Групова психологическа терапия подкрепя пациенти с лупус

/КРОСС/ Психологическата работа развива умения за справяне с болестта, стреса, болката, тревожността 

Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) отбеляза Световния ден за информираност за лупуса със събитие, на което представи пилотния си проект за психологическа помощ на пациенти с лупус. 

Световният ден за информираност за лупуса се отбелязва всяка година на 10 май. Събитието на Организацията, в което участваха ревматолог, психолог и пациенти, постави акцент върху цялостната грижа за хората с ревматологични заболявания, включително психологическа подкрепа като неразделна част от лечението. 

Системният лупус е автоимунно заболяване с полиорганно ангажиране, което засяга по-често млади жени, но се среща и при мъже. Сред характерните прояви на заболяването са силната умора без ясна причина, болки в ставите, обрив по лицето в характерна форма на пеперуда, чувствителност към слънце, обясни ревматологът д-р Владимира Бояджиева.  

В много от случаите, освен кожата, заболяването обхваща и вътрешни органи. То не може да бъде напълно излекувано, но може да бъде контролирано посредством персонализирана терапия. Целта е постигане на ремисия или минимална активност на болестта, така че пациентите да водят нормален начин на живот, коментира още д-р Бояджиева. 

Организиране на груповата терапия 

Групата за психологическа помощ за пациенти с лупус стартира през декември 2025 г. и се провежда вече шест месеца. Участниците са подбрани съгласно няколко критерия измежду 20 души, заявили желание, от клиничния психолог Екатерина Стайкова, която работи с пациентите. Първоначално групата стартира с 10 човека, като в момента се посещава от 6 души - пациенти със системен лупус. Срещите са ежеседмични и се провеждат лице в лице.  

Основната цел е участниците да получат безопасно пространство за споделяне, взаимна подкрепа и изграждане на умения за справяне със стреса, болката и емоционалните последици от заболяването. 

Темите, обсъждани в групата, включват: 

• приемане на диагнозата и живота с хронично заболяване; 

• справяне с тревожност, депресия и страх от пристъпи;

• умората и промените в ежедневието;

• отношенията с близките и социалната среда;

• по-добра грижа за себе си;

• подкрепа и обмен на опит между пациенти. 

Пациентите с лупус са по-широко засегнати от депресивни разстройства

Според международни проучвания, цитирани от психолога, средно между 24% и 40% от пациентите с лупус страдат от депресия, а тревожността засяга близо 40% от хората със заболяването. Данните показват също значително по-ниско качество на живот в сравнение с общата популация, коментира Екатерина Стайкова по време на събитието. 

 Тя посочи, че хората влизат в омагьосан кръг от болка и тревога, в който влизат и скръбта по предишното „Аз", вината към близките, промените в тялото и външния вид в резултат на заболяването и терапията, умората от обясненията, тежестта на очакванията и неразбирането. 

Според Стайкова хората с лупус са твърде сурови със себе си, поставят нуждите на всички други преди своите, имат проблем с поставянето на лични граници, не се грижат достатъчно за себе си във всякакъв смисъл и преследват перфекционизъм на изключително висока цена. 

Намаляване на изолацията и изграждане на устойчивост 

От ОПРЗБ подчертават, че психологическата подкрепа не лекува самото заболяване, но значително подобрява начина, по който пациентите живеят с него. Груповата терапия помага за намаляване на чувството за изолация, изграждане на устойчивост и възстановяване на усещането за принадлежност и надежда, коментира Боряна Ботева, съосновател и председател на управителния съвет на Организацията. 

Психологическата терапия не лекува лупуса, но променя начина, по който хората приемат и живеят с диагнозата и заболяването. Психологическата работа развива умения за справяне с болестта, стреса, болката, тревожността и помага да се създаде нова организация на ежедневието, като се изгражда емоционална саморегулация.  

Що се отнася до груповата терапия, силата ѝ е в това пациентите да видят, че не са сами - има и други, които минават през същото. Хората в групата си оказват взаимно подкрепа едни на други, споделят успехите си, изслушват се и имат чувство за принадлежност. 

С тази инициатива Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България поставя важна стъпка към по-холистичен модел на грижа, в който психичното здраве е признато като ключова част от лечението и качеството на живот на пациентите с ревматологични заболявания. 

Какво казват пациентите: 

„След всяка среща се прибирам малко по-спокойна. По-малко тревожна. Малко по-лека. Оставих много сълзи и тревоги, имах много осъзнавания и срещнах много приятели", посочва Лидия Генадиева, участник в групата. 

„Работата в група дава чудесна възможност човек да види, че психолозите не хапят, дава свобода, дава възможност да чуеш твоята история, разказана от някой друг. Групата ми даде много, макар да се чувствам ветеран с това заболяване. Благодарение на нея имах възможност да избягам от ежедневието си, да имам една вечер само за мен, където няма нужда да слагам маска, да бъда себе си, да бъда откровена, а в същото време да получавам подкрепа и разбиране. Това е трудно за нас, защото умората и болежките ни могат да бъдат разбрани само от себеподобни", казва Антония Ташева, също участник в групата.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на AstraZeneca. 

За ОПРЗБ

Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България е създадена през 2010 г. с цел да подкрепя хората с ревматологични заболявания в страната. Организацията представлява пациентите от България в Европейския алианс на асоциациите в ревматологията (EULAR). Сред учредителите и членовете на платформата AGORA (обединение на неправителствени организации на хора с ревматологични заболявания в Южна Европа), Lupus Europe, Европейската мрежа на асоциациите за фибромиалгия (ENFA) и др.