БНБ очаква петролът да обърка сметките в бюджета

/КРОСС/По-ниските цени на петрола стимулират реалната икономика, увеличават разполагаемия доход на потребителите, но имат неблагоприятно влияние върху държавния бюджет. Това са част от изводите в анализа на Българската народна банка (БНБ) за влиянието на по-евтиния нефт върху българската икономика, публикуван в тримесечното издание "Икономически преглед". Експертите на централната банка са на мнение, че ако цената на петрола от средата на януари (около 55 долара за барел) се задържи през цялата година, условията за търговия на България ще се подобрят, а частното потребление, инвестициите и износът на стоки и услуги ще се увеличат. Опасността обаче е свързана с това, че периодът на дефлация може да се удължи, а оттам може да се очаква номинален спад на данъчните и неданъчните приходи в бюджета, пише "Капитал".

А прогнозите на международните институции за средногодишната цена на петрола сорт брент през 2015 г. подсказват, че базисното ниво, което използва БНБ в своя анализ, е напълно реално. Последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) и Международната агенция по енергетика (МАЕ) са за цена между 57 и 59 долара за барел. Световната банка (СБ) има още по-ниски очаквания - 53 долара за барел. Статистиката на СБ показва, че толкова ниска средногодишна цена на добивания в Северно море нефт е регистрирана за последно през 2005 г.

Бюджетът страда

В анализа на БНБ се посочва, че понижението на цената на петролните продукти ще има непосредствен ефект върху постъпленията в бюджета от ДДС при вътрешното потребление на горива. Общите приходи от този вид косвен данък ще зависят от степента, в която потребителските цени и реалното потребление ще бъдат повлияни от намалението в цените на горивата. Официалните данни на Министерството на финансите (МФ) за януари показват, че през първия месец на годината общите приходи от ДДС са в размер на 975.3 млн. лв. Ясно се вижда, че заради по-ниската цена на суровината митниците са събрали по-малко ДДС от внос - 251 млн. лв., или с 62.4 млн. лв. по-малко спрямо същия месец на предходната година. От друга страна, наблюдава се и положителен ефект - потребителите използват повече горива, с което се компенсира част от негативния ефект върху бюджета. Постъпленията от ДДС при сделки в страната и вътрешнообщностни доставки (нето) за януари възлизат на 724.2 млн. лв., което според статистиката на МФ е с 385.5 млн. лв. повече. От ведомството на Владислав Горанов отдават това основно на по-високия размер на декларирания ДДС за внасяне за януари, дължим за месец декември 2014 г. от фирмите (свързано с подобрение при вътрешното потребление за последния месец на предходната година).

По-голямото количество горива, потребявано на вътрешния пазар, ще помогне за събираемостта на акцизите, смятат анализаторите на централната банка. В анализа се посочва, че спадът при международните цени на петрола няма да се отрази върху постъпленията от акцизи, които през 2014 г. са формирали 25.5% от данъчните приходи по държавния бюджет. Данните към януари 2015 г. показват, че събираемостта на акциза от горива се е увеличила с над 21% спрямо същия месец на миналата година до 167 млн. лв. Взимайки предвид положителните и негативните ефекти, БНБ очаква бюджетните приходи да спаднат с около 300 млн. лв. номинално през 2015 г., "което може да затрудни плановете за фискална консолидация и финансиране на бюджета". Друг ефект, макар и чисто аритметичен, е повишението на съотношението на държавния дълг към БВП. Причината е, че ако икономиката се свие номинално, дългът ще се вдигне като относителен дял, тъй като главницата и лихвите са фиксирани.

Прогнозата на БНБ е, че спадът в цените на петролните продукти ще намали номиналните разходи на правителството, но поради относително ниския дял на разходите за материали, горива и енергия в общите бюджетни разходи (2.6% от общите разходи) този ефект няма да бъде значителен. Според БНБ е възможно дори това намаление да бъде компенсирано изцяло от увеличение на други текущи разходи. В зависимост от степента на прехвърляне на спада в цените на горивата върху потребителските цени и доходите ще бъдат повлияни и други бюджетни разходи. В България няма механизми за механично индексиране на определени разходи с текущата динамика на цените. Съществена част от социалните плащания като разходите за пенсии и някои трансфери на домакинствата се влияят от ценовото равнище и от динамиката на заплатите през предходни периоди и съответно с известно забавяне реагират на промените в цените и заплатите.

Ефектът на силния долар

Финансовият министър Владислав Горанов призна, че заложената в бюджета средногодишна цена на петрола от 91 долара за барел наистина не отговаря на сегашната реалност, но според него към момента, в който е изготвян бюджетът, прогнозата е била обоснована. Министърът не възнамерява да актуализира финансовата рамка на държавата заради цената на нефта и разчита на повече постъпления от ДДС и акцизи на база повече потребление. Според Горанов има значима корелация между цената на петрола и курса на долара, като поевтиняването на лева е по-малко от номиналния спад в долари и няма да е съществено.

От началото на март това се превръща в отчетлива тенденция в България. Въпреки че цените на петрола отново започнаха да падат (след поскъпването през февруари), цените на горивата в България продължиха да се увеличават. Причината за това е силният долар, който компенсира (а според някои икономисти предизвиква) поевтиняването на суровината. За три седмици щатската валута е поскъпнала спрямо лева с 10 ст. В същото време петролът сорт брент поевтиня със 7-8 долара, а в крайна сметка резултатът на българските бензиностанции е средно покачване на цената на дизеловото гориво с 2-3 ст., а на най-масовия бензин А-95 - с 5-6 ст.

Добрите новини

Макар и да звучи малко парадоксално, това, което е лошо за държавата, се оказва добре за хората и икономиката като цяло. Спад в цените води до увеличение на реалния доход на домакинствата, разбира се, условието тук е дефлацията в крайна сметка да не доведе до номинално свиване на заплатите. И в случай че увеличението в дохода не бъде спестено, това би довело до по-високо потребление. От страната на предприятията спад в цената на петрола се проявява като понижение на разходите за производство. Фирмите могат да пренесат спада в разходите върху крайните цени или да запазят повишението в нормата на печалба в зависимост от нивото на конкуренция в сектора, където оперират. От своя страна повишението на оперативния излишък на фирмите би довело до повишение на инвестиционната активност в страната.

Разчетите на БНБ показват, че ако наблюдаваният спад в цената на петрола към средата на януари 2015 г. спрямо третото тримесечие на 2014 г. се задържи, това би допринесло с близо 0.6 процентни пункта за реалния растеж на БВП през 2015 г. Икономическата активност се очаква да реагира най-силно по линия на частното потребление, което би нараснало допълнително с около 0.4 процентни пункта през 2015 г. Почти идентична реакция експертите на централната банка очакват за инвестициите в основен капитал - те да нарастват с почти 0.5 процентни пункта в отговор на спада в разходите за производство и на увеличеното търсене. По-силното вътрешно търсене намира отражение в допълнително увеличение на растежа на вноса на стоки и услуги с 0.5 процентни пункта, докато реалният растеж на износа на стоки и услуги се увеличава с приблизително 0.8 процентни пункта под влияние на увеличението във външното търсене вследствие понижената цена на петрола.