Пишман-екшънът на МВР

Над последните събития, възмутили обществото и разтърсили МВР, разсъждава в Бистра Узунова в последния си коментар за "Дойче веле"

Българите са в правото си да знаят кой е взел решение за спец-акцията в Мировяне. Но тъй като полицията няма да тръгне да разследва сама срещу себе си, трябва да й се помогне, твърди Узунова.

Изказванията на вътрешния министър Цветанов от последните дни са христоматиен пример за това как не бива да се реагира на критични въпроси. Вместо да доведе до признаването на очевидни грешки, натискът за повече прозрачност около действията на полицията кой знае защо се тълкува като "политическо насилие" над самия министър. Подобна болезнена чувствителност е, меко казано, странна и абсолютно неподходяща там, където се обсъждат фундаментални въпроси за цялото общество.

"Гледайте си работата!"

Българите са в правото си да знаят кой е взел решение за акцията в Мировяне, въз основа на какво е стигнал до извода, че са нужни спецчасти там, където очевидно не става дума нито за десни терористи, нито за талибани. Редно е също да се знае кой носи политическата отговорност за този пишман-екшън, нанесъл и поредната драскотина по имиджа на МВР.

Който непрекъснато повтаря "При нас всичко си е наред, гледайте си работата!", той явно е лишен от самокритичност и няма никакво желание да погледне истината в очите. А това е смущаващо, като се има предвид, че българското законодателство и без друго е прекалено либерално спрямо полицията. Разрешено й е например да ползва огнестрелно оръжие при задържането на заподозрени лица, без значение за колко тежки обвинения става дума. При това се игнорира и опасността, която създават тези оръжия за хората, попаднали случайно на мястото на задържането.

В Европейския съд за човешките права България многократно е осъждана заради превишаване на правомощията на полицията, заради прилагане на изтезание и издевателства над задържани. През юли 2010 Българският Хелзинкски комитет също предупреди за опасни тенденции: за това, че полицията твърде често е готова да прилага насилие, несъответстващо на характера и тежестта на деянието. А подобно насилие на всичкото отгоре по принцип остава и ненаказано. Наличието на двоен стандарт в правото обаче създава в обществото отровна атмосфера, която е недопустима.

Анонимните биячи

Всъщност всичките тези дефицити ги има и другаде. Те не са "български проблем", а структурен. Затова и подходът при решаването им е известен. Освен по-голяма прозрачност в дейността на органите на реда, има нужда от създаването на независима инстанция за контрол над работата на полицията, каквито съществуват в други държави, например във Великобритания или САЩ.

Към тази инстанция ще има право да се обръща всеки гражданин, който смята, че правата му са били нарушени. Ненужното насилие може да се ограничи и с друг инструмент: видео- и аудиозаписи на полицейските акции. Такава практика съществува например в Испания. "Амнести Интернешънъл" пък отдавна настоява полицаите, особено по време на акции на специални части, да носят индивидуална маркировка - така че, ако не имената на служителите, да са ясно видими поне служебните им номера. По този начин ще се разсее и анонимността на биячите в полицията. Всичките тези мерки обаче не могат да се случат от само себе си. За да бъдат осъществени от управляващите, гражданите трябва да ги поискат от тях - активно! Друг, по-лесен път няма.