Защо промените в Закона за енергетиката няма да направят тока по-евтин

/КРОСС/ Един бърз и опростен преглед на възможностите за събиране на приходи в току-що учредения чрез измененията в Закона за енергетиката фонд „Енергийна сигурност" показва следното:

- Общото годишно производство на електрическа енергия в България е около 47 млрд. кВт/ч, които се разпределят като 15 млрд. кВт/ч за регулирания пазар и 32 млрд. кВт/ч за свободния пазар и експорт.
- Приходите, които ще се реализират от това производство при цена на обществен доставчик 0,125 лв. за кВт/ч и средна цена на свободен пазар 0,073 лв. за кВт/ч, са съответно 1,875 млрд. лв. от регулиран пазар и 2,336 млрд. лв. от свободен пазар и експорт.
- Приходите във фонда, определени като 5% от приходите от производство, ще бъдат съответно 93,75 млн. лв. от регулиран пазар и 116,8 млн. лв. от свободен пазар, или общо 210,55 млн. лева.
- Значими приходи във фонда от внос на електрическа енергия не трябва да се очакват.
- Облагането с 5% върху приходите от производство няма да засегне „Контур Глобал - Марица Изток 3" и AES, защото, съгласно договорите за дългосрочно изкупуване на енергия, такива разходи се поемат от НЕК. За да се компенсира дефицитът в НЕК, са необходими 1,135 млрд. лв., които съгласно доклада на КЕВР, се предвиждаше да бъдат събрани като такса „задължение към обществото" от всички консуматори при една нова цена от 0,04 лв. за кВт/ч за тази такса. Вижда се обаче, че ако, както иска бизнесът, такса „задължение към обществото" се запази 0,02 лв. за кВт/ч и се запазят цените за крайните потребители, ще трябва да се компенсират около 550 млн. лв., като очакваните да бъдат събрани във фонд „Енергийна сигурност" 210,55 млн. лв. няма да са достатъчни за това. Очертава се дефицит от близо 350 млн. лв., който, ако се запази цена на обществен доставчик 0,125 лв. за кВт/ч, може да бъде намален до 275 млн. лева. Към този дефицит ще трябва да се добавят още 65 млн. лв., които няма да бъдат получени като приходи от търговията с емисии, защото практиката показа, че годишният приход от търговия с емисии не може да надвиши 160 млн. лв. годишно. Така в НЕК се очертава дефицит от 340 млн. лв., който не може да бъде компенсиран нито с рестрикциите върху цената на произвежданата енергия от ВЕИ, нито с рестрикциите върху цената на произвежданата енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Очакванията и надеждите на бизнеса за запазване или дори намаление на крайна цена на електрическа енергия на свободния пазар ще бъдат попарени, защото производителите ще калкулират допълнително в цените си разходите за 5% облагане върху приходите. Това допълване на цените ще бъде най-малко с 5%, като за АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица Изток 2" то може да бъде и повече, защото в цената за свободния пазар те ще калкулират 5-те процента облагане за регулирания пазар. Така цената за бизнеса заедно с досегашната такса „задължение към обществото" и без таксите за услуги по пренос и разпределение ще се установи на около 0,09665 лв. вместо очакваните 0,093 лв. за киловатчас. В заключение си мисля, че направените промени в Закона за енергетиката може да бъдат резюмирани като резултат най-картинно с известния цитат на полковник Шрьодер от романа „Приключенията на добрия войник Швейк": „Какво направихте вие? Едно голямо лайно направихте!"

Еленко Божков, бивш член на ДКЕВР

„Гласове"