Каква е външната политика на България

/КРОСС/ Скандалът около участието на външния министър Велислава Петрова в срещата в Киев се превърна в една от водещите политически теми през седмицата.

Журналистът от „Медиапул" Стояна Георгиева, политическият анализатор Кристиян Шкварек и социологът Кольо Колев снощи анализираха противоречивите сигнали, които България изпраща по отношение на войната в Украйна.

Социологът Кольо Колев заяви, че според него критиките от лидера на ГЕРБ за двулична външна политика не са основателни, тъй като външната политика не се определя еднолично от министъра на външните работи. „Това е рефрен на „Възраждане", който той очевидно пое. Идеята, че министърът на външните работи прави това в разрез с това, което каза Радев, е меко казано несериозна", заяви Колев.

Според него обаче действията на външния министър са сериозна политическа грешка. „Изявите на външния министър с Киевската декларация са гаф. Тя влиза в остро противоречие със заявената като цяло позиция на България. Много пъти съм присъствал на такива места, където домакините се мъчат да осребрят присъствието на останалите, карайки ги да легитимират едно или друго. Същото се случва и в Киев", коментира Колев.

Журналистът Стояна Георгиева определи случилото се като част от последователен модел на поведение. „Това изглежда една обиграна политика на трикове - едно да се прави навън, а друго да се комуникира вътре. Радев и Петрова бяха заедно в Париж. След това външният министър замина за Киев. Аз не бих омаловажавала самата среща. Не мисля, че всички останали държави на масата, включително нашите съседи от Източна Европа и Турция, не знаят какво правят или какво одобряват", заяви тя.

Най-голямото противоречие според нея идва от разминаването между позициите, изразени в рамките само на два дни. „Единия ден Румен Радев заяви в Париж, че България излиза от Коалицията на желаещите, а на следващия ден външният министър подкрепи декларация, в която се говори за засилване на ролята на Коалицията на желаещите. Големият гаф започна, след като вече се върнаха в България", посочи тя.

Георгиева разкритикува и начина, по който управляващите обясняват случилото се. „Вместо да кажат коя политика подкрепяме, започнаха да спекулират с това, че декларацията не е подписана. За такива международни документи не е нужен подпис. Това е изключително унизително. Не само българското общество наблюдава как се държат, наблюдават и международните ни партньори", заяви журналистът.

Политическият анализатор Кристиян Шкварек постави темата в по-широк политически контекст. Той обясни, че подобни противоречия са резултат от дълбокото разделение в българското общество. „Нашата позиция винаги е продукт на нещо, което в България е като константа - съществуването на две абсолютно радикални агитки, които живеят за геополитиката. Именно тези две агитки обуславят това, че ако иска да се задържи на власт, всяко правителство започва да играе подобна двойна игра", коментира той.

Според него кабинетът се опитва едновременно да отговори на очакванията на различните групи избиратели. „Българското правителство е в позицията на двойна игра, защото трябва да задоволи широкия си електорат, който е по-скоро евроскептичен, а от друга страна евролибералната общност. Това създава усещането за непоследователност и противоречиви послания във външната политика", добави Шкварек.