Министър Людмила Петкова: Финансовото министерство се отказва от данък върху подземните богатства

/КРОСС/ Финансовото министерство ще се откаже от идеята за въвеждане на данък подземни богатства. Това обяви служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова по време на блиц контрол в Народното събрание. По думите на Петкова, енергийният министър ще увеличи концесионните такси, за да компенсира поне частично очакваните от това приходи. Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген, обясни още Петкова.

В проектобюджета за следващата година са заделени достатъчно пари за проекти на общините, каза още Людмила Петкова по време на блиц контрол в Народното събрание. По думите на Петкова, не поредността на внесените проекти ще има значение при финансирането, а пари ще получат тези общини, които отговарят на всички изисквания.

Освен парите за общините депутатите поставиха въпрос също така за изпълнението на бюджета за тази година и дали ще бъдат спазено изискването за 3% дефицит в края на периода.

"По закон аз трябва да поддържам дефицит от 3%, това е заложено в бюджета за тази година и така ще стане. Не защото е планирано, а заради усилията, които полагаме ежедневно. През годината имаше извънредни разходи, като например за избори, помощ на земеделските стопани заради вноса от Украйна и други. Въпреки това ще успеем да изпълним бюджета", обясни Петкова.

Тя допълни, че през тази година ще бъдат преизпълнени приходите от данъци. Също така обясни, че за 2025 година е заложено увеличение на дълга заради необходимостта от увеличение на капитала на Банката за възстановяване и развитие и при нужда за увеличаване на капитала на БНБ.

До този час обаче бюджетът за следващата година не е внесен в деловодството на парламента, тъй като се преработва. Основните промени са свързани с планирането на въвеждане на данък върху подземните богатства, който най-вероятно ще бъде заменен с друг приход.

Бюджетът е приет по вносител от Министерския съвет. В него са заложени над 98 млрд. лева разходи и рекордните над 92 млрд. лева приходи. Планираният дефицит е 3% или 6,4 млрд. лева. Разчетите са направени при очакван растеж на икономиката от 2,8% и средногодишна инфлация от 2,4 на сто.