-
28 Окт 2026 |
- USD / BGN 1.1567
- GBP / BGN 0.8545
- CHF / BGN 0.9390
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Георги Петканов: Борисов израсна сам, не съм го „отгледал” аз
27 Март 2011 | 17:41
бТВ, „Нека говорят с… Росен Петров”
Георги Петканов, конституционен съдия, бивш министър на вътрешните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски, бивш министър на правосъдието в правителството на Сергей Станишев
Георги Петканов след края на властта
Водещ: Уважаеми зрители, едно от основните неща, за което всички говорим, е липсата на законност и справедливост. Голяма част от поредицата големи скандали все пак е свързана с МВР и правосъдната система. Ако има човек, който да може и трябва да говори по тази тема, това е мисля единственият човек, заемал постовете и на министър на МВР, и на министър на правосъдието, още повече че в момента той е и конституционен съдия.
Проф. Георги Петканов е роден на 1 ноември 1947 година в Смолян. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Започва работа като районен прокурор в Девин. Декан на Юридическия факултет, а след това и зам.-ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Министър на вътрешните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски, министър на правосъдието в правителството на Сергей Станишев. Сам подава оставка и напуска кабинета през 2007 година. Бил е председател на Съюза на юристите в България. В момента е конституционен съдия. Семенен, с един син и един внук.
При мен е Георги Петканов. Добре дошли, г-н професор.
Георги Петканов: Благодаря.
Водещ: Изчезнахте от публичното пространство след края на властта?
Георги Петканов: Да, изчезнах и мисля, че повече от три години не съм в публичното пространство, така че констатацията ви е вярна.
Водещ: Защо?
Георги Петканов: Зависи какво съм работил преди това и какво работя в момента.
Водещ: Тоест Конституционният съд като служба не предполага човек да е толкова активен в публичното пространство?
Георги Петканов: Абсолютно, да. Преди бях част от изпълнителната власт, министър на вътрешните работи, министър на правосъдието и там има поле за изява, колкото желае човек. Сега съм конституционен съдия.
Водещ: Тежи ли тогата на конституционен съдия или това е сладките служби в държавата?
Георги Петканов: И да, и не. Ако в буквалния смисъл на думата питате дали тежи, бих казал – не. Това е около един килограм фин, елегантен плат, от който се прави тогата. Вие обаче задавате въпроса вероятно в друг смисъл, в преносния смисъл.
Водещ: Да.
Георги Петканов: Дали тежи – и бих казал да, тежи. И тежи от гледна точка на отговорностите, които носи тази длъжност. В този смисъл бих казал, въпросът ви е основателен и тогата на конституционния съдия тежи доста.
Водещ: Иван Татарчев май че беше казвал, че над Конституционния съд е само Господ.
Георги Петканов: Да, негова е тази приказка, тази максима. И понеже бай Иван Татарчев е един мъдър човек, според мен, тази му констатация е вярна. Защо е така? Първо, това се определя от авторитета, който Конституционният съд притежава във всяка една държава, не само в България, а в Европа да кажем. На второ място, над него е само Господ, защото Конституционният съд има една съдебна инстанция. Няма обжалване, няма протестиране, няма възобновяване на делото, съдът се произнася и оттук нататък трябва да бъде изпълнено решението.
Водещ: Някои обаче казват, че над Господ у нас е американският посланик.
Георги Петканов: За Конституционния съд не бих казал. За другите…
Водещ: Четохте ли тези доклади, прословути, на г-н Пардю, които е изпращал до тогавашния Департамент на Щатите.
Георги Петканов: Самия доклад не съм го чел, но четох това, което в нашите медии беше отразено.
Водещ: Да.
Георги Петканов: Четох го.
Водещ: Какво мислите за това, че НДСВ се е финансирала от Емил Кюлев, че е била около такива кръгове, хайде не мафиотски?
Георги Петканов: Не бих могъл да коментирам такива неща, защото това би могло да го направи този, който е получавал евентуално такива средства.
Водещ: Питам ви, защото в пресата излезе едно нещо като твърдение, че ви е била отказана американска виза, било ви е казано: не искайте американска виза, защото ще ви бъде отказана.
Георги Петканов: Може да стигнем и до този въпрос.
Водещ: Да.
Георги Петканов: Аз не възразявам.
Водещ: Да.
Георги Петканов: Сега на кой въпрос да отговарям?
Водещ: За визата и после за американския посланик.
Георги Петканов: Добре. За визита бих казал следното нещо – досега не съм искал виза от американското посолство. Нито веднъж. И в този смисъл – не ми е отказвано нито веднъж. Нито веднъж. И аз лично мисля, че това е българска история, скалъпена от наши хора, а не от американците. Все пак може да ги попитате.
Водещ: За какви хора става дума, според вас? Кои хора ще имат изгода да скалъпят такава история?
Георги Петканов: „Приятели”. Тези, които да кажем съм ги пенсионирал в МВР. Да. Четох във вестник „24 часа” и там пише – а какво е основанието, какъв е случаят с Петканов все още не е ясен. Защо да не е ясен? Ако са ми отказали, казват – отказваме ти, защото си престъпник, отказваме ти, защото застрашаваш сигурността на Америка и т.н. Какво скрито има? Аз лично не…
Водещ: Не, тя историята е доста мъглява, тъй като наистина няма искане за виза.
Георги Петканов: Като няма искане за виза, кой мислите, че може да дойде и да ме посъветва да не искам.
Водещ: Някой от спецслужбите, не знам.
Георги Петканов: Не.
Водещ: А пи принцип като юрист и като човек как гледате на това, че мнението на американския посланик е толкова важно, като обществен критерий у нас? А и той доста често се изказва в последните… особено що се отнася до правосъдната система.
Георги Петканов: Според мен един посланик, като американския, трябва да има авторитет в държавата и българската държава трябва да се вслушва в това, което той казва.
Водещ: Защо? Защото са по-големият ни брат или съюзник?
Георги Петканов: Защото са велика сила. Мисля в момента – най-великата. И аз не вярвам една такава велика сила да си измисля подобни неща. Тя трябва да говори истината, истината. И тогава ще има авторитет в България. И ако това е така, трябва да се вслушваме в думите на американския, а и на други посланици, не само на американския.
Водещ: Оценяването ли нещо като ваша грешка, докато бяхте два пъти министър, някаква грешка, която сте допуснал? Кое смятате, че е най-голямата ви грешка в този период?
Георги Петканов: Грешка с американците или въобще?
Водещ: Не, по принцип.
Георги Петканов: По принцип вероятно имам доста грешки. И ако човек е искрен пред себе си, трябва да ги признава тези неща. Сега в момента ми е трудно да кажа каква грешка бих посочил, но съм допускал такива.
Водещ: Някои хора казват, че вие сте един вид отгледал сегашния премиер. Вие сте способствал за неговото издигане, с това че навремето като министър на вътрешните работи оставихте той да обира имиджа от дейността на МВР, а не вие.
Георги Петканов: Има разлика между министър на вътрешните работи и главен секретар. Единият е шеф на професионалното ръководство, т.е. главният секретар, т.е. г-н Борисов, а другият е политическа фигура, министърът на вътрешните работи. Те имат различни правомощия. Иначе, на мен ми е трудно да кажа, че съм го отгледал. Той сам израсна, той сам се справяше с поставените му задачи и т.н. И лично мисля, че добре се справяше.
Водещ: Добре се справяше?
Георги Петканов: Да.
Водещ: Това е вашата оценка?
Георги Петканов: Това е моето мнение.
Водещ: Не съжалявате за…
Георги Петканов: За кое?
Водещ: За неговото назначение като главен секретар на МВР?
Георги Петканов: Не, нали по мое предложение е станало това, по мое предложение, така че не бих могъл да съжалявам.
Водещ: Как се спряхте на неговата кандидатура?
Георги Петканов: Когато станах министър, трябваше да предложа на първо място главен секретар. Започнах да оглеждам хората в министерството. Спрях се на един друг. Подготвих документите…
Водещ: кой беше този другият? Или?
Георги Петканов: Да не споменавам сега.
Водещ: Интересно е за зрителите кой би могъл всъщност да е другият Бойко Борисов.
Георги Петканов: Не, Румен Миланов.
Водещ: А, Румен Миланов, той е също професионалист, полицай.
Георги Петканов: И в хода на неговото обсъждане ми хрумна, че би могъл да бъде и г-н Борисов. Той беше мълчалив, той беше стегнат, сериозен, дисциплиниран, с други думи, според мен, той отговаряше на изискванията на тази висока длъжност. Предложих го и него и той беше избран.
Водещ: Значи от вас е тръгнала цялата история.
Георги Петканов: Не, но не съм го отгледал, защото думата, глаголът „отглеждам” включва нещо друго.
Водещ: Не, да го задам директно въпроса, понеже той трупаше много имидж, изявяваше се много в медиите, вие явно сте изпитвали или задоволство от това, или недоволство?
Георги Петканов: Не, не съм ревнувал.
Водещ: Точно това питах, да.
Георги Петканов: Не съм ревнувал, защото моята работа беше друга, неговата беше друга. Двете работи не се покриват.
Водещ: А сега как оценявате работата на МВР, тези операции, които се правеха и правят? Имаше доста странни сред някои от тях. Един министър, бивш, на който му казват: „падни, ти си престъпник”, после пък го оправда съдът.
Георги Петканов: Това не беше направено от МВР.
Водещ: Да.
Георги Петканов: Прокуратурата.
Водещ: Да.
Георги Петканов: Трудно е да се дава оценка, когато не си вътре в нещата. Аз в момента не съм вътре в нещата и така, не всички факти, които трябва да бъдат отчетени ги знам. Затова ми е малко трудно да давам оценка. Но като всеки гражданин на тази държава, аз имам мнение за операциите на МВР и ги оценявам положително, по принцип. Това „Наглите”, това „Октопод”…
Водещ: А като юрист? Може би някои не издържат сблъсъка със съда.
Георги Петканов: Естествено, че не издържат, но това е оперативна работа, те не могат винаги 100% да бъдат заковани тези обвинения, за да ги арестуваш хората. В хода на работата се изясняват нещата. Ако вземем сега този… банковия клон в Сливен. Те се справиха, според мен, блестящо, МВР. Не може да не се даде висока оценка за това. Разбрах, че МВР награждава този, този, този… така трябва да бъде. Следователно на въпроса ви – как оценявам, оценявам положително.
Водещ: А тази истерия със специалните разузнавателни средства? Понеже вие сте един от водещите юристи у нас, как я оценявате? По ваше време подписвахте ли много специалните разузнавателни средства като министър?
Георги Петканов: Бих казал хиляди.
Водещ: Хиляди?
Георги Петканов: Да. На ден по 15-20. На ден. Може би сега да са и малко повече.
Водещ: Реално хиляди сте подписвал. А замисляхте ли се какво стои зад това искане, че се влиза в нечий чужд живот?
Георги Петканов: Замислял съм се и мога на този въпрос малко повече да отговарям. На първо място, това е въпрос с изключителна важност – използването на специалните разузнавателни средства. Те са основно два вида – подслушване и проследяване. Второто нещо – този, който последен разписва, било то министърът на вътрешните работи или главният секретар, както сега се говори, трябва да чете, трябва много да чете, трябва внимателно да чете направеното искане. Казвам това, защото имам убеждението, че в последно време не четата специалните разузнавателни средства, исканията, исканията.
Водещ: Вие по телефона говорите ли си спокойно, като знаете колко много се подслушва у нас?
Георги Петканов: Говоря си, защото аз няма от какво да се страхувам.
Водещ: Например, говорите си с г-н Филчев. Смятате ли, че ви подслушват?
Георги Петканов: Не, не съм говорил с Филчев.
Водещ: Нали казахте, че е бил ваш приятел?
Георги Петканов: Да.
Водещ: Все някога сте си говорили по телефона.
Георги Петканов: Съжалявам много, но откакто съм напуснал изпълнителната власт не съм го чувал.
Водещ: Наистина?
Георги Петканов: Да, защо, какво чудно има в това?
