Африка може да се разцепи на два континента след милиони години

/КРОСС/ Субсахарска Африка може да се раздели след няколко милиона години, а учените смятат, че може би са свидетели на ранните етапи на този геоложки процес. Разделянето ще се случи по протежение на разломната зона Кафуе, която е част от разломна линия с дължина около 1500 мили (2500 километра), простираща се от Танзания до Намибия. Разломът е пукнатина в земната кора, която нарушава повърхността и може да доведе до потъване на земята и земетресения. По света съществуват хиляди разломи и макар че по-голямата част от тях са неактивни или мъртви, понякога те могат да се реактивират, пише CNN.

Геолозите смятаха, че разломът Кафуе отдавна е мъртъв. Но някои експерти сега твърдят, че през последните няколко десетилетия той е показал признаци на активност. Все повече доказателства пораждат подозрения, че този обект може да се превръща в нов континентален разлом - и в крайна сметка да стане нова граница между тектоничните плочи, създавайки напълно ново море в процеса.

Предишни проучвания са събрали тези улики. Земетресения, твърде слаби, за да бъдат усетени от хората, но достатъчно силни, за да бъдат засечени от инструменти, повишена подземна температура и минимални промени в надморската височина, забелязани от сателити - всичко това сочи, че районът може да е тектонично активен.

Сега ново проучване, публикувано в понеделник в списанието Frontiers in Earth Science, прави още една крачка напред.

„Имаме първите геохимични данни от този район", каза Рута Каролите, която ръководеше проучването, когато беше постдокторант в Оксфордския университет в Англия. „Това е съвсем различен вид доказателства, които наистина подкрепят идеята, че в района има разломна активност."

Изследването на нов континентален разлом би помогнало да се отговори на един от най-фундаменталните въпроси в тектониката.

„Как започва нова граница между плочи? Зрелите граници между плочи са лесни за разпознаване. Най-ранните етапи са много по-незабележими", каза Естела Атеквана, изтъкнат професор по науки за Земята и планетите в Университета на Калифорния, Дейвис, която не е участвала в проучването.

За да съберат доказателства, Каролите и нейните колеги взеха проби от горещи извори и геотермални кладенци в Замбия, които са се появили естествено над предполагаемия разлом.

„Има гореща вода, която извира на повърхността, и ние взехме проби от газа, който излиза от нея", каза Каролите, която понастоящем е главен продуктов учен в базираната във Великобритания Snowfox Discovery, компания за проучване на естествен водород.

Изследователите се интересуваха главно от съотношението между два вида хелий - хелий-3 и хелий-4. Екипът търсеше признак, че изворите и кладенците имат връзка с мантията на Земята - слоят, разположен между кората и ядрото, който е дебел стотици километри. „Намерихме повече хелий-3, отколкото обикновено се среща в кората, което обикновено е признак за течности от мантията, издигащи се във водата", добави Каролите.

Резултатът е само предварителен, тъй като пробите са взети само от шест места в силно концентрирана зона. Но изследователите взеха проби и от два горещи извора на около 60 мили (95 километра) от предполагаемия разлом и не откриха подобно увеличение в съотношението на хелий-3.

Тъй като материал от мантията може да достигне повърхността, когато тектоничните плочи се разтягат и започват да се разделят, изследователският екип смята, че тези нови геохимични данни могат да служат като ранен сигнал, подсказващ за образуването на нова граница между плочите.

Тектоничните плочи са гигантски плочи от твърда скала с размери от няколкостотин до хиляди мили в диаметър и дебелина до около 120 мили (190 километра). Още откакто тези плочи са се образували в ранната история на Земята, те се плъзгат по мантията със скорост, сравнима с темпа на растеж на ноктите. Преди около 200 милиона години движещите се плочи започнаха да разделят гигантската суша, наречена Пангея, на днешните континенти. Плочите все още се движат и това движение задвижва геоложки процеси като земетресения и образуването на вулкани.

Границите между плочите са предимно под океаните и те могат да се плъзгат една покрай друга, да се сблъскват или да се отдалечават. Границите са и областите, където се случват повечето земетресения и вулканична активност.

Активен, развиващ се разлом може да се превърне в граница на тектонична плоча - но не е задължително.

„Тези разломи често започват и спират, или могат да се разширят малко и да спрат отново. Трудно е да се предскаже какво ще се случи", каза Каролите.

Африка вече има добре развит разлом, който е на десетки милиони години. Източноафриканската разломна зона има няколко вулкана и е сеизмично активна. Въпреки това, ще отнеме много време, докато новата разломна зона се развие по такъв начин и след това се превърне в граница между плочи. „В най-бързия случай това може да се случи след няколко милиона години. В най-бавния случай може да отнеме 10 или 20 милиона години", каза съавторът на проучването Майк Дейли, гостуващ професор по науките за Земята в Оксфордския университет.

В много по-близко бъдеще обаче Замбия би могла да извлече икономически ползи от използването на енергия - в района се появяват геотермални централи. Страната без излаз на море би могла дори да събира хелий, който е много търсен и има редица приложения в медицината и технологичната индустрия.

За да потвърдят откритията, изследователите събират повече газ от по-широка географска област по протежение на предполагаемата разломна зона и вече работят по ново проучване с по-обширни резултати.

Фоларин Колаволе, асистент-професор в катедрата по науки за Земята и околната среда на Колумбийския университет в Ню Йорк, който не е участвал в проучването, смята, че откритията са нови и вълнуващи, защото предоставят „силно потвърждение", че има пряк възходящ поток на течности от мантията към повърхността през новообразуващите се разломни зони.