да се дискутира активно в партията. На проведените районни конференции прозвучаха неласкави оценки за политиката на партията, бяха приети критични позиции, призоваващи партийното ръководство към действия в посока на промяна и кадрово обновление. Всичко това претоварва с особени очаквания настоящата конференция и вярвам, че днешната дискусия и решенията, които ще вземем, ще сложат точка на временните колебания и вътрешнопартийните разделения. За да се заемем незабавно единни и мобилизирани с належащите задачи и отговорности, които хората са ни определили като най-голяма, а аз бих казал, като единствена опозиционна политическа сила на управляващото дясно мнозинство в парламента и правителството.

Вторачени в нашите вътрешни партийни проблеми, често не обръщаме внимание на тревожните тенденции в общата политическа обстановка и рисковете, които очертава кризисната геополитическа среда в Европа, в света като цяло и в частност на Балканите. На югоизток и на югозапад от нас бушуват политически пожари. В близост до България се водят военни действия. Европа е залята от бежански вълни, някои от които постепенно се насочват и към нашите граници. Прехвалената и уж защитена наша граница се оказа лесна плячка за трафикантите на хора. Високите нива на корупция във всички сфери, включително и в граничните власти, предопределят високи нива на риск за вътрешния ред и сигурността на българските граждани, както и за издръжливостта на и без това крехките национални социални системи.

Успоредно с всичко това икономическата среда и бизнес климатът в страната продължават да се влошават. Само от началото на тази година близо 30 хиляди малки и средни предприятия са обявили фалит или са изпаднали в платежна несъстоятелност. Вътрешният дълг гони космически нива, междуфирменият дълг превишава с няколко пъти размера на брутния вътрешен продукт. Единственият свеж източник остават средствата от европейските фондове, но и от Брюксел задуха леден вятър: спират се изцяло или частично парите за околна среда, земеделие, инфраструктура. Огромни инвестиции, направени по оперативните програми от страна на българските предприемачи, остават за тяхна сметка и заради недовършени поради спрени обществени поръчки проекти.

Дясното правителство се опитва да компенсира бюджетните дефицити с откровено антисоциални мерки, ограничаващи достъпа до здравната система и лекарствената помощ. В други сфери, като образованието например, се правят опити за въвеждане на антипатриотични модели, разрушаващи българската национална идентичност.

България е на прага на нова финансова криза, този път с наш, роден, български печат. Бавно и необратимо навлизаме в т. нар. гръцки сценарий на бюджетна безпомощност, в спирала от нови външни дългове, чрез които да погасяваме предишните.

Малкият семеен бизнес е смазан от административен и данъчен произвол и липсата на всякакъв достъп до бюджетните средства по оперативните програми, както и до парите от еврофондовете. Властта на монополите и картелите става все по-могъща и всезавладяваща. Големите търговски вериги поглъщат нови и нови територии, спекулата расте, тръгнаха нагоре и нивата на цените на потребителските стоки от първа необходимост. В столицата тези дни драстично поскъпна и цената на обществения транспорт, който всекидневно се ползва от близо 1 милион души.

Със статистически хитрини и счетоводни упражнения се отчита спад на безработицата, но картината е друга, повярвайте. Расте дефицитът на работни места за висококвалифицирани специалсти и работници, който се компенсира с ръст на работни места в обслужващия сектор за сметка на ниско квалифицирани работници и служители. Това допълнително влошава демографската картина, тъй като емиграцията се ускорява за сметка на по-младите и по-образованите.

Накратко, действията, а в редица случаи и бездействието на дясното мнозинство и правителството, доминирано от ГЕРБ, не само са вредни, а са и опасни за страната. Освен това едностранчивите инициативи на президенската институция, която продължава да се държи като придатък на кабинета, създава преки рискове за българската държавност в сложната и постоянно усложняваща се външнополитическа среда. Липсата на визия и национална отговорност за бъдещето на страната и нацията крият опасност от разпад на България и усилват емигрантските настроения и потоци.

Независимо от привидната стабилност на дясното коалиционно управление, расте масовото усещане за нестабилност на властта. Нестихващите скандали и противоречия на няколко пъти изправиха уж голямото парламентарно мнозинство на ръба на оцеляването.

Ето защо няма друга по-важна и по-непосредствена политическа задача от предсрочното, дори незабавното прекратяване на мандата на сегашния парламент и сегашното правителство и радикално преобръщане на посоката, в която се движи страната, тъй като досегашната я обрич на гибел. Това налага час по-скоро партията да се заяви не само като опозиционна сила, но и като управленска алтернатива на сегашното управление. В спешен порядък трябва да се предложи на обществото политическа платформа за неотложни действия, които да прекратят кризисното състояние на страната и да я изведат на терена на националното развитие. Час по-скоро да напуснем полето на безсмислените вътрешнопартийни идеологически дебати и да се хванем за изготвянето на конкретни управленски мерки и идеи за национално спасение.

