-
27 Окт 2026 |
USD / BGN 1.1567
GBP / BGN 0.8545
CHF / BGN 0.9390- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
Йордан Войнов: Залети сме от предложения от браншовите организации за направата на стандарти в различни сфери
03 Май 2011 | 10:07
Д-р Йордан Войнов, директор на Българската агенция по безопасност на храните - в интервю за предаването "Здравей, България!" на Нова телевизия
Водещ: Какви храни ядохме по празниците вкъщи, купени от магазините или в големите курорти, където бяхме на почивка? Отговор на този въпрос от директора на Агенцията по безопасност на храните доктор Йордан Войнов. Добро утро.
Йордан Войнов: Добро утро.
Водещ: Какво показват проверките?
Йордан Войнов: Нашите проверки започнаха специално за празниците от 1 април, те продължават и до Гергьовден. Сега четирите седмици до 29-ти бяха проверени над 7 000 обекта, производствени предприятия, търговски обекти. Имаме доста актове, над 200 актове, 400 предписания, 40 тона бракувани храни и унищожени.
Водещ: Какви храни са това?
Йордан Войнов: С изтекъл срок на годност, без необходимата документация, около 110 хиляди яйца без маркировка, без документи, без да се знае кога изтича срокът, 21 временно затворени обекта. Искам да кажа, че тези констатации са преди Великден. Явно те имаха дисциплиниращ ефект, тъй като по празниците нямаше такива драстични нарушения.
Водещ: Къде са по-големите нарушения - в големите курортни комплекса или в магазинната мрежа?
Йордан Войнов: Повече в магазинната мрежа в големите градове, най-вече, където има повече потребители, които масово пазаруват. Пак казвам, че явно това имаше превантивен ефект, тъй като по празниците нямаше драстични нарушения.
Водещ: Сега ли излизат първите резултати от проверките?
Йордан Войнов: Ние имахме междинки. На всяка седмица имахме междинни резултати и сега са обобщени за този период от 1 април до края на месеца. Проверките продължават за Гергьовден. След Гергьовден ще имаме допълнителна информация.
Водещ: Другата важна тема покрай Агенцията за безопасност на храните е стандартът за хляба „България". Колко производители в момента произвеждат хляб по стандарт „България"?
Йордан Войнов: Към момента има сериозен интерес. Има подадени 30 предприятия за одобряване, 10 от които вече са одобрени и работят по този стандарт, 10 са в процедура на одобряване и на 10 мотивирано е отказано такава регистрация. Аз четох в пресата, че едва ли не има провал в стандартите. Това не е така, тъй като за първи път от доста години ние вече говорим не само за безопасност на храните, а налагаме и качество, както и в утвърдения стандарт „Стара планина" при местните продукти, БДС при млечните продукти. При „Стара планина" местните продукти има 94 фирми, които работят по този стандарт.
Водещ: Да, обаче ние попитахме потребителите. Нашият репортер Михаела Карабельова се разходи из пазара и по магазините в квартал „Дружба" в столицата. Да видим какво мислят те по отношение на стандартите
Репортер: Спомняте ли си какво означава „Стара планина"?
Гражданка: Орден „Стара планина".
Гражданка: Планината Стара планина.
Гражданка: Стара планина е Стара планина.
Репортер: Малко бяха хората, които асоциираха „Стара планина" с новия стандарт за храните.
Гражданка: Някаква нова, не фирма, нещо продукти на тая... то пак е фирма „Стара планина".
Гражданин: Стара планина е стандарт „Стара планина".
Гражданин: Мисля, че имаше колбас такъв, ако говорим за „Стара планина"
Гражданин: „Стара планина" означава фалшификат, това е.
Репортер: Оказа се, че много хора не са доволни от качеството на продуктите, произвеждани по новия български стандарт. Причината според тях е лошото качество.
Гражданин: Не ползвам този стандарт, защото не е адекватен, от време оно.
Гражданин: Същите химикали слагат, това изобщо няма нищо общо.
Гражданка: Купувала съм няколко пъти, но не съм очарована.
Репортер: Кое ви разочарова?
Гражданка: Качеството.
Гражданка: Видяла съм едно мляко, което пише БДС, което ми горчеше и не знам защо така, фирмата е много добра. Може би сме забравили какво беше.
Гражданин: Аз го купувах, трябва да ви кажа, че никаква разлика няма между „Стара планина" и обикновения колбас.
Репортер: Хлябът, произведен по новия стандарт „България", се оказа, че е най-търсеният продукт от потребителите. Хората обаче споделиха, че той е почти неоткриваем в търговските обекти.
Гражданин: Търсим „Стара планина" хляб, но все още го няма.
Гражданин: Търся този, който в момента казаха, че ще бъде ръчен и че лев и 1,3 лева струва, но не можах да намеря.
Гражданка: Не мога да си намеря още такъв хляб, искам да го пробвам.
Гражданин: Аз не съм го пробвал, но хората не вярвам да го взимат по принцип, защото е по-скъп.
Гражданин: Пиарски кампании на ГЕРБ, това е.
Водещ: Обвиняват, ето чухме последния гражданин, обвиняват Земеделското министерство в политически пиар преди изборите с тези стандарти. Така ли е или мислите да заработят стабилно скоро?
