• 23 Окт 2021 |
  •  USD / BGN 1.6817
  •  GBP / BGN 2.3182
  •  CHF / BGN 1.8334
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 15°C

Милиардите по плана за възстановяване чакат решение на депутатите

Милиардите по плана за възстановяване чакат решение на депутатите

/КРОСС/ Преди Европейската комисия да разгледа българския план за възстановяване и устойчивост, българският парламент трябва да вземе важни решения. Това става ясно от интервю на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов пред БГНЕС.

„Всичко зависи от политическата воля на Народното събрание. В четвъртък представих отворените въпроси пред депутатите. Единият от тях е в абсолютната юрисдикция на парламента - въпросът за върховенството на правото, т.е. от нас се изискват и очакват реформи в сферата на върховенството на закона. Те не могат да бъдат предприети от Министерския съвет, те могат да бъдат единствено гласувани от НС. Става въпрос за поемане на ангажимент, че в следващите месеци, години тези реформи ще се случват. Тоест, не става въпрос НС утре да ги гласува, но става въпрос НС да каже, че е готов да се движи в тази посока", уточнява Пеканов.

„Парите не са застрашени, те ще дойдат. Да, важно е да дойдат и в скорошен порядък, но от друга страна е по-важно тези проекти да започнат да се случват, парите ще дойдат в различни периоди. По всеки от проектите сме заложили ясно кога да започне, кога да бъдат свършени първите дейности. Механизмът е такъв, че парите ще идват само след като сме реализирали това, което сме обещали, плюс сме изпълнили някаква цел. Например, намаляване на вредните емисии, повишаване на достъпа до образование, до здравеопазване и др. Това е важен механизъм, за да гарантираме именно, че няма пропуски по тези проекти, за да се случват така както са били зададени", допълва вицепремиерът.

Планът - за какво става въпрос

Пеканов изразява съжаление, че досега на обществеността не е било добре обяснено какъв е източникът на финансирането, което България ще получи от Брюксел за изпълнението на целите на плана. И посочва, че Европейската комисия ще вземе заем в размер на 750 млрд. евро от финансовите пазари, от които страната ни ще получи 12.6 млрд. лв., които след това няма нужда да връща. "Ние ги получаваме, след което преценяваме как да ги дадем на крайните бенефициенти, т.е. на бизнесите, на хората и различните министерства, които ще правят различните проекти. Можем да им ги дадем под формата на безвъзмездна помощ, или можем да им ги дадем и под формата на заеми, но това, което ние получаваме от Брюксел е безвъзмездна помощ и няма нужда да ги връщаме. Държавата не се обвързва с някакъв заем, има този ресурс и голямата част от него ще бъде използван за безвъзмездна помощ за всички тези проекти, които сме заложили в плана", разяснява Пеканов.

По думите му, отделно от тези средства има и допълнителен ресурс от 8.5 - 9 млрд. лв., които могат да се поискат като заем. Тези пари също могат да бъдат използвани по усмотрение на българските власти, но трябва да бъдат връщани в срок от 30 години.

Публични инвестиции

Според вицепремиера планът ще даде само част от нужния стимул за възстановяване на икономиката. Другото трябва да дойде от бюджета. "В момента ние нямаме нужда от толкова много икономически мерки, но в случай, че отново се стигне до локдаун или затваряне на икономиката, отново ще имаме нужда от безвъзмездна помощ, която да стигне до бизнесите, за да ги съхрани заедно с работните места. Тоест всичко ще зависи от последващото развитие на пандемията през есента и зимата. Допълнителен фактор, който утежнява ситуацията, е, че всичко това води до много несигурност, т.е. фирмите не знаят дали да инвестират, защото не знаят дали ще има търсене, изобщо дали икономиката ще се движи в нормалния си ход в следващите месеци. И именно тук идва ролята на държавата да прави публични инвестиции, които да гарантират, че поне някаква част от финансови средства ще се вливат в икономиката", смята той.

Неравенство и държава

Членът на служебното правителство обяснява, че е привърженик на по-ефективната роля на държавата. "Имаме един от най-ниските проценти на въвличане на държавата в икономиката, преразпределителната тежест е ниска. Това се вижда като хубаво от една страна, но именно това е този подход, който беше приет, и не съм сигурен, че винаги е бил напълно успешен. Именно това обуславя да имаме много хора, които живеят в крайна бедност, и да имаме такива високи неравенства", смята Пеканов. И разказва, че съвместно със социалното министерство е била заложена реформа, която да индексира помощите, които получават най-социално изключените българи. "Тези хора в момента получават 75 лв. на месец и това е всичко, което те имат като средства. Това индексиране ще гарантира, че в следващите години тази помощ ще се повишава", заявява той.

"Европейските институции от години ни казваха, че вие буквално сте обрекли едни хора на трайна и дълбока бедност, като не правите нищо за това да им помогнете. В този смисъл има важни неща, които трябва да се правят. Такъв е историческият момент. Много страни започват много по-активно да се включват в икономиката. Настоящата американска администрация предприе огромни фискални мерки, някои от тях стимулират икономиката краткосрочно, други са именно в тази сферата на устойчивостта и инфраструктурни проекти. Инфраструктурата, ако е направена както трябва, служи на хората. Дали ще са магистрали, училища или болници. Всичко това е част от това хората да имат по-добър достъп до най-важните услуги, които държавата им предоставя", разсъждава Пеканов.

Необлагаем минимум

Вицепремиерът приветства очертаващия се политически консенсус за въвеждане на необлагаем минимум. "България е единствената страна, която няма такъв механизъм, защо данъчната ни система е относително регресивна, т.е. хората с най-високи доходи отчасти дори плащат по-ниски данъци като процент, отколкото тези с най-ниски доходи. Необлагаемият минимум ще гарантира, че именно първите да кажем 500 - 600 - 700 лв. от заплата няма да бъдат облагани, а само парите след това ще бъдат облагани, т.е. именно за хората, за които тези първи 500 - 600 - 700 лв. са най-важни, ако върху тях няма данък, това за тях ще е спестяване от 50-60-70 лв. на месец, което е изключително важно. Най-вероятно те ще го използват за потребление така или иначе, тъй като поради ниските си доходи те така или иначе са ограничени в бюджета си, те имат нужда да купуват повече, да потребяват повече, като имайте предвид, че потреблението могат да бъдат много важни неща - потреблението може да са книги, здравеопазване, образование, това не трябва да се забравя. Тоест оставим ли повече разполагаем доход именно на тези хора това хем ще има позитивен икономически ефект, хем ще има позитивен социален ефект", счита той.

Неравномерно развитие

Като сериозен проблем той отчита неравномерното развитие на страната. 5 от 6-те региона на България са сред най-бедните в Европа. София не е сред тях, но в същото време получава огромен дял от европейското финансиране - 4 млрд. лв. от общо 14 млрд. лв., изплатени за последните 15 години. Пеканов посочва, че по плана за възстановяване единственият град или регион, който е специално споменат със собствени проекти, е именно столицата. Тези проекти засягат метрото и модернизацията на ВИК системата. Последният обаче е отпаднал.

Той разказва, че е разговарял със столичния кмет Йорданка Фандъкова с надеждата да я убеди да оптимизира проектите. "Вместо това тя искаше да вземе повече от Плана за метрото, имаше изискване за по-голямо финансиране, което за мен беше абсолютно неправомерно. Стигнахме до заключение, че тя няма как да спести дори 20-30 млн. от текущия проект, т.е. Софийска община е неспособна да намери дори 20-30-40 млн., с които сама да финансира от тези 360 млн., които са ѝ обещани по проекта в Плана за възстановяване, тъй като казва: ние вече сме поели достатъчна част като ангажимент, нищо повече не можем да направим. Поради тази неспособност тя по някакъв начин да направи корекции тук, остана само другият проект, по който бяха зададени специфични пари за София", аргументира се той. Дори това обаче е неправилно, смята вицепремиерът, защото планът е за цялата страна.

Данъци

По темата за въвеждането на единен корпоративен данък на глобално равнище Пеканов коментира, че сме твърде далеч от това, и по-скоро може да се говори за някакъв вид хармонизация. По думите му, не е сигурно, че гарантираните ниски данъци в България са помогнали на икономическото развитие толкова, колкото се надявахме. "Но ние можем много повече, ние можем да сме по-иновативни, да сме по-производителни, да имаме продукция с висока добавена стойност, която да не се базира на това, че сме най-евтината работна ръка, а да се базира на това, че наистина можем да сме силни и потенциалът на икономиката ни да се използва", изтъкна той. И обясни, че различните данъчни юрисдикции по света позволяват на големите международни компании да правят "данъчни трикове", които са напълно законни, и да плащат почти нулеви данъци. В същото време, Пеканов отрече да подкрепя премахването на плоския данък.

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Анонимен

пожарни касети http://www.firebg.org/bg/products/64/65/

02.08.2021 09:03:47

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2021 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.