Другарки и другари,

Така формулираната главна и непосредствена политическа задача на партията налага да си зададем няколко въпроса. Способни ли сме и, ако не сме, какво трябва да променим, за да се приведем в готовност за спечелване на избори? На първо място, предстоящите президентски избори, които могат да затвърдят нежеланото политическо статукво или да създадат предизборна обстановка за промяна.

От началото на отчетния период, както отбелязах, партията премина през няколко изборни изпитания.
Всички помним обстановката в страната в началото на 2013 г., която с нищо не подсказваше за назряващата политическа криза. Силен импулс тогава дадохме ние с инициирания от нас и проведен успешно референдум за проекта АЕЦ „Белене". Темата за кризата в енергетиката стана номер едно в обществения дневен ред, последваха масови протести, на вълната на които се стигна до оставка на първия кабинет на г-н Борисов и извънредни парламентарни избори. Резултатът от изборите, макар и да ги загубихме с малко, позволи с нашия мандат да бъде съставено правителство на надеждата за промяна. В столицата БСП в относително изражение спрямо избирателната активност получи най-силния си резултат от началото на прехода. Формирахме депутатска група, по-многобройна в сравнение с изборите от 2005 г., когато бяхме първа политическа сила. Само в София за листите на БСП гласуваха над 50 хил. души, които до този момент никога не бяха подрепяли със своя глас нашата партия. Главната идея - да се свали правителството на ГЕРБ от власт, се превърна в кауза за много столичани с различни, дори с десни убеждения.

Последва обаче 14 юни с опита за назначаването на Делян Пеевски, последва серия от откази от предизборните обещания и особено в сферата на големите енергийни проекти, последваха странни назначения в изпълнителната власт, избухна вълна от протести. Трудно мога да приема тогавашните упреци, че сред средите на протестиращите срещу уж нашето правителство е имало наши партийни членове, че са се виждали дори и червени знамена. Да, имаше, но нима нашите членове и активисти бяха по-малко изненадани и разочаровани от действията на Кабинета? Нима това обещавахме преди изборите, заради което ни повярваха стотици хиляди граждани и ни подкрепиха с вота си на изборите?

Независимо от това, когато кабинетът предприе редица социални реформи, правилно ориентирани в посока на борбата с бедността и неравенството, ръководството на градската организация пое инициатива и даде отпор на дирижираните и платените от тогавашната опозиция затихващи протести.

Показахме характер и воля за политическа битка, която в крайна сметка спечелихме. Правителството не падна под напора на уличните протести. След европейските избори през 2014 г. получихме удар в гръб от нашия коалиционен партньор във властта. По този начин увиснаха само за наша сметка всички принципни и безпринципни компромиси, които бяха направени в името на властта, и напълно логично и естествено на последвалите извънредни парламентарни избори претърпяхме голямо поражение.

На изборите през 2013 г. средната възраст на гласувалите за БСП в столицата падна с 21 години. На изборите през 2014 г. тази възраст се покачи с 31 години. А на местните избори в края на миналата година средната възраст на гласувалите за БСП надхвърли средната възраст и на членския състав.

Ние отново се свихме в остатъчното си ядро от предимно възрастни сподвижници, най-вече сред пенсионерите. Пропуснахме уникален шанс да се свържем с активните прослойки на столичното общество - хората на труда, дребните предприемачи, интелигенцията, учащите и пр.

Получихме доста упреци за електоралния срив в столицата, но ние не платихме за грешки в политиката на Столичната партийна организация. Станахме заложници на грешките в политиката на националното ръководство на партията.

Инерцията в електоралния отлив продължи и на местните избори. Резултатите на столичната организация бяха отчетени от националното ръководство като най-слабите в страната, но истината е, че партията навсякъде се представи зле. За първи път БСП няма кмет в нито един голям град, а в 1/3 от областите - нито един кмет. В столицата наистина числеността на нашата група съветници намаля двойно, нямаме и нито един районен кмет. Но тъкмо в София отбелязаха своя най-голям резултат отцепилите се преди това партии АБВ и „Движение 21".

