Държавната план-сметка

/КРОСС/ Според Левон Хампарцумян държавната план-сметка е национална катастрофа

Свидетели сме на крайна форма на институционален нихилизъм, който граничи с опасни нива. Липсва комуникация с обществото по отношение на целия процес на бюджетиране. Бяха извадени само отделни сегменти от държавната план-сметка, които все едно бяха тествани в публичен диспут по какъв начин обществото ще реагира. Видя се, че всички заинтересовани обществени групи реагират лошо. Нито един въпрос обаче не беше поставен в дълбочина. Не беше обяснено от страна на кабинета какъв бюджет търсим, каква е България след 2026 г., какво ще ни предложат в края на 2026 г. Тези периоди от 12 месеца са много кратки. Страната ни има огромен брой структурни промени, има сериозен демографски въпрос, нарушени са много баланси на общото уравнение. Това каза икономистът и преподавател доц. Косьо Стойчев в студиото на „Твоят ден" по NOVA NEWS.

Той заяви, че е против увеличаването на данъчната тежест. Според него влошаването на условията за бизнеса не е пътят, по който трябва да се върви. Икономистът акцентира на това, че инфлацията е налице, очаква се и повишаване на цените. Стойчев беше категоричен, че има хиперочаквания за приходната част на бюджета. 

„Темата за бюджета е национална катастрофа. В нормалния свят министърът на финансите изготвя технически един бюджет, той се обсъжда в Министерския съвет, след което министърът отива в Бюджетната комисия и обяснява как е структуриран. Това се обсъжда там, гласува се и имаме държавната план-сметка. Тази процедура е тотално липсваща. Има хора, които обсъждат отделни детайли от бюджета, а той трябва да се гледа в цялост", каза финансистът Левон Хампарцумян.

Той смята, че „хората ще търсят начини да избегнат допълнителната данъчна тежест и ще ги намерят". Хампарцумян допълни, че бизнесът ще напусне България.

Стойчев обясни, че еврото не може да изпълнява функциите на „извинителна бележка" и беше категоричен, че бюджетът ще влоши условията за правене на бизнес и ще увеличи разходите за труд.

По негови думи в страната има нужда да се направи селекция на бизнеса, защото има такива фирми, които са нископродуктивни и са тук заради ниските работни заплати. Според икономиста вдигането на данъците е само в услуга на публичната администрация, „която ще се захрани за известен период със средства, които не е заслужила и не е произвела".

Хампарцумян смята, че българската администрация от неефективна и зле платена сега е добре платена, но не е по-ефективна и по-компонентна.

"Работодателите и синдикатите защитават частния интерес, а бюджетът се прави в публичен такъв. Парите идват от гражданите", подчерта политологът проф. Румяна Коларова.

„Не е важно какво ще се случи с управлението и опозицията, а с гражданите", смята медийният експерт доц. Георги Лозанов. Според него има диспропорции при увеличаване на заплатите в обществения сектор.

Коларова посочи, че когато се прави новият бюджет, трябва да се анализира как стои въпросът с настоящия. Лозанов е на мнение, че за държавната план-сметка трябва да има дискусия.

Казусът "Лукойл"

"Нито един голям играч на световния пазар не проявява интерес към „Лукойл" и това е тревожно. Българската държава ще трябва да намери вътрешно, инхаус решение. Ние имаме нужда от рафинерията. Балансът показва, че можем да внасяме горива от Гърция и Румъния, най-вероятно ще се справим в дългосрочен план, но това ще бъде на съвсем друга пазарна цена. Спирането на извършване на банкови операции с „Лукойл" може да блокира дейността на рафинерията преди въвеждането на другите санкции за самите горива", каза доц. Косьо Стойчев.

Финансистът Левон Хампарцумян изрази надежда, че по някакъв начин ще се намери решение, но подчерта, че банките няма да заложат репутацията си.

Според Лозанов санкциите върху „Лукойл" са добро решение с оглед войната в Украйна и спиране на финансирането на руската машина. Той обаче допълни, че e важно какъв ще бъде особеният управител, „за да няма риск Русия да ни осъди или този човек да играе корумпирано".

Коларова изрази позиция, че българските управляващи няма да направят „тези две груби грешки".