Вторичният софтуер в обществените поръчки в ЕС

/КРОСС/ Публичните институции в Европа са под нарастващ натиск да модернизират своята дигитална инфраструктура. В същото време те трябва да работят в рамките на ограничени бюджети. С ускоряването на дигиталната трансформация разходите за софтуер продължават да нарастват. Това принуждава администрациите да търсят баланс между модернизацията и финансовата устойчивост.

В европейската правна рамка придобиването на софтуер от вторичния пазар се разглежда като легитимен начин за постигане на този баланс все по-често. На практика обаче процедурите за обществени поръчки често изостават от възможностите, които законодателството вече позволява.

Законът и практиката

Закупуването на софтуер от вторичния пазар в Европейския съюз е законно от години. Директива на Европейския парламент от 23 април 2009 г. потвърждава правната възможност за прехвърляне на софтуерни лицензи. През 2012 г. темата е окончателно изяснена с ключово решение на Съда на Европейския съюз по дело C-128/11. 

Според правилата на ЕС лицензите могат да бъдат препродавани при определени условия. Лицензът трябва да бъде безсрочен. Предишният собственик трябва да е прекратил използването на софтуера. Сделката трябва да се извършва в рамките на Европейското икономическо пространство.

Всъщност правната рамка е още по-стара. Още през 1991 г. регулациите в Европейската икономическа общност позволяват законната търговия с използван софтуер. Вторичният пазар обаче започва да се развива по-сериозно едва след решението на Съда на ЕС през 2012 г., което окончателно потвърждава тази интерпретация. Днес законността на търговията с използвани софтуерни лицензи не се поставя под въпрос. Дори големите производители на софтуер вече признават съществуването на вторичния пазар.

Устойчиви митове в публичния сектор

Въпреки ясната правна рамка много публични институции все още се колебаят да включват използван софтуер в процедурите за обществени поръчки. Основната причина е разпространеното погрешно разбиране за това какво означава „вече използван" софтуер.

В действителност софтуерът от вторичния пазар често не е нито остарял, нито неподдържан. Около 80% от този пазар се състои от актуални програми на Microsoft, които продължават да получават пълна поддръжка от производителя.

Развитието на този пазар е свързано и с прехода към облачни абонаментни модели. Когато големи организации преминават към абонаментни услуги, те често препродават хиляди постоянни лицензи, които вече не използват. Така тези лицензи стават достъпни за други организации, които продължават да разчитат на традиционния модел на лицензиране.

Докато частните компании и индивидуалните потребители активно използват тази възможност за намаляване на разходите, публичният сектор често остава по-консервативен. Администрациите продължават да купуват нови лицензи дори когато те са значително по-скъпи от наличните алтернативи.

Експертиза и институционален капацитет

Предпазливият подход е особено характерен за по-малки публични институции. Често те не разполагат с достатъчна вътрешна експертиза в областта на ИТ, правото или киберсигурността.

В някои случаи процедурите за обществени поръчки се възлагат на външни консултанти или агенции. Те управляват търговете от името на възложителите.

Подобни договорености понякога намаляват стимулите да се търсят алтернативи за спестяване на средства. Когато услугата се заплаща с фиксирана такса, анализът на потенциални икономии или алтернативни модели на лицензиране не винаги е приоритет.

В същото време публичният сектор вече е косвен потребител на вторичния софтуерен пазар. Организации с високи изисквания за киберсигурност - като енергийни оператори, болници, служби за спешна помощ и структури за обществена сигурност - вече използват използвани софтуерни лицензи.

В много от тези организации специалистите по киберсигурност осъзнават, че спестените средства от лицензи могат да бъдат инвестирани в други мерки за защита на инфраструктурата.

Утвърдени практики в ЕС

Няколко държави от ЕС вече са разработили практически подходи за интегриране на вторичния софтуерен пазар в обществените поръчки. Германия и Чехия са сред най-често даваните примери.

Надзорни органи в тези страни ясно заявяват, че възложителите не могат автоматично да изключват оферти, които включват използвани софтуерни лицензи.

Вместо това са въведени процедури за проверка на законния произход на лицензите. Възложителите могат да изискват документация, която доказва произхода на софтуера и потвърждава, че първоначалният собственик е прекратил използването му.

Този подход позволява процедурите за обществени поръчки да останат напълно съобразени със законодателството. В същото време се избягват изкуствени ограничения, които могат да увеличат ненужно разходите.

Финансовият аспект

В много държави от ЕС публичните възложители все още използват вторичния софтуерен пазар сравнително рядко. Често се предпочитат нови лицензи, дори когато те са значително по-скъпи.

В някои случаи новите лицензи могат да струват няколко пъти повече от еквивалентните лицензии на вторичния пазар. Така публичните институции понякога плащат значително повече от необходимото, въпреки че разходват средства от данъкоплатците.

Този по-консервативен подход съвпада и с интересите на големите производители на софтуер. Техните продукти формират основата на вторичния пазар за постоянни лицензи в Европа.

От гледна точка на обществените поръчки обаче остатъчната стойност на постоянния лиценз е важен икономически фактор. При покупка организациите могат да вземат предвид и възможността лицензът да бъде препродаден в бъдеще.

Експертна гледна точка

Според експерти по лицензиране по-доброто разбиране на правната и оперативната рамка на вторичния софтуерен пазар е ключово за по-широкото му използване.

„Софтуерът от вторичния пазар предлага същата функционалност и ниво на сигурност като новите лицензи, но на значително по-ниска цена", коментира Матеуш Дроздовски, ръководител „Лицензионни решения" в Forscope, „За публичните администрации това означава реални спестявания. Тези средства могат да бъдат инвестирани в модернизация на инфраструктурата, киберсигурност или нови дигитални услуги за гражданите", посочва още той.

Компании като Forscope подпомагат публичните организации с експертни консултации, гарантиране на съответствие с правната рамка и управление на процеса по придобиване на вече използван софтуер.

Заключение

Правната рамка за търговия със софтуерни лицензи в Европейския съюз съществува от години. Постепенно и пазарните практики започват да се адаптират към тази реалност.

Въпреки това разликата между регулациите и реалните практики при обществените поръчки остава видима в много държави. С ускоряването на дигиталната трансформация въпросът вече не е дали вече използваният софтуер е законен. По-скоро въпросът е дали процедурите за обществени поръчки ще започнат да отразяват възможностите, които европейското законодателство вече предоставя.

###

За Forscope 

Forscope, най-големият софтуерен брокер в Централна и Източна Европа, предлага напълно лицензирани софтуерни решения посредством иновативен, ценово ефективен модел на придобиване за компании от всякакъв размер, както и за публични институции. В допълнение, компанията осигурява всеобхватен пакет от услуги, включително техническа поддръжка, както и правни и лицензионни консултации. Базирана в Чешката република, Forscope оперира в общо 9 държави в ЦИЕ региона. Компанията е сертифициран партньор на Microsoft и притежава сертификати ISO 9001:2015 и ISO 27001.

За повече информация, моля посетете: Уебсайт | LinkedIn | Facebook.