ИДП: Разцеплението в БСП ще доведе до формиране на либерална постмодерна левица от европейски тип

/КРОСС/Разцеплението в БСП ще доведе до формиране на либерална постмодерна левица от европейски тип, се посочва в месечния анализ на Института за дясна политика за май-юни.

В него анализаторите коментират общата политическа картина у нас и обобщава: ГЕРБ се възползва от ролята си на балансьор; БСП затъва в скандали; ДПС и трудната промяна; Реформаторският блок отново ще избира между единството и разделението; Патриотичният фронт играе по ръба на бръснача; АБВ и завръщането към спокойствието; „Атака" - ромите отстъпиха пред любовта към Русия.

1. Обща политическа картина

В периода май-юни политическата ситуация в страната остава стабилна. Симптом на политическата стабилност са добрите показатели на приходите в бюджета, които в края на април са с 2 милиарда повече от същия период на миналата година и с 1,2 млрд. повече от предвидените в бюджета. В същото време Европейската комисия увеличи прогнозата за икономически растеж на България през 2015 и 2016 година, чуждестранните инвестиции нараснаха повече от два пъти спрямо същия период на 2014 година, а износът постави 7-годишен рекорд, като през последната половин година се увеличи с 13,1 процента. Отбелязва се раздвижване в редица сектори на икономиката, както и по отношение на усвояването на европейските фондове.
Затова, след първите седем месеца на настоящото управление може да се констатира, че формулата за приоритетно осигуряване на политическа стабилност носи положителни резултати за икономиката. Ако този приоритет бъде съхранен, в следващите години България има възможност да си върне темпа на икономическо развитие от времето преди световната финансова криза. Стабилизирането на публичните финанси и политическото спокойствие, в контекста на регионална и глобална нестабилност са добра база за бъдещо развитие.
Предвид предстоящите местни избори, е добре политическите сили от управляващото мнозинство да гарантират, че няма да жертват политическата стабилност заради конюнктурни интереси на местно ниво и предизборни битки помежду си. Нещо повече, след местните избори те биха могли да пренесат модела на управление от централната към местната власт и по този начин да гарантират по-голяма ефективност на различните политики.
Осигуряването на политическа стабилност не е самоцел, а средство България да навакса загубеното по време на световната финансова криза. В контекста на конфликтите в Украйна и Арабския свят, заобиколена от дестабилизирани държави като Македония и Гърция, а в близка и средносрочна перспектива и Турция, България има възможност да се превърне в регионален фактор на стабилност, което ще донесе и своите икономически позитиви.
Като обществено сътресение от среден мащаб може да се определи конфликтът между българи и роми в община Гърмен. Въпреки, че нямаше мащаба и енергията на конфликта в Катуница, конфликтът в Гърмен отново постави на дневен ред въпроса с интеграцията на ромите. Прави впечатление, че рамките и границите на говорене по темата постепенно се преместват, като дори традиционно либерални говорители, като Антонина Желязкова преминават към по-агресивно говорене.
След събитията в Гърмен и Орландовци, българското общество стана част от европейския дебат за провала на мултикултурализма (теза отстоявана през годините от десни лидери като Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Никола Саркози), като тепърва предстои да се види, възможно ли е България да формулира нов подход на интеграция. Резултатите от досегашния процес на интеграция на ромите показват, че нито гражданските организации, които работят по темата, нито държавата, която по-скоро беше дистанцирана от проблема са избирали правилния подход. В тази ситуация очакванията на по-голямата част от обществото са държавата да влезе в гетата и заедно с това да е в състояние да формулира и наложи общ ценностен, правен и социален стандарт на поведение за всички български граждани.
Важен остава въпросът с лидирането на тези процеси. Към момента е ясно, че заради ниското доверие в обществото и крайно незадоволителните резултати, гражданските организации, които работят по темата не са в състояние да изпълняват ефективно тази роля. В същото време държавата дава сигнали, че е склонна да прояви смелост и да навлезе ефективно в решаването на този проблем, като смени посоката на изолационизъм, която следваше до момента. В тази връзка трябва да се отбележи адекватната и навременна реакция на МВР и по време на двата конфликта. Хладнокръвното поведение на силите за сигурност е основната предпоставка да не се стигне до кръвопролития и протестите да бъдат овладени. Оттук нататък обаче проблемът не е само в полето на МВР и в неговото решаване трябва да се включат всички институции.
В чисто политически план, като важен акт може да бъде отличена инициативата на президента Росен Плевнелиев да предизвика референдум по въпросите на изборното законодателство. В случая е видимо желанието на държавният глава да покаже последователност по отношение на действията си от миналата година. На широката общественост обаче не е ясна главната цел и резултатите, които се очаква да предизвика евентуалната реформа на изборното законодателство. Въпросът с най-голяма същностна тежест е този свързан с мажоритарния избор на част от депутатите. Ако подобна промяна бъде приета това би окрупнило и стабилизирало политическата система, тъй като ще предопредели излъчването на ясни парламентарни мнозинства. В същото време обаче тя би ограничила възможността за по-широко политическо представителство. Трябва да бъде ясно, че при подобен вариант ще пострадат най-вече малките партии, защото потенциал за излъчване на избираеми мажоритарни кандидати към момента имат само две политически сили. Въпросите за задължителното и електронното гласуване не биха променили съществено съотношението между различните партии.
Друго актуално събитие, което разпали политическа дискусия и потвърди тенденции, които ИДП вече няколко пъти посочваше беше откриването на паметник на цар Самуил в София. За пореден път пролича, че в българското публично пространство тече стимулирано от кризата в БСП разцепление, което ще доведе до формиране на либерална постмодерна левица от европейски тип. Неадекватността на БСП спрямо тези тенденции (чийто единствен изразител в партията е Георги Кадиев) вкарва на терена на лявото фигури с активна публична позиция, доскоро принадлежали на българската десница.
Всъщност с изчезването на БСП или с нейната успешна трансформация в ляво-либерална партия ще завърши процесът на пълна трансформация на българската политическа система, започнал с кризата в СДС след 2001 г. и завършил с изграждането на настоящата управленска коалиция през 2014 г. Тя за разлика от някогашното СДС има подчертано консервативен характер и успешно компенсира основния дефицит на демократичните сили в България от 90-те години - отказът от защита на националните ценности и на националната идентичност. В този си вид десницата обаче става все по-непривлекателна за определени обществени кръгове и е въпрос на време те да потърсят политическата си идентичност другаде.