Йордан Войнов: Аз мисля, че има интерес и че това, след като двадесет и повече години не се е случвало такова нещо, хората са позабравили вкуса на тези продукти. Мисля, че има сериозен интерес и по отношение на хляба. Сега за „Стара планина" важното е, че фирмите работят. То не е наложително този стандарт да бъде единствен и този продукт, продуктите в търговската мрежа да бъдат само от „Стара планина".
Водещ: Това е така, обаче, ето, магазините в квартала, в който живея, малките магазини, основното, което зареждат, е рядко да се намери, това нетрайното саламче най-евтиното „Стара планина" и нищо повече. Те бяха много продукти, които бяха рекламирани.
Йордан Войнов: Те са девет. Девет продукти са „Стара планина", три са млечните продукти и четири са стандартите при хляба. Брашното е единият стандарт...
Водещ: И аз не съм го виждал още, да си призная, въпреки че от 21 април трябваше да го има в магазинната мрежа.
Йордан Войнов: Да, така е, защото има недостиг на брашно. Щом има недостиг на брашно, което да отговаря за изработването на качествен хляб.
Водещ: Достатъчно качествено брашно?
Йордан Войнов: Да, така е и се очаква, тези, които ще работят по този стандарт, да внесат такова качествено брашно, за да има повече такъв хляб на пазара.
Водещ: По отношение на местните продукти със знака „Стара планина" там проблемът при производителите ли е или при търговците, които не зареждат, примерно, защото не знам, но на клиентите им се вижда по-скъпо?
Йордан Войнов: Явно е по-скъпо, но имаше в началото един бум на пазаруване на тези продукти „Стара планина" и може би по това се прави сравнение сега, че не се отчитат такива продажби на този продукт. Пак казвам, че този продукт не е задължителен и съответно не би следвало в търговската мрежа да има само продукт „Стара планина". За нас целта беше потребителят да има правото на избор, той да прецени дали да купи „Стара планина", или такъв продукт, който не е по стандарт. Но пак казвам, че след като 94 фирми са заявили, че работят този продукт, явно имат регулярно търсене на тези продукти. Мисля, че е в рамките на нормалното.
Водещ: Министърът на земеделието беше готов да направи „черен списък" на производителите, които нарушават стандартите. Влезе ли някой в този списък, има ли нарушения сред производителите?
Йордан Войнов: Не, след като имаше един инцидент по отношение на соята, ние тогава, с риск да си навлечем гнева на фирмите, при които беше констатирано наличие на соя, ние ги казахме тези фирми. Но оттогава при всичките проверки, които са направени, няма никакво отклонение от стандартите.
Водещ: Тоест, гарантирано „Стара планина" не съдържа много сол, консерванти и всички неща...
Йордан Войнов: Да, те работят по този утвърден стандарт.
Водещ: Заговори се преди около седмица, за стандарт и при лютеницата, по-усилено. Оказа се, че масово вместо домати и чушки, ядем тиква в лютеницата. Кой обаче ще направи рецептата за това как да се произвежда българската лютеница и чий ще е контролът?
Йордан Войнов: Ние сме след направата на тези стандарти, ние сме направо залети от предложения от браншовите организации за направата на стандарти в различни сфери, при сладката, мармаладите, лютеницата, както споменахте. Така че оттук нататък ние ще бъдем активна страна и ще помагаме, но стандартите, които ще се появяват, те ще са браншови, браншови стандарти. И още в понеделник имаме среща с браншовиците от консервната промишленост, ще седнем на кръгла маса и ще изясним параметрите по отношение на браншовия стандарт на лютеницата, който очакваме в скоро време да се появи. Вече се говори...
Водещ: Тоест, те ще дадат на вас рецептата, около която са се обединили, и вашите проверки по-нататък за качество ще бъдат базирани на това, което браншовите организации са дали като идея за стандарт на лютеницата?
Йордан Войнов: Тази рецепта, която те са изготвили, ще участват и наши хора, тъй като тя трябва да е съвместима с европейските регламенти. Съответно, когато бъде изчистена и от наша страна, ние ще дадем зелена светлина за производството на такава лютеница. Така че няма да има проблеми. Хубавото е, че започна да се говори за качество. Докато преди време се говореше единствено и само за безопасност на храните...
Водещ: Помощта на потребителя е много важна в това отношение. Къде и как да сигнализират хората, когато попаднат на некачествени храни в магазина или заведението?
Йордан Войнов: Ние имаме горещ телефон, който беше пуснат буквално преди празниците. Този телефон до момента има около 400 обаждания. Така че потребителите са нашият помощник - очите и ушите, както се казва. Съответно...
Водещ: Предполагам и на сайта на Агенцията по безопасност на храните също може да се подават сигнали.
Йордан Войнов: Също, така че разчитаме изключително на тях да сигнализират.
Водещ: Всички сигнали ли проверявате?
Йордан Войнов: Абсолютно всички, с изключение на тези, които не са по темата. Защото има и такива.
Водещ: Имало ли е много фрапиращи случаи, на които сте се натъкнали по сигнал на потребители?
Йордан Войнов: Не, основните са нещо нормално - продукти с изтекъл срок на годност, открита продажба на продукти, без регистрация. Така че това са тези неща.
Водещ: Благодаря, благодаря ви за този разговор. Сигнализирайте на сайта на Агенцията по храните, там може да видите горещия телефон, на който също може да се обаждате с вашите сигнали като потребители, в случай, че попаднете в заведения за обществено хранене или в магазинната мрежа на некачествени храни или пък на лоша хигиена. Това е от този разговор.
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР