Игри за надмощие: За какво спорят Полша и ЕС

/КРОСС/ Полша трябва да прекрати дейността на дисциплинарната си камара, ако иска да види пари за възстановяването си от пандемията. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не можеше да е по-ясна и формулировката ? отне само три месеца и половина, след като Съдът на ЕС постанови, че дисциплинарното производство за магистратите противоречи на европейското право. Наложи се и една среща на върха на ЕС, в която европейските лидери обсъдиха въпроса за спазването на върховенството на правото в Полша при закрити врати, без да го включват в официалното комюнике, оставяйки публиката да гадае какви споразумения са постигнати там за уреждане на проблема, вече е твърде видим, за да може да се протака. Полският премиер Матеуш Моравецки заяви тези дни пред в."Файненшъл таймс", че ако Еврокомисията иска да започне "Трета световна война", тя ще я получи, включвайки военната терминология в един досега спор за ценности и правила. Как се започват войните?

Търканията между Европейската комисия, която следи за прилагането на европейското законодателство, и консервативното правителство на партията "Право и справедливост", датират почти от идването му на власт през ноември 2015 г. Едно от основните предизборни обещания на лидера на "Право и справедливост" Ярослав Качински е да сложи край на "посткомунистическата система", която служи на "посткомунистическите елити" и контролира институциите чрез съществуващия правен ред.

Реформирането из основи на съдебната власт започва почти веднага с превземането на Конституционния трибунал - полският конституционен съд през 2016 г. Пет години по-късно, вече опитомен, той ще отсъди, че разпоредбите на националната конституция трябва да се прилагат с предимство пред европейското право - едно решение, което шокира Брюксел и го накара да се отбранява.

В края на 2015 г. президентът от "Право и справедливост" Анджей Дуда отказва да закълне петима съдии в Трибунала, назначени преди изборите. Опитите на съдебната власт да се противопостави на натиска на управляващите завършват с неуспех след продължителни институционални битки. Правителството отказва да признае решенията на съда по спора и дори да ги обнародва.

Година по-късно, през нощта, президентът заклева нови петима конституционни съдии - институцията е овладяна от лоялни магистрати. Това няма как да бъде подминато от Брюксел. Европейската комисия започва наказателни процедури, искайки обяснения промените и съблюдаване на европейските стандрати. Кореспонденцията тече безрезултатно почти две години. Поставяйки под контрол Конституционния трибунал в края на 2016 г., правителството на "Право и справедливост" започва радикално преструктуриране на Върховния съд, на Националния съдебен съвет, както и на обикновените съдилища.

Съдийските квоти са заменени с политически в съвета, министърът на правосъдието получава право да назначава и уволнява председатели на районни и окръжни съдилища, а неудобните магистрати във Върховния съд - пенсионирани. Създава се дисциплинарна колегия, която да гледа дела срещу магистрати, без срокове, в които те да се приключват и с политически подбор на съдиите, които ги решават. Реформата предизвиква масови протести в Полша, скърцане със зъби от Брюксел и още серия наказателни процедури. Въпреки мнението на Венецианската комисия на Съвета на Европа, че промените в устройството на съдебната власт я поставят под "прекия контрол на парламентарното мнозинство", в края на 2017 г., законите са приети.

лятото половината състав на съдебния съвет и значима част от върховните съдии са подменени. Министърът на правосъдието освобождава 147 председатели и зам.-председатели на обикновени съдилища и ги замества с подбрани от него кандидати. Как се водят войните? Почти веднага, след като президентските укази със законовите промени са подписани, Еврокомисията на Жан-Клод Юнкер се решава на безпрецедентна мярка - задействането на механизма по чл. 7 от Лисабонския договор - нов инструмент, създаден за противодействие на системни нарушения на европейското право- Наричат го "ядреното копче на Брюксел", защото може да доведе до отнемане правото на глас на държава при приемането на ново законодателство и вземането на решения.

Съществуващата от 10 г. процедура никога не е прилагана.. На 20 декември 2017 г. обаче Комисията изпраща на страните членки искане за започването ? заради "очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Полша". Цитират се 13 закона, в които "изпълнителната и законодателната власт са били системно в състояние да се намесват политически в състава, правомощията, администрацията и функционирането на съдебната власт". Трусът е впечатляващ, но процедурата се оказва толкова сложна, че почти четири години по-късно, все още не е стигнала по-далеч от няколко изслушвания на Полша в Съвета.

Няколко председателства, включително българското и румънското, изобщо не я внесоха за разглеждане в дневния ред на Съвета, въпреки че подобна процедура междувременно беше започната и срещу Унгария. Започнатите от Еврокомисията в началото на войната наказателни процедури вече са стигнали съдебна фаза и Съдът на ЕС е издал решения, че полските съдебни реформи не отговарят на европейските стандарти за разделение на властите и върховенство на правото.

