Л. Павлова: Определените лимити на цените по програмата за саниране не ощетяват гражданите

/КРОСС/ Въведохме по-строг контрол при санирането на сградите, за да инвестираме най-оптимално обществения ресурс по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в коментар на въведените лимити в цените за различните дейности, които покрива програмата. Министър Павлова подчерта, че основната цел е да се постигне енергийна ефективност на жилищните блокове, а не да се извършва основен ремонт, каквито опити са били засечени в отделни общини. „Все пак влагаме обществен ресурс и той трябва да се изразходва внимателно. Действително, сградите, които се финансират от програмата са стари и на места, освен топлоизолация, дограма и подмяна на покрив, се налага и конструктивно укрепване на панелите, което се извършва безспорно, но не може да позволим да се прави основен ремонт. Това е задължение на собствениците", категорична е Павлова. По думите й целта е сградите да са енергийно ефективни, да станат по-топли и уютни, както и да променят облика на градове, а собствениците, както е по закон, трябва да отговарят за състоянието и поддръжката на общите части. 

Регионалният министър обясни, че другият аспект на наложените лимити е да се постигне осредняване на цените, които дават строителните фирми, защото в различните региони варират доста, включително и на строителните материали. „В никакъв случай не намаляваме цените и не ощетяваме хората. Изпълняме всичко, което е дадено като предписание. Ако се налага се поставя 15 см изолация и гражданите трябва да бъдат спокойни", категорична бе министър Павлова. Целта на гласуваните допустими цени ще позволи повече жилищни блокове да се възползват от безвъзмездната програма.

Министър Павлова коментира и пътните ремонти, които се извършват през летния сезон. Тя обясни, че „тапите" са неизбежни, защото без да се затвори даден път няма как да се ремонтира качествено, тъй като става дума за много сложни ремонти, които не могат да бъдат направени за 24 часа. За пример министър Павлова даде ремонта на тунела при Витиня, където се подменя абсолютно всичко - асфалтовата покривка, хидроизолацията, противопожарните системи, осветлението и др. Виадуктите също се ремонтират изцяло, като се подменят носещи плочи, греди, колони. „Все пак става дума за съоръжения, които не са пипвани от 40 години и са в много тежко състояние. Ако не се вземат мерки ще става още по-опасно", категорична бе министър Павлова.

През това лято най-много ремонти ще има по АМ „Хемус" - четири на брой, а по АМ „Тракия" ще се ремонтира само мост над река Стряма в Пловдивско. „Най-сериозно ще се работи по АМ „Хемус", където няма как да не е затруднено движението. Там където правим виадуктите, дори да спрем да работим, пак ще има затруднено движение, защото просто платното няма да го има" , каза още министърът.

Министър Павлова допълни, че за ремонта на всички критични участъци и съоръжения е осигурен финансов ресурс от правителството. Всички ремонти трябва да се направят през летния сезон, когато атмосферните условия предполагат извършването на по-качествени ремонти и да приключат преди зимния сезон, за да се обезопаси изцяло трафика. Вземат се всички възможни мерки за обезопасяване и улесняване на трафика, като се въвежда реверсивно движение там, където е възможно.

„Проектите бяха спрени заради липса на финансиране. Бяха обжалвани, съдът отсъди в полза на държавата. АМ „Хемус" е наш приоритет", каза министър Павлова в отговор на въпрос за спрените обществени поръчки.

Тя увери, че по нея ще се кара със 140 км и опроверга слуховете, че няма да бъде със статут на магистрала. Павлова отбеляза, че парите от Европа, предвидени за пътища, вече привършват. По думите й средствата ще стигнат само за завършването на АМ Струма. „Именно заради това ще търсим друго финансиране - от републиканския бюджет и от тол таксите“, поясни регионалният министър.