В царството на голиатовците

/КРОСС/ Детето на Иванови е само на година и няколко месеца, но вече участва в свирепо състезание - за място в ясла. В квартала им има три детски ясли и нито едно свободно място. Това изобщо не отговоря на правителствените стратегиите за подобряване на демографското състояние в страната, но е факт. И на загрижеността на кметицата не отговоря, но е истина. На радостните телевизионни репортажи за откриване на детски заведения също не отговаря, но е действителност.

Иванови следят придвижването на бебето в класацията с по-голямо вълнение отколкото са се търсили в класациите при кандидатстване в университета. Бебето е точкувано. Но точките не му достигат. Изпреварват го други едногодишни кандидати, които са трето дете в семейството, или имат причини (реални или измислени) за предимство. Времето минава, а детето на Иванови все е между 21 и 31 места назад в списъка. Надежда никаква.

А детето трябва да отиде на ясла, за да тръгне Иванова на работа, защото така се е разбрала с работодателя, най-много година половина да отсъства, нито ден повече. Иванова плаче, моли Иванов да направи нещо, каквото и да е. И той прави - една сутрин облича детето, отнася го в детската градина, в която е ходил вече много пъти да проверява и моли, и го оставя във фоайето. Обръща се и си тръгва. Помолил е един комшия да шпионства, като се върти край градината, защото той самият няма как. Комшията докладва: прибрали са детето вътре, не са повикали ни полиция, ни линейка. Към обяд Иванова отива и го прибира. На другата сутрин Иванов пак го носи, оставя и т.н. На четвъртата сутрин казват на Иванов, че ще приемат детето.

В държавата на Голиат победител може да е само Давид.

Един ден Давид отишъл да занесе храна на по-големите си братя, които се биели във войската на Саул срещу филистимците. В този момент гигантът от вражеската армия Голиат пак предизвиквал израилтяните да излъчат един, който да се бие с него и така да се реши кои чии роби ще са. Никой не смеел да излезе срещу грамаданския Голиат, само малкият Давид се кандидатирал. След кратък спор Саул му казал „Нека силата да бъде с те..." - не това беше от друг филм. Казал му: „Върви и нека Йехова бъде с тебе!"

Оттам нататък знаете - Давид сложил камък в прашката си, прицелил се и улученият Голиат рухнал. Обаче според последната книга на Малкълм Гладуел обяснението не се крие в Йехова, а в някои медицински проблеми на Голиат. Като се позовава на цитати от Библията, Гладуел стига до извода, че Голиат притежава всички симптоми на болестта акромегалия. Тя предизвиква онова слонско израстване на ръста, но е винаги съпроводена с влошено до слепота зрение. Така че колосът бил огромен, но в доста отношения безпомощен. И нищо чудно, че Давид го съборил с камък - впрочем направените възстановки на тази библейска битка доказват, че камъкът е изстрелян от въртящата се прашка със смъртоносна скорост и сила. От цялата тази работа излиза, че всеки Голиат си има слаби места, колкото и непобедим да изглежда.

Петрова има син, който бил станал поръчител на свой колега. Колегата му внесъл две вноски и спрял. Сега синът на Петрова има да плаща главница и лихви за две години. Като добра българка Петрова тръгва да оправя бъркотиите на отдавна порасналия си син. Отива при бащата на некоректния длъжник, защото бащата работи като съдия и се предполага, че има чувство за справедливост. В случая - няма такова чувство, казва, че синът му е голям и да се оправя. Петрова отива при майката - тя пък е учителка в престижна гимназия и се предполага, че има подход към сина си. Нямала подход, той знаел какво прави, изобщо нямало да говори с него по този въпрос.

Петрова е отчаяна. Мисли си как да убеди Стоянова (това е майката на длъжника) да налее разум в главата на сина си. Петрова пише плакат: „Г-жо Стоянова, спите ли спокойно, като знаете, че друг плаща дълга на сина Ви?" Взема плаката и застава пред престижното училище. Стои си там, учениците четат, смеят се, учителите четат, побутват се. Идва бодигардът на училището да я махне, обаче Петрова казва, че той не може да маха хора от градския тротоар. Най-накрая идва и Стоянова и обещава до една седмица въпросът да се уреди. Петрова се прибира с плаката, но не го унищожава, защото не е сигурна дали след една седмица пак няма да й се наложи да застане с него пред училището.

Всичко в тези две истории, освен имената, е истина. И ви го преразказах, защото когато живееш в страната на Голиатовците, имаш шанс само ако си Давид.

Веселина Седларска

„Редута"