2. ГЕРБ се възползва от ролята си на балансьор
Партията на премиера Борисов продължава да балансира успешно както между различните партньори в управляващото мнозинство, така и между мнозинството и опозицията. Неконфронтационната линия на поведение, която води от началото на мандата Бойко Борисов, практически омаломощава опозицията. В същото време, ГЕРБ тръгва към местните избори като безспорен рейтингов лидер, като във всички социологически проучвания партията води с десет пункта пред втората политическа сила БСП. Предвид тежката криза, която изживяват социалистите, е възможно на втори тур в някои от големите областни градове, да се стигне до балотаж между кандидат на ГЕРБ и кандидат на Реформаторския блок или Патриотичния фронт. Добре е действията при подобни сценарии да се обмислят още от сега, от гледна точка на съхраняване на управляващото мнозинство и след изборите.
3. БСП затъва в скандали
Кризата на идентичност при социалистите продължава да се задълбочава и да придобива хроничен характер. Скандалите в БСП не спряха и през периода май - юни. Извън напускането на партията на бившия депутат Страхил Ангелов и скандала с предлагания на Михаил Миков подкуп, най-значимият идеологически спор в БСП е този между Георги Кадиев и ръководството на парламентарната група. Предложението на Кадиев да се разреши използването на майчин език по време на предизборна кампания е много повече от процедура и инициатива за толерантност по отношение на малцинствата. Това е идеологическа провокация спрямо носталгичният сегмент в елита и избирателите на партията и негласно предложение БСП практически да се трансформира радикално от посткомунистическа в либерална формация. С предложението си, Кадиев успя да шокира ръководството на социалистите до степен, че беше предложено неговото изключване. Към този момент едва ли тезата на червения депутат има потенциал да се превърне в основна за БСП, но в средносрочен и дългосрочен план левицата е обречена на либерализация. Тази тенденция ще става още по-силна предвид консервативните тенденции, които протичат в десницата. Дали самият Кадиев има потенциал да събира около себе си различни недоволни лобита в партията и да провежда общи действия с тях е въпрос, на който все още не може да се отговори. Със сигурност обаче, ако иска да бъде алтернатива на настоящата по-скоро консервативна конфигурация, БСП ще трябва да счупи рамките на отмрялата социалистическа идеология и да се индоктринира в далеч по-жизнения европейски либерализъм. Ако остане в сферата на носталгичните спомени и идеологическото бездействие, в средносрочен план БСП действително може да се стопи до малка и партия. Решаваща дума за курса, по който ще поемат социалистите ще има бившият лидер Сергей Станишев, който въпреки оттеглянето си продължава да бъде най-влиятелната фигура в партията.
4. ДПС и трудната промяна
Тенденцията на неопределеност и политическо лутане в ДПС продължава. Ръководството на партията все още не осъзнава, че за да подобри катастрофалния си имидж в обществото трябва да прави тежки политически жертви. Проблемът на ДПС не са малкото гласове или неустойчивата подкрепа, а нежеланието на останалите партии да взаимодействат с партията на Местан. Към момента движението има два пътя:
1. Да продължи да стои в изчаквателна позиция до момента, в който без него няма да може да се направи правителство и след това да влезе във властта, като единствен възможен вариант. Проблемът на този тип стратегия е, че тя не може да даде дори приблизителен срок на периода, в който ДПС ще стои извън властта. Подобен сценарий със сигурност ще породи процеси на недоволство в рамките на партията, които могат да доведат и до намаляване на електоралната сила.
