Константин Пенчев за работата на омбудсмана, за монополите, „Лукойл” и работата на ВАС

Водеща: Видяхте, това е нашият национален омбудсман на републиката, общественият защитник на републиката – Константин Пенчев. Само да ви дам един жокер – това е човек, който цял живот е имал проблеми със закона, в добрия смисъл на думата, значи, той е от страната на добрите. Съдия с дългогодишна практика, бивш председател на Върховния административен съд, сега национален защитник. Ако въобще тази биография има значение към визуалното му изобразяване, разбира се, но така или иначе ви давам тази подсказка – човек, който винаги се е сражавал в живота си, да защитава буквата на закона, да защитава закона.

Водещ: Това са много добри подсказки, струва ми се. Има върху какво да се работи. Сега да ви питам, вие ще участвате в манга феста, който ще се проведе във Варна, този уикенд, нали така?

Зорница: Всъщност ние го организираме.

Водещ: Вие го организирате? Това е още по-добре, освен че ще участвате. То е с хубавото име „Ани фест”? Коя е Ани?

Зорница: „Ани фест” това е фестивал. Той се организира за първи път във Варна и тукашният клуб, с подкрепата на МОЛ – Варна, ще организираме този фестивал.

Водещ: Дава ви територия и време да се вихрите. Какво значи „манга”?

Зорница: Това е японски стил комикси, който в Япония е нещо доста традиционно като цяло и по света е познат точно по тази дума – „манга”.

Водещ: Когато Жени ме попита какво е това манга онзи ден, а и казах, че в манга комиксите винаги побеждава доброто, нали така?

Зорница: Не е задължително да победи доброто.

Водещ: Но има и добри и лоши герои.

Водеща: Онзи ден, когато не знаех какво е манга седнах да прочета. Защо по традиция на тези комикси, първата страница, или първите няколко страници са черно-бели, а след това стават цветни?

Зорница: Всъщност корицата е цветна и имат няколко цветни страници в началото, иначе изцяло е черно-бяло. Като цяло, това вероятно придава самата красота на този комикс. Защото за разлика от американските, които са изцяло цветни, мангата е черно-бяла. Не е изключено да има и цветни манги, естествено.

Водеща: Добре момичета, рисувайте, ще се видим с вас и ще се чуем само след няколко минути. Да продължим разговора си с господин Пенчев. Тъй като сме на Черноморието, веднага се сещам, една от първите теми, с които се захванахте, когато станахте обществен защитник, беше незаконното строителство, включително и тук по Черноморието. Тогава казахте, не е справедливо да има двоен аршин, да се бутат бараките, а палатите да остават. Е,сега няколко месеца по-късно, аршинът уеднакви ли се, или остава да е двоен?

Константин Пенчев: Най-лошото е, е той е бил двоен аршин първоначално, тоест, палатите както по морето, така и по язовирите, оказа се, че те са със строителни решения, с всички необходими документи и няма как да бъдат съборени. А бараките, бунгалцата, те нямат и те могат да бъдат съборени. Това е един проблем, който е натрупан през годините. През годините са давани разрешения, аз ви казвам – чашата на язовир „Искър” да има законна постройка, за мен това е много странно, но това е така. Има изрядни документи, които са влезли в сила, които няма съд, който да може да ги събори вече и тези постройки стоят като законни. Има толкова много хотели по морето на самия пясък, аз съм гледал други дела, всичките са законни.

Водеща: Въпросът е, промени ли се аршина, защото вие настоявахте и за законови промени?

Константин Пенчев: Все още не са законовите промени факт, но идеята беше всеки да си поеме своята отговорност, защото се оказа, че тези двадесет години безотговорност, всеки разрешава нещо, всеки нещо подкуп взима някъде и в един момент казваме – всичко е законно, макар и да е безобразно и не можем да го махнем. Трябва да се знае вече кой отговаря – дали местната власт отговаря, или централната власт – ДНСК? Тоест, да има ясно разпределение на функциите на отговорности, за да се знае, може и след пет години когато има отново безобразия законово, да кажем кой трябва да иде в затвора.

Водеща: А колкото до другата ви битка, сериозна битка, битка с монополите? Ако трябва, резюмирайте какъв е резултата – един на нула за вас, или един на нула за монополите?

Константин Пенчев: Трудно може да бъде един на нула за мен, защото макар и да съм от добрите, монополите вече са силни навсякъде, не само в България, но се надявам лека-полека, не само омбудсмана, а и законодателната власт... Знаете, че имаше предложения за ограничаване лошите практики на мобилните оператори, знаете, че сега се поставя въпрос отново от министър Дянков за намаляване цената на мобилните услуги...