В столицата ние никога не сме управлявали общината, въпреки че през 2003 г. спечелихме общинските избори и бяхме първа политическа сила в Общинския съвет. Дори в Пловдив, където БСП никога не е печелила общински избори, партията беше в управлението на града един мандат. Причината е, че тук десницата е най-силна. А когато десницата е слаба, какъвто бе случаят през 2013 г., БСП постига най-добър резултат.

Другата особеност на столичния град е, че тук рефлектира най-силно отношението на гражданите към националните политики и проявления на партиите. Всяка улица и всеки площад в нашия град са заредени с особена политическа енергия. Тук възхождат и тук се провалят партиите. Без да обиждам някого, но едва ли един масов протест в Каспичан, да речем, може да свали от власт правителството, докато в София това е напълно възможно.

Ето защо искам да направя извода, че без промяна в политиката на партията на национално равнище, БСП в София не може да набере собствена сила. В столицата винаги силата или слабостта на партията като цяло намира пряко отражение.

Анализът на изборните резултати през изминалия отчетен период разкрива още една слабост - трудното постигане на коалиционно взаимодействие с други политически субекти на столичния терен. През 2013 г., когато нашият голям съюзник бе недоволното гражданство от управлението на ГЕРБ, се създаде за кратко илюзията, че БСП се е отворила към широки слоеве от населението и е в състояние да разшири електоралната си база. Това, разбира се, беше постижимо, ако грешките в управлението на страната, допуснати от нашето правителство, не се превърнаха в мощен фактор за масово разочарование и отдръпване от партията.

Успехът през 2013 г. обаче не бе вследствие на обмислена коалиционна политика, той бе прецедентен резултат въз основа на благоприятно стечение на обстоятелствата и поредица от събития, за които партията нямаше кой знае какъв принос. Предизборните политически съюзи в столицата не ни добавят гласове в значими стойности, а в някои случаи, дори намаляват тежестта на нашето представяне по време на избори. Това е важно както да го отчетем, така и да се ориентираме към специфична коалиционна политика, която има приложение само в столицата и никъде другъде. По точно, ако коалиционната политика на партията като цяло дава резултат в други региони на страната, в София понякога може да бъде и безрезултатна.

Пример за всичко това е настоящата ситуация в Столичния общински съвет, където макар и със скромна група от съветници, успешно си партнираме с партии, с които е невъзможно да водим политика на национално равнище. Казвам това, за да подскажа на делегатите, когато се обсъждат тези въпроси на предстоящия 49-и конгрес, да отстояваме позицията, че коалиционната политика на партията като цяло се нуждае от сериозно преразглеждане. В смисъл да се даде повече свобода на местните партийни организации и по-малко да се разпорежда сключването на коалиционни споразумения отгоре.

Въпросът за електоралния потенциал и готовността на БСП да си партнира с други политически субекти, да търси и намира надеждни съюзници е особено актуален в навечерието на президентските избори. Вярно е, че президентската институция не е реалната власт в страната, но тя има мощно символично значение и е фактор за пренареждането в съотношението между политическите сили.

Нека ви припомня една ситуация през 2001 г., когато след проведените парламентарни избори през лятото БСП за първи път получи резултат, който й отреди място на трета политическа сила. Още в края на годината обаче партията от трета стана първа политическа сила и събитието, което й отреди това място, бе именно победата на президентските избори.

В началото на мандата на сегашния парламент - и в обществото, и в партията имаше активен дебат за коалиционната политика. Ръководството на партията успя да устои на изкушението и на натиска както отвън, така и отвътре от някои партийни кръгове с отказа да приеме поканата за участие в сегашния Кабинет. Това беше зряло и мъдро решение, защото всякаква форма на колаборация с ГЕРБ в този момент щеше да означава фактически край за партията. БСП, макар и в сегашното си кризисно състояние, продължава да олицетворява надеждата на стотици хиляди граждани, че управлението на ГЕРБ може да бъде съборено и прекратено. Това не бива да се забравя нито за миг, - че в страната няма друга опозиция.

В края на тази година обаче ние няма да избираме правителство, няма да избираме и лидер на партията, а президент на всички българи - и на левите, и на десните, и на всички останали. Никоя партия, с изключение на ГЕРБ не може да постигне самостоятелен успех. Такава е горчивата истина.

Ние, левите хора, искаме президент на страната, който да даде нова визия за националното спасение и развитие, да нормализира отношенията с Руската федерация, да не взема едностранчиви решения в ущърб на националните интереси и да бъде социално чувствителен към лишенията и страданията на хората. В името на това си струва да потърсим път към всички онези политически сили, да водим активен диалог с всяка организирана политическа или гражданска група, която споделя нашето виждане за облика и характера на президентската институция, която е нужна и на страната. Това минава и през неизбежните компромиси, които иначе не бихме допуснали и направили в името на властта.

