Хинапът – възможна алтернатива на традиционните плодове в Североизточна България

/КРОСС/  Климатичните промени поставят все по-сериозни предизвикателства пред овощарите в Североизточна България. Пролетните студове и продължителните периоди на суша правят отглеждането на традиционни култури като кайсии, праскови и сливи все по-рисково. Затова земеделците търсят по-устойчиви алтернативи. Една от тях е хинапът.

Екзотичното за България китайско дърво може да се окаже подходящо за условията в региона. Един от първите експерименти се провежда в силистренското село Нова Черна, където Валентин Пенчев превръща запустяваща площ в малка овощна градина. „Първото ми дърво е засято преди около 12 години. Просто се опитвам да направя нещо по-различно - за пазара, за хората и за себе си", разказа земеделецът.

Плодът на хинапа прилича на фурма и често е наричан „китайската фурма". Той е богат на антиоксиданти, фибри, калий и желязо. „Това е един изключителен плод, много полезен. Съдържа витамин C, спомага за намаляване на холестерола, помага и при диабет тип 2", обясни Пенчев.

Докато традиционните за Силистренския регион кайсии страдат сериозно от климатичните промени, хинапът показва по-голяма устойчивост. Дървото издържа както на студ, така и на високи температури и не изисква сложни грижи. „Цъфти през май, когато вече няма студ и няма увреждания от слани. Лятото дори се самопочиства", разказа земеделецът.

Пенчев отглежда шест сорта, които зреят по различно време. Така периодът за реализация на плодовете се удължава. При някои сортове беритбата продължава дори до Коледа. „Това дърво не е капризно към нищо. В стара къща съм засадил дървета дори в основите, между камъните, и се развиват чудесно", каза той.

Основното предизвикателство обаче остава пазарът. Хинапът все още е малко познат на българските потребители. „Хората не познават този плод и като някаква пазарна ниша се получава - нещо, което го няма на пазара, е по-атрактивно", обясни Пенчев.

По думите му интерес проявяват основно хора, които търсят чиста продукция. Хинапът в неговата градина не се пръска с препарати и не се тори. За да се превърне културата в по-сериозен бизнес обаче, е необходим по-голям пазар. В момента потреблението е предимно на битово ниво, а производството е ограничено до малки градини.

В Североизточна България вече има отделни производители, които отглеждат хинап върху няколко декара. Част от продукцията се използва за сладка, сушени плодове и ракия. Според Валентин Пенчев, за да се превърне хинапът в по-популярна култура, самият плод трябва да стане по-познат и предпочитан от потребителите.

Пенчев не очаква хинапът да замени традиционните плодове, но е убеден, че културата има бъдеще у нас. В неговата градина вече има около 140 дървета, а тази година е засадил още 22 от сорта „Ланг".

Нова телевизия, „Събуди се"