Водеща: Да, прави се една проверка на пазара, за да се види защо толкова бавно спадат цените на мобилните услуги. Като национален защитник може ли да помогнете в тази насока?

Константин Пенчев: Мога, аз съм на разположение за съдействие, но си има регулаторни органи. Аз бих могъл само да ги сезирам и да настоявам пред тях да си свършат работата по-добре. Става дума за Комисията за регулиране на съобщенията например, която има такива правомощия, Комисия за защита на потребителите. Тоест, държавата има механизми да узапти монополите, стига да си свършат работата тези органи.

Водещ: Господин Пенчев, слушат ли ви управляващите? Гледайки вашият сайт на омбудсмана, видях една от новините беше, че Министерският съвет взима предвид вашите препоръки и съвети?

Константин Пенчев: Така е. Слушат ме, това е малко силно казано, но някак си не оставам нечут, съобразяват се, вслушват се, отговарят ми, дори да не са съгласни с мен, те ми отговарят и казват становището си. Тоест, не е някак си – кучетата лаят, керванът си върви. Не е така. Не се чувствам изолиран. Чувствам се силен, защото имам обществена подкрепа. Това, да получиш благодарствени писма на сайта ви, където пише „добре, че ви има”, „добре, че има такава институция”, това е достатъчен заряд, за да мога да се боря и занапред.

Водеща: „Лукойл” да коментираме. Това е темата, може би номер едно. Вчерашният ден Върховният административен съд окончателно остави в сила двете определения на Административния съд в София, с които бе спряно изпълнението на решението на Агенция „Митници” за лиценза на „Лукойл Нефтохим”?

Константин Пенчев: Значи, аз мога да коментирам така. Първо, добре е, че Върховният административен съд се произнесе навреме, в нормални бързи срокове по този предварителен въпрос. За мен казусът е ясен. Никой в България съм сигурен, че не иска „Лукойл” да спре да работи, едно от най-големите предприятия. Това е абсурд. Всяко едно предприятие, голямо или малко, всеки един човек с власт или без власт, трябва да спазва закона. И когато има законови изисквания за измервателни уреди и т.н., те просто трябва да ги спазят, както „Лукойл”, така и най-малките бензиностанции. И аз се надявам законът да бъде спазен и в тази посока да бъдат решенията. Не става дума да се закрива някой, да отмъщаваме на някой. Това не е държавнически.

Водещ: На кой беше нужен този казус, ако мога така да ви попитам? Обществото имаше ли нужда да станат ясни взаимоотношенията между голямата компания „Лукойл” и управляващите, митниците?

Константин Пенчев: Аз даже бях изненадан, понеже тази наредба за измервателните уреди съм съпричастен към нея дотолкова, доколкото бях председател на Върховния административен съд, когато тя беше атакувана в нашия съд и нашият съд я потвърди. И аз изобщо не знам, че някой не изпълнява тази наредба. Бях много изненадан когато разбрах, че господин Танов е отнел лиценза на „Лукойл”. Надявам се и те да влязат в рамките на закона.

Водеща: Все пак, какво на практика означава решението за вас. Това означава, че рафинерията продължава да работи...

Константин Пенчев: Да, това означава.

Водеща: ...въпреки, че не е монтирала уредите си. Сега, ще се позова на едно изявление на премиера от преди седмица, който каза, че в личен разговор с шефа на „Лукойл” Вагит Алекперов, той му е обещал до края на декември, до края на годината да се случи това. Но това решение на ВАС, на практика означава, че рафинерията ще работи извън закона до края на годината.

Константин Пенчев: Нека да го обясня по-простичко. Тук става дума за закона, самият Закон за акциза и данъчните складове казва, че заповедта на директора на Агенция „Митници” за отнемане на лиценза, няма значение на кого, тази заповед се ползва с предварително изпълнение. Тоест, законодателят приема, че при такива нарушения трябва незабавно да се спре работата на тези складове, щом има съмнение за някакви данъчни измами и нещо подобно. Но законът дава право, съдът да прецени дали не се нарушава по този начин някакъв по-висш интерес. Очевидно в случая, съдът в двете си инстанции е приел, че загубите на „Лукойл”, може би загубите на държавата от недоставката на горива са по-големи, по-значими от този интерес, който законодателят е предполагал. Затова казва – нека да работи „Лукойл”, да не спира да работи, но пак ви казвам, това не го освобождава от задължението да си сложи измервателните уреди.

Водеща: Ако вие бяхте шеф на ВАС така ли щяхте да постъпите, такова ли решение бихте постановили? Имам предвид, че все пак и мотивите на ВАС са публично достояние?

