-
26 Май 2026 |
- USD / BGN 1.1595
- GBP / BGN 0.8642
- CHF / BGN 0.9119
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Демокрацията на Ердоган
11 Юни 2011 | 12:21
В неделя в Турция се провеждат парламентарни избори. Изходът им обаче едва ли ще промени нещо в авторитарната политическа система. Защото партията на Ердоган, почти сигурно, ще продължи да управлява, коментира Дойче веле.
На 12 юни Турция избира нов парламент. Според предварителните прогнози ислямистки ориентираната Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще спечели вота и за трети път ще образува самостоятелно правителство. Така че в Турция не очакват промяна: пак партията на Ердоган. В международните медии обаче очакванията са други, както личи от заглавия като "Турция на кръстопът", "Турция решава". Само че Турция отдавна е отминала кръстопътя. През 2007 г., когато решението действително предстоеше, въпросът гласеше дали да бъде разбита съществуващата от основаването на републиката "кемалистка" система.
Турция - преди и сега
В същината си тази система винаги е била перманентно превъзпитаване на вироглавия народ от решителната армия. Защото народът никога не е бил такъв, какъвто трябва да е един народ според армията. Той е мюсюлмански и отчасти кюрдски. Десетилетия наред Турция представлява странно образувание, в което недемократични сили призовават за демократични свободи и кемалистките защитници на присъединяването към демократична Европа го налагат с недемократични средства.
През 2007 беше направен опит да се предотврати избирането на Абдула Гюл за президент. Партията на справедливостта и развитието реагира на меморандума на военните с нови избори. За всекиго беше ясно, че армията ще прибегне към нова интервенция, за да предизвика поражението на ПСР. При неуспех старата система щеше да е срината. Военните обаче не успяха. Партията на Ердоган спечели вота с голямо мнозинство.От тогава насам тази партия руши безпощадно стария режим и неговите елити. Борбата за власт погрешно се разбира като "демокрация" срещу "господството на военните". Партията на Ердоган продължава традицията на авторитарната политическа култура в Турция. Преди военните сплашваха печата, сега това го прави Партията на справедливостта и развитието. Преди дисиденти бяха изправяни пред съда под предлог, че били "терористи" - сега стотици кемалисти са изправени пред съда по обвинение в "тероризъм".
Какво искат избирателите
И все пак историческа заслуга на Ердоган и неговата партия е, че разбиха потисническия режим на военните. Това отваря пътя към демокрацията. Но дали той действително ще тръгне по този път?
Всъщност на избирателите им е все едно, че политическата система остана авторитарна, след като и преди това беше авторитарна. Няма значение, че корупцията си остава, защото и преди винаги е имало корупция. По-важно е да има по-малко мъчения и политически убийства, повече благосъстояние и самочувствие, защото и в международен план Турция се превърна в сила с новата си външна политика.
"Ние отново сме нещо" - такова самочувствие имат много турци. А присъединяването към ЕС? Все едно, кой ти иска да плаща за Гърция?
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР