Политическа сцена в социалните медии! Гласът ми не е само един „Лайк”!

С всеки следващ ден българският бизнес се убеждава, че социалните медии и тяхната правилна употреба са от водещо значение за комуникационния им успех. Единствено политиците ни не могат да разберат, че спазването на няколко основни правила и постоянството са по-важни от самоцелното присъствие онлайн (обикновено покрай избори), коментар на Ален Попович, маркетинг мениджър на „Сошъл Ми”/ „Social Me”, в http://socialevo.net/.

Защо българските политици допускат тази грешка и как да я избегнат?

Спазването на няколко основни правила при употребата на социални медии в комуникационния микс е задължително. Винаги препоръчваме на бизнеса следните три неща: постоянство, диалог и толерантност. Те са важни за всяка една кампания, а политиката, в крайна сметка, е услуга, която купуваме.

Къде грешат политиците?

На първо място – тяхната комуникация е сезонна. Всички са активни покрай избори, а междувременно може да открием поне 70% от акаунтите им в различните социални мрежи (защото никога не използват само една, нали), празни и опустели. Предизборният щаб ги е използвал като рекламна платформа и се отнася към тях като продукт с изтекъл срок на годност.

Внимание – Социалните мрежи са средство за изграждане на отношения и връзки, а не за облъчване с лозунги, плакати и обещания!

„Сам съм, други няма!” – Диалогът е едно от най-редките неща в социалните профили на политиците. Може да бъде намерен между различните потребители, но почти не се включват самите личности. Ако разглеждаме политикa като продукт, то трябва да напомним, че никой не купува нещо, за което не се е убедил, че си струва инвестицията. Мълчанието не е злато.

Тази грешка е най-често срещана при изграждането на профили в Twitter – публикуват се статуси, изпълнени с патос, но не се отговаря на потребителите при зададени въпроси. А още по-грозно и неприемливо е, когато профилът не следва нито един потребител – това е обида за проекто-избирателите. Посланието, което изпращат политиците по този начин, е, че са самовлюбени егоцентрици. Тази грешка се получава най-често при автоматичното свързване на Twitter профила със страницата във Facebook. Защо това е грешка няма нужда да повтаряме.

Другата голяма грешка, която допускат политиците онлайн, е липсата на толерантност. Заключени стени, изтриване на коментари, блокиране на потребители – това е недопустимо на страницата на обществена личност. Да, нека има правила за ползването й, но те задължително трябва да бъдат лесно достъпни на самата страница. Но триенето на въпроси, дори и злонамерени, ще създаде много повече проблеми, отколкото ще реши.

Ако се притеснявате за нападки поради изтрити публикации на потребители, пазете доказателства – един screenshot отнема секунди, а може да спаси цялата ви кампания.

Каквито и грешки да допускат политиците, ако наистина покажат постоянство, имат шанс за успех сред онлайн аудиторията. Същевременно, всяка сезонност се усеща, а потребителите са достатъчно съзнателни и сами филтрират тези страници.