Константин Пенчев: Шефът на ВАС има много ограничени правомощия. Той фактически е ръководител на 80 съдии, всеки от които е независим и тълкува закона по своему. Така че, дали аз бих харесал такова определение или не би ми допаднало, това е един проблем. Другият проблем е, че аз нищо не бих могъл да направя и тогава. Така че, аз не бих могъл да обвинявам нито ръководството на ВАС, нито знам дали това определение е добро или лошо. Не съм вътре в казуса и като не съм вътре, не бих могъл да го коментирам.

Водеща: Сега, принципен въпрос. В края на август започва делото по същество между Агенция „Митници” и „Лукойл”. Той е именно за това, дали законно или незаконно е отнет този лиценз. Вчера шефът на „Митници” Ваньо Танов се хвана на бас, не знам дали разбра, че делото нямало да приключи по-рано от година. Ще спечели ли баса Ваньо Танов?

Константин Пенчев: Мисля, че – да.

Водеща: Кратко и ясно.

Водещ: Кратка и ясна прогноза. Не знам, господин Пенчев, дали следите какво се случва в Англия, там имаше проблем с полицейско насилие, избухнаха бунтове и т.н. При вас достигат ли такива сигнали?

Константин Пенчев: Да, има при мен сигнали за полицейско насилие. Искам да кажа, че това, което се случва в Англия е много обезпокоително за всеки един нормален човек и това показва как едно, дори изолирано полицейско насилие, в непремерено отношение, защото доколкото разбирам става дума за отношение към цветнокожите, очевидно едно по-специално отношение. Как едно непремерено отношение към представители на малцинства или някакви други етнически групи може да доведе до ескалиране на положението. Ние трябва много да внимаваме. Тука винаги съм проповядвал, че в България не трябва да има никакви наченки на омраза между отделните народности, отделните вероизповедания и т.н. Нека да живеем и да уважаваме ближния си, нищо че той мисли различно от нас. Иначе, алтернативата е насилие, ескалиращо насилие.

Водещ: Да, това е важно, което казвате и призовавате.

Константин Пенчев: Да, призовавам.

Водещ: Но все пак, аз ви попитах – пристигат ли при вас?

Константин Пенчев: Имам сигнали, имам проверки. Имаше случаи, когато по инициатива на омбудсмана беше направена задълбочена проверка и бяха образувани дисциплинарни производства, един случай в Пловдив имаше – студент, който беше бит в управлението да признае нещо, а той твърди, че не е извършил. По сигнал на омбудсмана, лично министърът на вътрешните работи разпореди проверка и мисля, че има повдигнати обвинения.

Водеща: За още една ваша тема да ви попитаме – такса „смет”. Заканихте се да сезирате Конституционния съд, ако такса смет не се промени?

Константин Пенчев: Такса „смет”, честно да ви кажа, за мен е нещо необяснимо. Необяснимо е, всички знаят, че такса „смет” не е данък и не може да се изчислява... няма нищо общо със собствеността на имота, който притежавате. Всички знаят и продължават да повтарят като някаква мантра – това не може да стане. И аз ви питам така – ако такса „смет”, цялата такса „смет” е сто единици за една община. В нея се включва не само извозването на боклук, включва се преработка, поддръжката на депа, респективно на завод за боклук, почистване на улици от сняг и какво ли не. Всичко това се включва в такса „смет”. Тя се разпределя по някакъв начин и аз казвам – трябва да се разпредели по справедливия начин, тоест, стойността на услугата. Те ми казват – ако се разпредели по справедливия начин, гражданите ще плащат повече. И аз питам – добре, кой сега плаща повече? Кой сега плаща сметката на гражданите? Това ли искате да ми кажете, че някой трябва да плаща сметката на гражданите? Ама няма добри социално поносими. Ама вие не може да организирате така извозването на боклука, че да бъде социално поносимо. Как го правят това в другите държави. Това за мен просто е невъзможно. За мен това са неща... добре, казваме правилно, нашата система, нашата концепция не е правилна, не е справедлива, ама иначе не може. Иначе е много трудно.

Водеща: Разбирам, че столичният кмет Йорданка Фандъкова ще обжалва решението на съда и ще представи доказателства, че всъщност общината не е нарушила закона, напротив, че го е спазила?

Константин Пенчев: За мен... навсякъде, където общините определят такса „смет”, въз основа на данъчна оценка, а те са в преобладаващите случаи - е нарушен закона и са нарушени доброто управление, добрите практики. И да ме прощава госпожа Фандъкова, при всичките ми уважения, аз на тази тема няма да отстъпя. Искам в новия закон за местни данъци и такси от 1 януари да е забранено да се изчислява такса „смет” на база на данъчна оценка.

Водеща: Вече отбелязахте една победа в Конституционния съд, когато го сезирахте по повод българите, които имат задължения и им е забранено да пътуват, така или иначе, пак казвам, победихте в Конституционния съд. Сега, ако отново тази ситуация със сметта стигне до там, какъв ще е изхода?

Константин Пенчев: О, не знам, това е непредвидимо. Но за мен по този начин изчислявана такса „смет”, това е втори данък, данък, който не е предвиден в закона. Това е такса за услуга, нека да правим разликата. Какво общо има, аз питам, като говорим за справедливост, защо пенсионерът, който има апартамент в центъра на София плаща по-голяма такса „смет” отколкото петчленно семейство в „Обеля”? Защо, къде е справедливостта? Той си плаща втори данък за апартамента, че му е скъп или плаща някаква услуга, която реално му се извършва?

Водещ: Това ли е битката, която водите в момента?

Константин Пенчев: В момента това е битката, защото аз съм просто…

Водещ: И тя въобще не е смешна между другото?

Константин Пенчев: Никак не е смешна, защото тя засяга всеки един човек в България. Аз това не мога да разбера, ние искаме да ги тормозим тези хора непрестанно. То не беше парно – такса „мощност”, то не беше завишени услуги на мобилните оператори, абе ежедневно им бъркаме на тези хора в живота. Защо? Като живота и без това е труден. Дайте да помогнем каквото можем, дайте да регулираме, да има ред, да има чувство за справедливост. Дори да плащам повече такса „смет” с промените, ако знам, че тя е справедливо изчислена и знам, че наистина сто единици струва това, а не потъват някъде тези пари, аз ще плащам и няма да роптая.

Водеща: Господин Пенчев, пука ви какво става в съдебната система нали?

Константин Пенчев: Много. Аз, това си е моят живот. Това си е моят живот и това си е моята, уви, не само незавършена борба, а може би и загубена. Нищо не става в съдебната система, нищо.

Водеща: Защо?

Константин Пенчев: Няма желание за промяна, няма желание за реформа. В обществото вече има много силна, обаче в тези, от които зависи, няма. И проблемите се задълбочават все повече и повече, това искам да кажа на всички, които ме слушат, все повече и повече се задълбочават проблемите и те вече в един момент не могат да бъдат разрешени, ще трябва да правим операция. Става дума едва ли не за гангрена, ще трябва да режем крайници. Нека ме разберат както искат, но вече отиваме до там да трябва да правим операция и то да ампутираме, ако трябва дори.

Водеща: А защо се стигна до ампутация, ето това ми е любопитно, какъв е вашия отговор?

Константин Пенчев: Двадесет години никой не иска да реформира съдебната власт, всеки иска тя да му бъде удобна. Всеки, който идва на власт, търси някакви начини и пътища, за да си прокара своите решения. Тези, които могат да прокарат вашите решения днес, ще могат да прокарат моите решения утре и така нататък. Тоест те са вечно удобни, вечно са на власт по върховете, те кадруват по свой образ и подобие и в момента се получава едно нещо, един орган пълен с метастази.

Водещ: От промени в конституцията ли трябва да започнем с ампутацията?

Константин Пенчев: Промените в конституцията са най-лесното, дори нова конституция не е толкова невъзможна, но аз не знам как ще променим хората по места, по нива. Има много, много за промяна. Вече не знам, нещата отиват много на напред, много на, процесите, виждате от доклад на доклад става все по-лошо.

Водеща: Като оставим тези критики, които идват от Брюксел, аз мисля, че у самите хора…

Константин Пенчев: Те пак се едни деликатни критики, завоалирани.

Водеща: … има, как да кажа, ето вижте и нашите социологически проучвания и включително европейските социологически проучвания, показват, че съдебната ни система се ползва с най-ниско доверие спрямо българите.

Константин Пенчев: А това е ужасно, това значи, че и най-доброто съдебно решение и най-доброто назначение в съдебната система, ще бъде, няма да се ползва с доверие. А съдебната система е като банковата – доверието, липсата на доверие може да срине и да фалира най-добрата банка, най-печелившата.

Водеща: Ама в същото време и това е мое лично усещане, аз никого не ангажирам с него, но имам чувството, че това не тревожи особено магистратите, това ниско доверие, което хората имат в тях? Напротив.

