Един милиард пъти по-бърз от нас: AI и бъдещето

/КРОСС/ Колко далеч сме от момента, в който изкуственият интелект няма просто да ни помага, а ще започне да ни изпреварва във всичко, което днес наричаме „човешка интелигентност"? Според експерта по AI Петър Петров сме по-близо, отколкото ни се иска да признаем.

В новия епизод на видеокаста „Уменията на 21-ви век" на Лидл България разговорът влиза в зоната, в която обикновено не знаем какво да кажем - бъдещето, радикалните промени, екзистенциалните рискове и света, в който AI вече не е просто инструмент, а нов участник в обществото. Гледайте втора част от серията за изкуствения интелект, в която изявеният експерт споделя прогнози за бъдещето на ИИ и новини „от кухнята" на най-новите световни разработки.

Краят на предвидимото бъдеще

Колко напред в бъдещето можем да погледнем? Според водещи AI изследователи около 2030-2035 г. стигаме до „крайна точка", след която бъдещето става практически непредвидимо, казва Петров. Причината е, че изкуственият интелект вече не просто се учи, а започва да се самоусъвършенства. „AI вече върши голяма част от работата по собственото си развитие", споделя експертът. „Той има достъп до повече информация, отколкото който и да е човек, и може да бъде специалист по почти всичко."

В епизода се разказва за реален тест, наречен Последният изпит на човечеството (Humanity's Last Exam), съставен от най-трудните въпроси по физика, химия, лингвистика и други науки. За изготвянето му са били събрани водещите умове във всяка от тези области и се предполага, че никое човешко същество не може да го реши. Човекът, дори специалист в своята наука, успява да постигне средно на 5-9%. AI моделът Grok достига до 50% верни отговори. „Съберете най-умните хора в една стая и ще получите нещо подобно на това, което имаме в AI днес", обобщава Петров.

AGI: когато една машина стане умна колкото нас

Общият изкуствен интелект (Artificial General Intelligence) - AI, който може да разсъждава, учи и пренася знания като човек, вече не е далечна хипотеза. Според Петров до 1 година AI ще надмине човека в икономически смислена работа, а до 3 години ще може да започне сам да се обучава и обобщава знания.

Но истинският шок не е в „нивото", а в скоростта. Ако имаме AI със същото ниво на интелигентност като човека, но който работи един милиард пъти по-бързо, е изчислено, че за една секунда той ще извърши 32 години когнитивен труд.

Представете си сега един милион AI работници, които действат едновременно. Всъщност това вече се случва. Компаниите могат да пуснат не един, а милион AI агенти, които работят нон-стоп: без нужда от сън, почивка, емоции, заплата и... закони. „Един такъв AGI е около 900 пъти по-ефективен от човек на пълен работен ден".

Въпросите обаче кой ги контролира, кой носи отговорност и кой знае какво „работят" тези AI агенти, остават без ясен отговор, а нуждата от регулация и AI етика - все по-належаща.

Роботи, които се учат за секунди

Петров дава изключително нагледен пример как днес роботите не се обучават „на живо", както човек, а в ускорени симулации. Вземете домашен робот, който не знае как се бели краставица. В момента, в който му кажете „обели ми краставица", той сам си пуска симулация - процес, в който виртуално повтаря действието хиляди пъти, докато се научи. После това знание се копира върху физическия робот и той вече може да свърши задачата, която сте му дали. Симулацията върви хиляди пъти по-бързо от реалността, така че докато роботът стигне до хладилника (30-60 секунди), той вече е „обелил" хиляди краставици. Това важи за всякакви умения - от готвене и почистване до военни действия. И променя фундаментално разбирането ни за обучение, опит и време.

Петров дава и друг пример - за системи от изкуствен интелект, който управлява няколко робота едновременно.

Той посочва експеримент, в който два домашни робота разтребват заедно, като си подават предмети, координират се и работят в екип. По думите му, „този интелект не е нито в единия, нито в другия робот. Той е отделен. Един мозък - много тела." Това създава нещо, което никога не е съществувало досега - единно съзнание с множество физически форми. Всяко тяло има камери, сензори, микрофони, датчици и всички данни се събират в една обща система.

Жив организъм ли е изкуственият интелект?

Петров стига още по-далеч - ако приложим дефиницията за „живо същество" от биологията, според него AI вече я покрива: той има структура, използва енергия, реагира на стимули, развива се, възпроизвежда се и подлежи на своя край - в случая, да бъде „изключен". „Не е биологичен вид, но гледайки нашите дефиниции за живот, AI ги покрива всичките; просто не е направен от клетки", обяснява Петров. Когато започнем да мислим за него не като за софтуер, а като за нова форма на същество, прогнозите за бъдещето стават много по-реалистични ... и уви, много по-тревожни.

Какво остава за човека

Неминуемо в разговора изниква въпросът за бъдещето на професиите. В свят, в който професиите ще се разпадат, появяват и изчезват за месеци, Петров предлага да сменим фокуса: вместо да говорим за професии, да говорим за качества, нужни за в бъдеще. Той посочва няколко умения, които ще са ценни независимо от технологиите: адаптивност, любопитство, умение да учиш нови неща, смисъл и мотивация, знание и управление на взаимоотношенията - както с хората, така и с AI. Засяга още и въпросите за AI и образованието, децата, регулациите и още интересни аспекти на темата. Ако искаш да чуеш целия разговор с примерите, прогнозите и логиката зад тях, гледай пълния епизод на „Уменията на 21-ви век" в YouTube канала на Лидл България.