БСП е длъжна на предстоящите президентски избори да заяви положението си на водеща опозиционна сила, която да застане зад онзи кандидат, който ще обедини всички прогресивни сили в нашето общество и по този начин да спечели изборите. Победа на президентските избори ще отвори път и към предсрочни парламентарни избори и промяна на модела „Борисов" в изпълнителната власт.

Другарки и другари делегати,

Приключилите отчети и избори в основните и районните организации показват промененото състояние на столичната партийна организация. Правят впечатление няколко статистически данни.
Няма съществена промяна в броя на основните партийни организации. Понастоящем те са 720, а в началото на отчетния период са били 729. От тях 195 са клубове по интереси. Останалите са изградени на териториален принцип.

Дотук добре, но буди тревога продължаващата тенденция към намаляване на общата численост на членския състав. Спадът е близо 1500 души или около 11%. Това е най-резкият спад, регистриран за един отчетен период от началото на прехода.

Броят на напусналите партията е 946. Повечето от тях са се присъединили към други партии, най-вече към АБВ и „Движение 21", които се формираха като политически субект именно през изтеглия период. Едва 216 са новоприетите партийни членове, 145 другари са възстановили прекъснатото си преди това членство в партията.

Още по-голяма тревога будят данните за демографския профил на организацията, и по-специално за нейния възрастов състав. 42% от столичните социалисти са на възраст над 70 години. Едва 11% са младите социалисти до 35 години. Членовете на Младежкото обединение в София са 885 души, като и тук спадът в сравнение с началото на отчетния период е съществен - над 17%.

От друга страна, Столичната партийна организация притежава изключително високо качество на състава си по критерия образование. 68% са с висше образование, от които 414 души притежават научни степени и звания. В същото време столичната организация има твърде слабо влияние в сферите на науката, културата и образованието, в които са заети по-малко от 600 души. Под 200 са заетите и в друга важна за партията сфера - здравеопазването. Това е главно по причина, че нашите високообразовани и квалифицирани другари са предимно над активна възраст, най-често пенсионери. Едва 355 са учащите партийни членове.

Най-съществен си остава проблемът с териториалния обхват на основните партийни организации. В 1/5 от избирателните секции на територията на столицата не се води никакъв организиран партиен живот, което личи от изборните резултати, между другото, в тези секции. На последните местни избори има близо 80 секции, в които за кандидатите на партията не е гласувал нито един столичанин.

Данните потвърждават необходимостта от приоритетна работа по привличането на нови партийни членове и особено от прослойките в активна и младежка възраст, както и необходимостта от организационно преструктуриране на дейността в посока на изграждане на по-ефективен и по-широк електорален потенциал на Столичната партийна организация. За тази цел Градският партиен съвет създаде специална работна група, която изготви много задълбочен анализ на организационното състояние на Столичната партийна организация и формулира редица идеи и предложения за подобряване на това състояние. Смятам за наложително новоизбраният Градски партиен съвет незабавно да обсъди тези предложения и това да е първата работа, с която да се захване непосредствено след заседанието на 49-ия конгрес.

Приключилите отчети и избори дават увереност, че партийният актив правилно възприема както проблемите, така и задачите в това отношение. Регистрирахме сериозно подмладяване на ръководствата на районните партийни съвети. Няколко от тях вече се оглавяват от другари в младежка възраст. Съвсем ясно е, че без подкрепата на нашите по-опитни другари не би се получил този резултат, което означава, че партийният актив правилно оценява ситуацията и действа във вярната посока.

Тук е мястото да изразим нашата благодарност към тези, които отстъпиха своите места заради мандатността, за да бъдат избрани на тяхното място нови лица. Уверен съм, че те ще продължат да работят всеотдайно и отговорно за партията.

Искам да Ви призова в този момент да ги поздравим и да им благодарим със ставане и ръкопляскания.

Другарки и другари,

Приключилата отчетно-изборна кампания в партията премина в обстановка на изключително оживени и критични дискусии, беше белязана с различни оценки за нейното минало и противоречиви идеи и мнения за бъдещето й. Онова, което обаче обедини повечето от мненията и предложенията, бе необходимостта от промяна. Ключовата дума „промяна" се използваше както от привърженици на статуквото, така и от страна на подкрепящите линията на обновление, което означава, че всички в партията, макар и в различна степен и в различна посока оценяваме като незадоволително положението и добре разбираме, че нещо трябва да се направи.

От каква промяна обаче се нуждаем?

