Кирил Петков: Ако Конституцията не се случи, не виждам бъдеще за парламента

/КРОСС/ „Всички сме заложили много. Ако Конституцията не се случи, не виждам бъдеще за самия парламент, Всичко се слага на масата за тази реформа и мисля ,че ще се случи".

Това каза съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Кирил Петков „Тази сутрин".

Петков е категоричен, че ще има реформи в структурата на прокуратурата и МВР.

„Има текстове, които са спорни и докато Конституционният съд не реши, никой няма да знае. Те са повече в частта служебен кабинет. Искаме да има ограничение кой може да бъде премиер в служебен кабинет, но то да бъде достатъчно широко, така че да не иззима избора на президента", допълни той.

Битката за регулаторите

По думите му ДПС няма да вземат 1/3 от регулаторите.

„Очаквам битка там. Сигурен съм, че котки в чували не трябва да бъдат допускани. Ако един човек няма характеристиките или има нещо, което обществото, прокуратурата или службите знаят, няма да бъде допускан. Да имат експертизата и достатъчно обществено доверие е №1 по важност. Най-опасното е хора със скрити политически зависимости. Ще направим, така че никоя партия да няма монопол и такова влияние, че да контролира контролен орган", заяви Кирил Петков.

Отношенията в сглобката

По думите му отношенията с Бойко Борисов са преминали на оперативно ниво.

„Т.нар. работна среща беше много свеж формат. Когато махнем политическото и заговорим за приоритетите, решенията се намират. Спряхме да говорим за позициониране, коя партия какво ще направи и се фокусирахме чисто оперативно. Взехме много важно решение - да не се опитваме да решаваме всички казуси едновременно, а казус по казус. До Нова година ще работим само по Конституцията и бюджета, всичко останало - след това", допълни съпредседателят на ПП.

Според Петков е задължително да влезем в т.нар. „въздушен Шенген", а следващото потвърждение на условията не трябва да минава през гласуване на министър-председателите и евролидерите, а през ЕК.

„Искаме ясна дата, и сухопътна. Ако се слагат условия, те да са в ясен плюс и за България. Става дума до каква степен ресурсите на държавните членки на Шенгне се слагат на външните граници и до каква степен всеки си укрепва неговата държава. В момента имаме 1500 души, които работят на Дунав от румънска и българска страна. Какво пазят на Дунав - не знам. Ако част от тях са преразпределени на българо-турската граница, укрепването ще стане по-голямо. Само 2% от мигрантския поток влиза през България, повечето избират да минават през Италия, Испания и Гърция", коментира той.

Демонтажът на МОЧА

По думите на Петков не е нормално най-високият паметник у нас да бъде на съветски войници.

„Фигурите се свалят от паметника и ще бъдат възстановени и поставени на място, където хората ще могат да отидат да ги видят спокойно. Скулпторът, който ще ги възстановява ще бъде същият, който възстанови паметника на Цар Освободител. След това ще бъде избрано място в София, където да бъдат поставени", каза Кирил Петков.