• 26 Окт 2026 |
  •  USD / BGN 1.1567
  •  GBP / BGN 0.8545
  •  CHF / BGN 0.9390
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 0°C

Безлов: Не мисля, че доверието на българите към полицията се е увеличило

Не ни приемат в Шенген, защото сме бедни, смята Тихомир Безлов
Интервю на Деница Георгиева
Информационна агенция КРОСС

Промени ли се българската полиция за последните две години?

Не мисля, че нещо се е променило драматично. Като структура, като разпределение на ресурсите МВР продължава да се променя от началото на 90 г., може да се каже дори от средата на 80-те. Ако погледнем броя на работещите полицаи по места ще видим, че личният състав в РПУ е същият като в началото на 90-те. Същевременно 2/3 от окръжните градове са с два пъти по-малко население, с 4-5 пъти по-малко БНП и население от 14 до 30 години (т.е. рисковите възрастови групи). Въпреки тази диспропорция на свръх много полицаи в празни градове парадоксалното е, че в градове като София и Варна има по 15-20% незаети места, а в малките градове свободни места няма. В развитите държави наблюдаваме едно експоненциално развитие на високотехнологични полицейски системи, с които се обяснява и рязко свиване на престъпността там (особено в страни като САЩ и Великобритания). У нас въпреки изключително евтините вече информационни технологии информационните системи на полицията работят по-фрагментирано, по-неефективно от началото на 90-те. Различните политически формации предпочетоха да не правят радикални промени, например в преструктурирането на ресурсите. Вероятно има известно основание при начало на икономическа криза да се търси запазване на лоялността в МВР, но само с промени в ръководния състав не може да се постигне нещо съществено. Същевременно не бива да не се отчете, че в някой направления има съществена промяна. Изчезнаха публичните, поръчковите убийства, отвличанията. Ъндърграундът бе поставен под постоянна преса. Започна да се работи по икономически престъпления, които никой преди не пипаше. Потърси се един по-голям контрол и вътрешна сигурност в МВР. Прави се опит да се развие един механизъм на вътрешна сигурност, каквито има в западноевропейските страни. Според мен нарасна броя на разследванията на корумпирани и злоупотребяващи служители. Бяха засегнати високи нива, самото качество на събираните доказателства се подобри. Вижда се, че започва да има някакво съобразяване с този тип институционален вътрешен контрол. Този добре работещ механизъм, между другото, е оценен и от партньорите ни в ЕС. Радикално подобряване в това отношение обаче не може да случи наведнъж, трябва еволюция, устойчиво развитие.

Битовата престъпност, обаче бележи ръст...

Да. Това е изключителен риск в момента. Икономическата криза изправя МВР и правораздавателната система пред много сериозно предизвикателство. Например, не може при криза да намаляваш броя на изтърпяващите лишаване от свобода. Още преди година стана ясно, че конвенционалната или както я наричаме още масова, битова престъпност ще нарасне и ще се върне на нивата от преди 4-5 години. Ако няма допълнителни усилия, допълнителни ресурси ситуацията може да се влоши до толкова, че дори да има обратно въздействие - да повлияе на икономиката, да забави възстановяването. Все пак се надявам, че 2011 г. ще е последната, в която ще имаме ръст на конвенционална престъпност, защото само в началото на 90-те години имаше три поредни години с ръст при тази престъпност.

 

Създава се усещането, че усилията на МВР са съсредоточени най-вече върху борбата с тежката, организирана престъпност...

 

МВР успя безспорно да ограничи видимите прояви на организирана престъпност, публични, зрелищни, убийства. Трябва да се каже обаче, процесът на това ограничаване започна не сега през тези две години, а още през 2007 г. и предпоставка за това имат и промените в други балкански страни като Сърбия и Хърватия. Практически бяха спрени отвличанията. Много сериозно бе засегнато наркоразпространението, проституцията, ДДС измамите. Но се появи един нов феномен - контрабандата на цигари, което е сериозно предизвикателство за правоохранителни и приходната администрация.

Появи се полицейското насилие....

Според мен се появиха повече коментиращи темата за полицейското насилие. Не мисля, че има повече в сравнение с предишни години полицейско насилие. Въпросът е, че е увеличен интересът към тази тема и повече случаи стават публични. Култура на масово полицейско насилие сме имали пред 89-та година и след това в първите години на прехода полицейските служители по нищо не се отличаваха от наказателните бригади на силовите групировки. Сега за това, че не си задържал престъпник, че не разкриваш престъпленията няма да те накажат, но за това, че има дори подозрение за насилие полицаят може да попадне в дълги разследвания, да бъде уволнен и дори да бъде осъден на по-дълъг срок от средния криминал. В България в сравнение с Южна Европа има значително по-малко полицейско насилие и за потвърждение може да питате български джебчийки как бие полицията в Испания.

Българският гражданин започна ли да има по-голямо доверие в МВР? Чувстват ли се българите по-сигурни?

Аз не мисля, че вярва повече. Темата за доверието е доста сложна. Ако се сравняват данните за доверие, българската полиция не е с най-ниското доверие в ЕС, но е в долната част на таблицата, тоест има две-три страни, които са под нас. За сравнение съд и прокуратура са безапелационно последни. В същото време полицията е институцията, която е институция с едно от най-високото доверие в сравнение със парламент, правителство, съд, прокуратурата, църква и дори армия. При популярните министри и главни секретари полицията излиза напред в проучванията. Но реално доверието трябва да се оценява по-друг начин - колко хората търсят полицията, колко съобщават за престъпления. Защото има категория „скрита престъпност" - колкото по-ниско доверие има в полицията, толкова по-малко се търси от нея помощ. През 2009 г. имаше пик в търсенето на полицията. След позитивното отразяване през първата година на МВР се появи вълна на критики от медиите и сега имаме спад на хората, които търсят полицията.

Провал ли е Шенген? Въпреки че, изпълнихме техническите условия, пак не сме допуснати. На какво се дължи това?

Проблемът Шенген, според мен е свързан с бедността. Когато на една страна не може да и се каже, че е бедна, защото не е прилично, се казва, че е корумпирана. Няма бедна държава, която да не е корумпирана. Най-бедните граждани на България и Румъния са рискови за богатите държави. Не случайно Саркози избра темата за ромите.
Но аз си мисля, че това е донякъде шанс за България, защото евентуално влизане в Шенген носи много рискове за страната ни. Влизането ни в Шеген означава, че ще станем също толкова атрактивна дестинация за пътуване към Западна Европа, колкото в момента е Гърция. Хората, които идват от Северна Африка, Средния и Близък Изток ще започнат да се насочват и към България, което ще създаде напрежение, близко до това на гръцките лагери за бежанци. Но Гърция е страна, която дори в криза е със значително повече ресурси от България.

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
Екипът на cross.bg ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията на Агенция КРОСС не носи отговорност за мненията, качени в cross.bg от потребителите.
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2026 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.