Кирил Петков: Подкрепям изцяло ЕС и НАТО, че Крим е окупиран

Министър-председателят Кирил Петков в интервю пред Блумбърг тв.

/КРОСС/ Новият министър-председател на България потвърди ангажимента на правителството да приеме еврото след две години въпреки крехката подкрепа сред избирателите. В интервю за кореспондента на Bloomberg в София Слав Оков, Кирил Петков обърна внимание на необходимостта от активно увеличаване на подкрепата за въвеждането на единната валута след провала на комуникацията по време на кризата с Covid-19. Коментарите са първият изричен залог на правителството за влизане в еврозоната, направен от Петков откакто правителството встъпи в длъжност през декември.

Преходът от българския лев към еврото трябва да се третира внимателно и изисква мащабна обществена информационна кампания, каза Петков.

„Това не може да се направи изведнъж“, каза Петков пред Слав Оков за Bloomberg News в София във вторник, като повтори целевата дата за еврото до 2024 г. „Когато не се комуникира добре и след това се налага или натрапва на населението, винаги има риск от политически сътресения, които не трябва да съществуват."

Петков каза, че страната ще запази непроменен сегашния фиксинг лев-евро до влизането през 2024 г.

Според Петков е нормално, когато увеличиш паричното предлагане без непременно да се увеличава реалният БВП, да се създаде инфлация.

"Това се случи във всички европейски държави, това се случи в България като при нас има един допълнителен фактор, който е напълно логичен: нашата социална политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма елемент на спестяване и каквото и увеличение да беше дадено, то беше похарчено в икономиката, а това ни донесе допълнително покачване на инфлацията, но смятам, че тя е нормална – 1 – 1,5 % над европейската инфлация.

България е заложила дефицит от 3% през 2021 г. и през "следващата година трябва да се опитаме да имаме 3-4% дефицит какъвто, между другото, ще имат повечето страни в Европа", каза Петков.

"По-важното е как ще се харчи този дефицит. Ако той бъде инвестиран ефикасно във всички неща, които искаме да направим, ако се инвестира в нулевата толерантност към корупцията, това е умна стратегия, която да се приложи в периода на възстановяване от Covid, а също евентуално и през следващата зима, когато е възможно все още да има нови вълни... през следващата година можем да си позволим дефицит до 4%, а тогава определено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и целта на повечето европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа."

Правителството не възнамерява да променя плоския данък за бизнеса и физическите лица, увери Петков."Вярваме, че това е конкурентно предимство за България. Сега трябва да насочим внимание към разходите на събраните данъци, парите от сегашната данъчна система. Колкото по-ефективно, толкова по-добре. Режимът обаче остава такъв, какъвто е. Това конкурентно предимство за България все още не е изчерпано."

Петков заяви, че засилва дневния си ред за подобряване на ефективността на органите за борба с корупцията и налагане на механизъм за засилване на контрола над главния прокурор след многократни критики от ЕС.

Напредъкът може да помогне на България да се присъедини към Шенгенското пространство на ЕС през следващите шест месеца - амбиция, дълго отлагана от държавите-членки на фона на съмнения относно правоприлагането на България, каза той.

"Надявам се, че още при председателството на Франция ще отбележим съществен напредък в това отношение. Убеден съм, че България трябва да бъде в Шенгенското пространство и смятам, че ако в следващите месеци покажем обещаните резултати, това ще донесе правдоподобност на искането ни нашите партньори да признаят напредъка ни."

„Тази коалиция ще остане на власт, докато можем да поддържаме тази нулева толерантност към корупцията“, каза той. „Ако имаме коалиционен партньор, който стъпва встрани и ако това кара правителството да падне, така да бъде."

Той също така обеща да се бори с пандемията чрез увеличаване на доброволната ваксинация чрез кампании, фискални стимули и въвеждане на сертификати за ваксинация или предходно заболяване в публичната администрация.

Задачата ще се окаже трудна, тъй като част от коалиционните партньори на Петков открито се противопоставят на мярката.

България е разтревожена от последните напрежения между Украйна и Русия и ангажимента на САЩ за реакция в случай на руска инвазия в Украйна.

"Разбира се, че се тревожим, защото сме близо. Всеки конфликт и риск от ескалация на конфликта в съседство е лоша новина за всички от региона и цяла Европа. Ясно заявихме, че нашето правителство ще бъде конструктивен и активен член на ЕС и на НАТО. С други думи – във външната политика искам да България бъде приемана като надежден партньор", каза Петков.

България трябва да мисли за създаването на стратегическа инфраструктура, която би могла да помогне на възможностите на НАТО да има по-добра логистика, по-добра военна мобилност в свързването на Александруполис с Констанца например.

Премиерът изцяло подкрепя становището на ЕС и НАТО, че Украйна е единна и понеже Крим в момента е окупиран, става дума за окупация. "За мен няма никакво съмнение в това. Ние напълно подкрепяме европейската позиция, без никакво отклонение от нея."

Петков каза, че правителството му ще търси начини за финансиране на инфраструктурни проекти, които „могат да помогнат за способността на НАТО да има по-добра логистика“, включително повече мостове по река Дунав и пътни връзки, които ще помогнат за свързването на Гърция и Румъния, северните и южните съседи на България.

Според Петков трябва да има устойчив подход към реформите от Зелената сделка, за да не намалее конкурентоспособността на региона. "Може би по-бавен ръст или някои регулаторни процеси, с които трябва да го постигнем. Иначе рискуваме да станем най-бързо най-зелени, но и най-бързо да намалее конкурентоспособността ни. А тези две неща трябва да се развиват ръка за ръка, за да постигнем наистина зелените цели на зелена икономика, която да е устойчива и която подкрепя своите граждани."

Запитан за затварянето на въглищните електроцентрали и замяната на мощности, Петков коментира, че "ако заменим местен източник на енергия с вносен, зависимостта ни се увеличава."

"Относно сроковете на затваряне на ТЕЦ-овете, бихме могли да ги заложим например до 2040г., но това няма значение. При сегашните цени на въглеродните емисии и ако продължават да растат, тези ТЕЦ-ове наистина трудно ще работят на пазара.

Мечтая след няколко години, да кажем до 2040 г. да успеем напълно да заместим всички въглищни източници с чисти енергийни източници, които да са местни.

Според Петков България може да разшири сегашната АЕЦ в Козлодуй с евентуално нов реактор, но не може да се говори за проект в Белене.

В коментар за Северна Македония Петков заяви, че възнамерява да засили дискусиите със Скопие. "Затова отваряме пет нови групи – за инфраструктурата, икономиката, културните обмени, присъединяването към ЕС и историята. Надявам се, че това няма да са само правителствени срещи – искам тези групи да работят изключително ефективно в следващите 6 месеца и да постигнат реални резултати."

Петков добави, че няма конкретни срокове за преговорите, но "поставихме много ясна дата на първото ми посещение, вероятно още на 18 януари. От наша страна въпросът е уточнен и искам да обсъдя с нашите македонски партньори един много стегнат график на тези междуправителствени и бизнес срещи, както и културни групи от двете страни с много ясни цели. Според това как напредваме по всички проблеми, очаквам да определим окончателната дата за приемане на Македония. "