След вълната от бомбени заплахи. Какво се знае за авторите

/КРОСС/ Десетки съдебни палати, обществени сгради, хотели и други институции в страната получиха фалшиви сигнали за поставени взривни устройства по електронната си поща. В резултат на това на много места бяха извършени евакуации, прекъснати бяха съдебни заседания, а работата на институциите беше временно блокирана.

Според киберексперта Ясен Танев случилото се не трябва да се разглежда като поредица от изолирани заплахи, а като координирана хибридна атака срещу държавата.

Тяхната цел е да се изпита оперативната устойчивост на българската публична администрация и способността ѝ да реагира на асиметрични заплахи - съобщение блокира работата на държавата и поставя нейните органи под стрес, коментира в БТВ „Тази сутрин" той.

По думите му самото определение „имейл за бомба" е подвеждащо, тъй като създава директна връзка между електронно съобщение и физическа заплаха - именно ефектът, който извършителите търсят.

Според експерта успехът на подобни атаки се измерва не с реално причинени щети, а с това колко хора са били евакуирани, колко време институциите са останали блокирани и доколко е било нарушено нормалното им функциониране.

Той припомни, че още през 2023 г. са въведени протоколи за реакция при подобни случаи, според които първо трябва да бъде оценена достоверността на заплахата, а едва след това да се предприемат действия.

Все още не мога да разбера защо масовото изпращане на подобни електронни съобщения не се разглежда като инцидент по Закона за киберсигурност, а като инцидент за физическа атака, посочи Танев.

По думите му компетентните служби разполагат с необходимите механизми за разследване на подобни случаи, като ключово значение има комуникацията с обществото.

Ако държавата не покаже, че разбира какво се е случило, престъпниците са постигнали целта си - да създадат усещане за нестабилност и несигурност, заяви той.

Танев подчерта още, че не може автоматично да се приема, че подобни съобщения произхождат от т.нар. Darknet.

Според него българската администрация трябва да продължи да усъвършенства процедурите си за реакция при подобни инциденти и да повиши своята устойчивост срещу хибридни заплахи.

Той отбеляза, че институциите вече провеждат обучения и симулации, но ръководителите трябва да изградят нов подход при вземането на решения в подобни кризисни ситуации.

Ако извършителите бъдат установени, те трябва да понесат сериозна наказателна отговорност, смята Танев.

Според киберексперта настоящата геополитическа обстановка предполага подобни хибридни атаки да продължат и занапред.

Атаката не беше насочена физически срещу хората или сградите. Тя беше насочена срещу устойчивостта на държавата и начина, по който институциите реагират при кризи, подчерта той.

Танев предупреди, че аналогичен риск съществува и за бизнеса. По негови данни повече от 70% от българските компании остават с ниска оценка за готовност по отношение на киберсигурността.

Киберекспертът заяви, че държавата е по-подготвена от бизнеса, но сега е моментът да бъдат актуализирани протоколите за реакция и да се покаже, че те могат да бъдат прилагани ефективно.