2. Да започне да се разделя със знакови лица, които продължават да носят публични негативи. Ако процесът на изчистване не бъде стартиран час по-скоро, председателят Лютви Местан може да се окаже основна тежест за партията си и да премине в графата на политиците, които носят публичен негатив на ДПС. Това би бетонирало стратегията на изчакване до края на лидерството на Местан.
Важно е да се отбележи, че към момента председателят на ДПС не дава сигнали, че е способен да проведе истинско почистване на образа на партията си и да я вкара ефективно във властта.
5. Реформаторският блок отново ще избира между единството и разделението
С наближаването на местните избори напрежението в Реформаторския блок отново започна да расте. След няколко месеца на спокойствие във властта, част от лидерите на партиите в блока отново започнаха да се сблъскват публично. Все още не е ясно дали Реформаторите ще се явяват на местните избори като единен политически субект или ще участват като отделни формации. Към момента най-видимият проблем за блока е във Варна, където структурата на СДС почти официално обяви, че ще подкрепи кандидата за кмет на ГЕРБ Иван Портних, а не предложения от ДСБ Чавдар Трифонов. Искри прехвърчаха и покрай номинацията на Соломон Паси за кмет на София, направена изненадващо от лидера на ДБГ Меглена Кунева. Блокът има серия от проблеми и с част от свои действащи кметове на общини, които станаха жертва на журналистически разследвания и прокурорски проверки. Като най-видими казуси се очертаха тези с кметовете на Хасково и Петрич. Освен личните щети, които претърпяха двамата градоначалници поставиха и морален проблем пред ръководството на блока, което тепърва трябва да избира между понасянето на национален негатив и загубата в тези общини.
6. Патриотичният фронт играе по ръба на бръснача
Съюзът между ВМРО и НФСБ изглежда стабилен и успява да играе успешно по ръба на бръснача между участието в управлението и опозиционното говорене. Поредният ултиматум на Патриотите дойде след конфликта между българи и роми в Община Гърмен. Ходът с поставянето на ултиматуми с времеви срок носят съществени рискове за Патриотите, защото рано или късно ги поставя в екстремната ситуация да решават дали напускат управлението. До момента този тип поведение не е довел до разрив или сериозна криза във формацията, но рискът за бъдещи сътресения не бива да се пренебрегва.

7. АБВ и завръщането към спокойствието
След конгреса на формацията, на който лидерът й Георги Първанов беше преизбран за председател, емоциите около АБВ отново затихнаха. Периодичните опозиционни изказвания на бившия президент стават по-скоро традиционни и не носят последици, защото не биват подкрепяни с публични действия от неговите съпартийци. В същото време вицепремиерът Ивайло Калфин представи пакет от законодателни промени в пенсионната система, които имат за цел по-скоро да санират настоящия модел, отколкото да го реформират. Най-сериозните въпросителни около АБВ са свързани с участието на местните избори и възможността на формацията да взаимодейства с БСП. Към момента евентуалното взаимодействие на двете формации има по-скоро вербален характер, отколкото истински политически основания за осъществяване.
8. „Атака" - ромите отстъпиха пред любовта към Русия
Партията на Волен Сидеров е в период на затишие и проявява активност главно по отношение на Патриотичния фронт. Дори конфликтът в Гърмен не успя да активизира истински Волен Сидеров. Единствената активност на Сидеров по този въпрос дойде от парламентарната трибуна. Очевидно, че този тип въпроси вече не са сред основните приоритети на „Атака" и вниманието на формацията изцяло е ангажирано с руската тема и конфликта в Украйна.