Пламен Димитров, КНСБ: През 2023 година БНР се вдига самостоятелно на протест, след което те са получили малко увеличение от 10%

/КРОСС/ Случва се нещо, за което предупреждавахме от три месеца, когато се приемаше републиканският бюджет. Имахме предложения как това да се направи с един буферен фонд, който да е на разположение на министъра на финансите, около 200 милиона лева - толкова трябват, за да се решат всички тези проблеми, които виждаме днес, вчера и ще виждаме в идните дни, това заяви в БНТ "Денят започва" Пламен Димитров - директор на КНСБ.

Когато няма чуваемост да седнем на масата, когато се решават проблемите, в бюджетната комисия, когато се приема бюджетът, там е мястото, стигаме до хора по улиците, протести, стачки, което не ни е най-любимото занимание.

Като синдикалисти ние искаме да решим проблемите на хората преди да се стигне до ексцесия, заяви Пламен Димитров.

Такива механизми са ползвани през последните години. При приети бюджети с буферите, които винаги има в рамките на един бюджет. Да припомним още две числа - 97 милиарда лева - това е разходната част на бюджета за 2025 година. Всички числа, с които се замеряме тука - в това число и преди малко кметът - заплати срещу автобуси. 200 милиона - има ги, няма ги, ще ги вземем, няма да ги намерим - всичко това са в порядък на десетки милиони. А не на десетки милиарди, каквато е разходната част на бюджета. Т.е. буфери има в момента, но най-големият буфер за съжаление са капиталовите разходи.

Според него именно там има едни 5 милиарда, които няма да бъдат изпълнени. Това е големият буфер в бюджета, от където могат да бъдат финансирани частично. Това не е най-добрият начин, заяви Пламен Димитров. Най-доброто беше да бъдат заложени тези средства в бюджета, за да има прозрачност.

Но сега при това положение това е пътят. Подчертавам дебело, не искам да ме слагат в никакви лагери, против, срещу, за или еди какво си. Ние сме били винаги за еврозоната. Казвам, че бюджетният дефицит може да бъде изпълнен, както трябва да бъде изпълнен.

Пламен Димитров припомни, че през 2023 година БНР се вдига самостоятелно на протест, след което те са получили малко увеличение от 10%.

БНР в момента са може би с най-ниските заплати в трите медии. Средната заплата там е малко под 2100 лева. В БТА е малко по-висока, а БНТ се води, че е с най-високи заплати. Разликата е в няколкостотин лева. Но, когато стигнем до различните позиции - заплащането е много сходно.