Едни казват - лидерски промени. Ако обновим състава на ръководството, нещата ще потръгнат.

Други настояват за организационно преустройство и преструктуриране на дейността.

Трети са убедени, че в криза е нашата идентичност и се нуждаем от идеологическо пречистване.

Особено активна по време на кампанията беше именно третата група. На места се стигна до това, че се формираха отчетливи разделителни линии и се водиха битки, сякаш като между идейни врагове, а не между съпартийци и съмишленици. Започнахме да се делим на крила и опашки, да се сочим с пръст и да се обозначаваме като тесни и широки социалисти, както е било в началото на миналия век.

Тази братоубийствена вътрешнопартийна война няма да ни доведе до нищо добро. С лозунги и заклинания, с псевдолява фразеология няма да мръднем и от мястото, на което сме в момента. Ще затъваме все по-дълбоко в проблемите си, ще продължим да се свиваме и да се отдалечаваме от хората. Младите ни гледат с все по-дълбоко недоумение и неразбиране, хората в активна възраст престанаха да ни обръщат внимание.

БСП създава впечатление на партия, която се занимава най-вече със себе си, непрекъснато заседава и възпроизвежда обемисти документи, които най-често повтарят предишни документи.
Хората вече се питат: що за водачи са тези от БСП, след като вече близо две години дават ляв мигач и все не могат да вземат завоя? Не водят политическа битка с управлението на ГЕРБ, а се разправят помежду си на тема кой е по-ляв, най-ляв.

Да кокетираш с чувствата, спомените и възгледите на възрастното поколение в партията е инструмент само за постигането на кадрова реализация в ръководните органи, но не е и действие, насочено към същинска промяна. Докато се лутаме между идеологическите упражнения и историческите разходки, животът минава покрай нас, стоим извън дневния ред на обществото, встрани от проблемите на хората и се превръщаме в зрители, наблюдатели на политическия процес, а не в участници в него.

Какво смятам, че е най-важно да реши 49-ият конгрес? Преди всичко да оцени правилно критичната точка, до която е достигнало развитието на България, и да излезе пред обществото с програма за национално спасение. Защото посоката, по която досега се развиваше страната, я доведе до състояние, което поставя под риск самото съществуване на българската държавност и българската нация.

Намирам за особено необходимо Конгресът да очертае няколко национални приоритета, по които партията ще търси общо съгласие и те ще станат насока в политиката на бъдещето за всички основни политически сили. Водеща идея при определянето на тези приоритети трябва да бъде борбата за преодоляване на неравенството и произтичащата от това бедност.

Неравенството, разбирано като несправедливост при правораздаването, което се отнася с особена строгост към този, който е откраднал 5 лева, и милостиво към онзи, който е ограбил милиарди.

Неравенство, разбирано като несправедливост към детето, което пътува през три села, за да отиде на училище, и към детето, което го докарват с джипа в частния колеж. Неравенство, разбирано като несправедливост при поемането на здравната грижа за хората, които едва свързват двата края, и към онези, които могат да си платят сами лечението в чужбина. Неравенството, разбирано като несправедливост на законите, които оставят на произвола малкия семеен бизнес, и облагодетелстват монополите и картелите.

Има начин лявото разбиране за политика да бъде преведено на всекидневен и разбираем език, да бъде освободено от лозунгите и идеологическите клишета, да бъде вписано в концепцията за национално съгласие, с която нашата партия постигна най-големите си успехи през последния четвърт век - мирния преход, Конституцията, гражданския мир, европейския избор.

Нуждаем се от всекидневни прагматични действия, от конкретни политики и решения на злободневните проблеми, от действия, а не само от приказки.

Смятам, че предстоящият конгрес трябва да очертае пред партията именно линия на действието, на рационалната и прагматична политика, да ни извади от вцепенението и безплодното празноговорене и да ни върне на терена на действителния обществен ред - там, където са проблемите на хората, където се изискват всекидневни идейни инициативи и конкретни решения. Конгресът да ни върне на пътя към властта, да ни води към победа.

Преди 125 години на връх Бузлуджа група дръзки мислители - марксисти, формулираха една мечта - мечтата за социализма. В нашата програма сме записали и приели, че това е и крайната цел на нашата борба - борбата за социализъм в България. Нека не забравяме, че тъкмо за това нашата партия и след 125 години още е тук и още носи силата на надеждите на стотици хиляди българи, че е възможен един друг български свят - по-добър и по-справедлив!

Калоян Паргов, председател на БСП – София

Доклад пред XIII отчетно-изборна конференция на организацията