Премина ли бумът на продажбите на недвижими имоти

/КРОСС/ Какви са тенденциите при покупките на жилище след еврозоната?

Данните за имотния пазар в България показват отлив на сделки през първите два месеца на 2026 г., сочат официалните статистики на Агенцията по вписванията. Според експерта в областта на недвижимите имоти Добромир Ганев почти всички големи градове, с изключение на Пловдив, регистрират двуцифрени спадове, като във Варна и Бургас намалението достига над 20%.

„Това не е изненада - още от миналата година прогнозирахме по-нисък обем сделки в началото на годината, особено след интензивните авансови покупки през 2024 и 2025 г.", обясни Ганев. Той уточни, че януари обикновено е слаб месец, а през февруари се наблюдава подобрение, което предполага, че и март може да отчете лек ръст.

Икономистът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" Васил Караиванов коментира, че спадът не е признак на трайна криза, а естествено „връщане към нормалните тенденции" на пазара. „През 2025 г. много хора купуваха имоти с цел съхранение на богатство, а сега се връщаме към обичайното търсене - жилища за живеене и бизнес нужди", посочи той.

Според двамата експерти ниските лихви по ипотечните кредити не са основен двигател за пазара, тъй като в България голяма част от сделките се финансират с налични средства, а не с банков кредит. „Банковите условия остават важни, но за повечето купувачи цената и локацията на имота са по-важни фактори", уточни Ганев.

Що се отнася до цените, Караиванов прогнозира стабилност или леко колебание. „Не очаквам значителни поскъпвания през 2026 г., а някои сегменти дори могат да отбележат спад до около 5%", каза той. Ганев добави, че инвестициите в ново строителство остават консервативни и това ще повлияе на динамиката на пазара.

Експертите са единодушни, че ключовите фактори за развитието на имотния пазар тази година ще бъдат предлагането на жилища, банковите условия и доходите на населението, като външнополитическите и макроикономическите влияния също могат да окажат ефект върху обемите на сделките.

Ръст на ипотечното кредитиране след влизането на България в еврозоната

Пазарът на ипотечно кредитиране в България показва по-голяма активност от очакваното след присъединяването на страната към еврозоната. Това коментира кредитният консултант Иво Димитров, според когото вместо предпазливо поведение от страна на купувачите, се наблюдава засилен интерес и повече сделки още в първите месеци на годината.

По думите му въпреки очакванията за период на адаптация към новата валута и икономическата среда, пазарът остава динамичен. Данните за броя на сделките сами по себе си не са показателни за спад в цените, като ключов индикатор ще бъде развитието на кредитния портфейл, който предстои да бъде отчетен от Българска народна банка.

Една от най-съществените тенденции е рекордно ниското ниво на лихвите. В момента се предлагат ипотечни кредити с плаваща лихва от около 2.13% годишно - ниво, което стимулира търсенето и показва очаквания за продължаващ растеж на пазара.

Основната част от кредитите се теглят за покупка на жилище за лично ползване, а не с инвестиционна цел. Купувачите все по-често се ориентират към ново строителство и по-качествени имоти, които отговарят на съвременните енергийни стандарти, като правят по-малко компромиси с характеристиките на жилището.

Според действащите регулации на Българска народна банка, максималното финансиране достига до 85% от стойността на имота, а средното ниво на самоучастие е около 22-24%. Това се оценява като стабилен показател за устойчивост на пазара.

Комбинацията от ниски лихви и нарастващи доходи води до увеличаване на броя на потенциалните купувачи. „Когато за един имот кандидатите нараснат многократно, това неизбежно води до повишение на цените", коментира Димитров.

Очакванията са тенденцията да се запази и през следващите месеци, като прогнозите сочат ръст на имотния пазар в рамките на около 10%.