Водещ: За хора, които са близки, юристи и приятели, защо да не се чуват?
Георги Петканов: Той замина посланик, след това чувам, че е някъде из Европа. Да взема да го търся, за да го чуя? Струва ми се малко неудачно.
Водещ: Да. Защо всъщност си подадохте оставката? За това не сте говорил. Като правосъден министър в кабинета на Сергей Станишев.
Георги Петканов: Причини много.
Водещ: Политически имаше ли, натиск?
Георги Петканов: Но най-важната… Не. Никой не ми е оказвал натиск. Но най-важната причина беше липсата на пари. Липсата на пари. И сега ще ви кажа нещо, което не съм го казвал досега. Когато станах правосъден министър, заплатите в Министерството на правосъдието на юристите отличници и на икономисти отличници бяха 267 лева. 267 лева. Как си представяте това?
Водещ: Тогава какво правосъдие може да се очаква?
Георги Петканов: Никакво. И след седем-осем месеца съумях да им ги повиша със сто лева, на 367 лева, това е от икономия на фонд „Работна заплата”, а не че са отпуснати пари и не че са ми дадени от Министерски съвет, а просто от икономия.
Водещ: Всъщност може би това е един от основните проблеми на правосъдната система?
Георги Петканов: Да, абсолютно.
Водещ: Да. Ниското заплащане. Защото повечето хора си казват – те изкарват от друго, не им гледайте заплатите.
Георги Петканов: Не, не изкарват от друго. Там работят честни и почтени хора, те все млади бяха, явяват се с конкурс…
Водещ: Как да работи на добро ниво един млад юрист с 367 лева заплата…
Георги Петканов: 267 лева.
Водещ: 267 лева, като срещу него се явява един адвокат, който ги изкарва за един час, толкова му е тарифата, да не кажа че и повече.
Георги Петканов: Ако не и за по-малко време.
Водещ: Абсолютно.
Георги Петканов: Това беше основната причина. Не е възможно да управляваш тези хора, да им поставяш задачи, да изискваш да изпълняват тези задачи, когато той взема 267 лева.
Водещ: Да. Вие самият кога се чувствахте най-добре, като преподавател, като министър или сега като конституционен съдия?
Георги Петканов: Няма никакво съмнение – като преподавател.
Водещ: Като преподавател.
Георги Петканов: Там обстановката е академична, там контактуваш с млади, с интелигентни хора.
Водещ: Доста късахте, аз имам спомен от вас. Вие сте ми преподавал и на мен.
Георги Петканов: Да се надявам, че вас не съм ви късал.
Водещ: Не, пет ми писахте. Аз имам една интересна история с вас, мога да ви я разкажа за финал.
Георги Петканов: Не, ако искате, може да се явите днес на повишение за шест?
Водещ: Чакайте да ви разкажа, г-н Петканов. Някой ми беше казал в школата в Симеоново, че вие сте член на Висшия съвет на БСП.
Георги Петканов: Не.
Водещ: Не сте, точно. И аз решавам да се изхитря и почвам… сядам на първия чин пред вас и започвам всеки път като преподавате, да чета вестник „Дума” и демонстративно го обръщам към вас. Викам си, ще дойде изпитът…
Георги Петканов: Да не е бил „Работническо дело”?
Водещ: Не, „Дума” беше. Ще дойде изпитът и ще ме запомните. Вие имате феноменална памет, известен сте с това, на лица основно. И в един момент вие, както правите някакъв разбор на един семинар, направихте БСП на мат и маскара. И аз си казвам – този човек не може да е от…
Георги Петканов: … от Висшия партиен съвет…
Водещ: Изключено. И скрих вестника и вече не се появявах. Влизам на изпита при вас по Финансово право и вие първата реплика, която казахте беше: „А, ето го, идва колегата с вестник „Дума”. Това ми е спомен, който ще го помня. Хиляди студенти са минали през вас.
Георги Петканов: Аз пак повтарям, ако искате за повишение, заповядайте.
Водещ: Добре. Ще се явя. Благодаря ви за това интервю.
Георги Петканов: И аз благодаря.
Водещ: Това беше Георги Петканов.
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР