Най-дългото любовно писмо

/КРОСС/ Историята на поета Пеньо Пенев показва, че понякога и писмо с размери метър на метър и двадесет се оказва недостатъчно, за да събере всички чувства.

В нощта срещу 3 юли 1952 г., докато служи като войник, Пенев пише огромно любовно послание до своята любима - Сотирка Робева, наричана от него Ира. Днес това писмо остава в историята като най-голямото любовно писмо в българската епистоларна литература. Оригиналът се съхранява във фонда на Дом-музей „Пеньо Пенев" в Димитровград, а копие в реалните му размери е изложено за посетители.

По думите на уредника на музея Евгения Емилова, когато се запознават в Ямбол, Ира е ученичка в десети клас. Между двамата пламва силно чувство, а младият поет започва да й посвещава стихове и писма, в които споделя мечтите си и копнежа за щастие.

Връзката им остава платонична. Обстоятелствата ги разделят - момичето заминава да учи в Педагогическия институт в Бургас, а Пенев трябва да довърши военната си служба.

Именно тогава от гарнизона във Велико Търново той пише прочутото писмо „Далечен поздрав ти пращам, моя близка, родна Ира. Колко неща имам да ти разкрия...".

Според специалистите посланието е излято почти на един дъх. То е изписано двустранно - от едната страна с червено мастило, от другата със зелено. Само на първата страница има 129 реда, всеки дълъг около метър, а на гърба - още 120. В края Пенев добавя и два постскриптума.

„Писах, писах, но едва успях да ти разкажа една минимална част от всичко онова, което чувствувам...", признава той.

Според учителя по български език и литература Милена Минчева тази любов остава неизживяна и именно в това се крие нейната сила.

За учениците от димитровградската математическа гимназия писмото е апогей на любовната му лирика, макар никога да не е издавано в тираж.

Посланието достига до Сотирка Робева, която години по-късно го дарява на музея. Предстои то да бъде реставрирано, за да се съхрани и за следващите поколения.

бТВ, „Тази събота"