Константин Пенчев: Много от магистратите, по-голямата част от тях искат да се запази статуквото. На тях това им е, те са несменяеми, никой не може да коментира решенията им, те могат да си правят каквото си знаят, да няма публичност, да няма…И голяма част от магистратите това ги устройва. Те са възпитани по този начин, те са израснали по тези правила и всякакви други правила, които се опитваме да им наложим отвън, те са против тях. И аз казвам, реформата ще я направи обществото, обществения консенсус. Има ли обществен консенсус, тоест се разберем ние всички, че така повече не може и не бива, и не е полезно никому, разберем ли го това нещо, няма да има никаква пречка за конституционни промени и нито Конституционният съд ще възрази, макар и да имаше решение в другия смисъл през 2003 година. Тоест, когато има истинско желание, истинска воля, това ще се случи. Но вече става късно и трябва някакви, не знам какво да стане.

Водеща: Защото непрекъснато казвате, магистратите, магистратите, но каква е конкретно вината на тримата първи в съдебната система – главния прокурор и шефовете на ВАС и ВАК, за тези метастази и за това, че ситуацията според вас стига до ампутация?

Константин Пенчев: Всеки е виновен, от най-ниското ниво до най-високото. Когато бях председател на ВАС и аз носех голяма част от вината. И ако нещо се е случило във ВАС не толкова добро, а то със сигурност се е случвало през моя мандат, аз също съм отговорен за това. Не съм могъл да променя, макар че, бога ми, аз съм се опитвал наистина.

Водеща: И господин Пенчев, знаете, че няма такова понятие като „колективна вина”, всеки носи отговорността си за действията.

Константин Пенчев: Така е. Но както казваше Достоевски – всеки е виновен за всичко, което се е случвало дори и преди нас и след нас, всеки носи в гените си вината и на миналите поколения и на бъдещите. Да, няма колективна вина, но ако всички ние се хванем, ако линията на търпимост се премине – виждате какво става в Северна Африка, виждате какво се случва в света тази година, невъзможни неща станаха възможни, защото в един момент, по някакви неизвестни причини границата на търпението на хората, на обществото премина. Но, ако чакаме това да се случи така, това няма да бъде най-добрата реформа. Защото реформата под натиска на улицата вече става доста опасна.

Водеща: Добре. Да погледнем сега какво са направили момичетата като манга карикатура. Здравейте отново.

Водещ: Така, може ли камерата да погледне в…

Водеща: Готови ли сте само да кажете, или още малко?

Мая: Ами може да се каже, че сме готови. Почти.

Водеща: Само че трябва да ни ги покажете. Мишка, вземи ги моля те, да ги покажем на камерата или те да обърнат…

Водещ: Така, ще успея ли да ги покажа? А, ето.

Водеща: Вижте, на пръв поглед момичетата според мен са ви поподмладили малко.

Константин Пенчев: И са ме направили малко по-хубав, носът ми е малко по-малък.

Водещ: Това е Мая. Между другото наистина е в характерен манга стил. А ето сега и на Зорница. Също, също интересно.

Водеща: Със сигурност такива карикатури няма да имате във вашата колекция.

Константин Пенчев: Така е. И съм много, много благодарен наистина.

Водеща: Няма защо. Надявам се сега момичетата, вероятно до минута-две, ще ги довършат, за да можете да си тръгнете с тях, да ги вземете в ръка, разбира се. Мишо, последната изненада. Имате лабрадор нали така?

Константин Пенчев: Уличен лабрадор да го кажем.

Водеща: Как се казва?

Константин Пенчев: Кроки.

Водеща: Кроки?

Водещ: Кроки.

Водеща: Кротък ли е Кроки, или като всеки лабрадор…

Константин Пенчев: Кроки е много стара вече, тя е на 13 години. Кротичка е.

Водеща: Тя си ви е част от семейството нали така?

Константин Пенчев: Да, любима част.

Водеща: Добре.

Водещ: Сега, ние имаме подарък и за Кроки освен за вас. Сега вижте откъде ще го извадя. Какъв ли е подаръкът…

Константин Пенчев: Ауу, тя много обича такива играчки.

Водеща: Обича ли? Ето това е за Кроки. Само като е старичка патиците не може да ги хваща, но патиците могат да дойдат при нея.

Константин Пенчев: Много благодаря, от името на Кроки.

Водеща: Няма защо. На вашия любимец, дано това поне за известно време да й е любимата играчка и да ви радва, да търчи след патицата. Ами добре, дотук с изненадите и дотук с разговора. Благодаря ви много, че в този дъждовен ден…

Константин Пенчев: И аз ви благодаря. Много харесвам вашето предаване и така съвместното с Дарик радио и съм поласкан, че ме поканихте.

Водеща: За нас беше чест.

Водещ: И за нас беше чест.

Водеща: Успех и на вас и приятна почивка на вас и на семейството ви.