Въпреки поредицата загубени дела, Полша не се отказва от законодателните си реформи, правейки малки отстъпки на Брюксел, за да не бъде санкционирана. След решението на европейския съд по едно от делата, свързано с дисциплинарния съд през юли 2021 г., премиерът Матеуш Моравецки търси тълкуване от Конституционния трибунал. Сред поредица отлагания конституционните съдии отхвърлят върховенството на европейското право над полското, давайки правно основание на Варшава да не изпълнява решенията на върховния съд на ЕС.

Предизвикателството е твърде дръзко и Европейската комисия използва последното си правомощие по наказателната процедура - финансова санкция. Съдът решава, че тя ще е 1 млн. евро дневно, докато Полша не премахне дисциплинарната колегия. Защо Полша не е Унгария? До излизането на сцената на върховенството на правото на Полша, главни герои за Европейската комисия на нея са България и Румъния, приети с механизъм за сътрудничество и проверка, чрез който да довършат съдебните си реформи и да укрепят борбата с корупцията, а в българския случай и срещу организираната престъпност. И Унгария, където Орбан променя конституцията, преследва неправителствените организации и медиите, пенсионира съди още от времето на предшественика на Юнкер Жозе-Мануел Барозу.

Брюксел често е обвиняван в прекалено търпение към Орбан, тъй като последните трима председатели на Европейската комисия са негови съпартийци в ЕНП - най-голямата партия в Европейския парламент. Крис Дейвис от американския мозъчен тръст "Фрийдъм хаус" обаче не смята, че единствената причина за необяснимото търпение на Брюксел към Унгария е партийната лоялност: "Има огромна разлика между ситуацията в Полша и в Унгария. В Унгария правителството с конституционно мнозинство създвава авторитарен ред, който може да противоречи на демократичните принципи, но като цяло не излиза извън границите на унгарските закони. В Полша, правителството без такова мнозинство, просто демонтира съществуващия конституционен ред чрез продължителна атака срещу самото право", казва той в студията си "Превземането: Как "Право и справедливост плени полските съдилища".

Не всички смятат, че това тълкуване е изчерпателно, тъй като за разлика от "Фидес" - партията на Орбан, "Право и справедливост" не е била част от ЕНП, а от консерваторите, чиято роля в Европа отслабна след референдума за Брекзит и напускането на Великобритания, която беше моторът зад европейския консерватизъм. Кой с какъв арсенал разполага и готов ли е да стреля? Полша е най-големият получател на европейски средства в ЕС.

Досега Варшава чудесно се справя с използването на европейските пари и през финансовата криза от 2018 г. почти единствена в ЕС успя да избегне рецесията, продължавайки икономическия си растеж, дори когато някои държави трябваше да разчитат на европейска помощ, за да избегнат фалит. Председателят на Еврокомисията оцени залога на 210 милиарда евро - парите, на които Полша има право по еврофондовете и по програмата за възстановяване през настоящото десетилетие. Това е повече от един годишен бюджет на ЕС за всичките му политики и дейности във всички държави членки и по света. Европейската комисия може да препречва достъпа на Полша до 36 млрд. евро за възстановяване още известно време, но забавянето на парите не би могло да е безкрайно. В крайна сметка Варшава едва ли ще бъде лишена от тях, но времето тук е фактор, тъй като парите по плана за възстановяване могат да се получават само до края на 2023 г. и да се харчат още три години след това. Евентуален съдебен иск срещу Комисията от страна на Полша би влошил вероятността от използването на инвестициите. Европейската администрация може да приложи и към парите и новия механизъм, обвързващ достъпа до европейските пари със спазването на върховенството на правото. Тя може да поиска от страните членки да отнемат или да блокират фондове с мотива, че се засягат финансовите интереси на Съюза.

В този случай Полша ще загуби пари, тъй като страните могат да я санкционират и без да имат консенсус. Колкото и да изглежда обречена, позицията на Полша също си има силни страни. Нейното главно оръжие е правото й на вето върху решения, които изискват единодушие в Съвета. Като голяма държава тя има значителна тежест (7.8%) при гласуванията с квалифицирано мнозинство- Никоя кауза не може да си позволи да загуби такава подкрепа. Това оръжие умело се прилага от Орбан, който изтъргува добре ветото си върху програмата за възстановяване и бюджета на ЕС (заедно с Полша). Той изтръгна не малко победи и като с години бавеше някои технически решения, важни за постигането на други европейски цели, както стана с отпускането на макроикономическата помощ за Украйна например.

Варшава и ЕС ще трябва да постигнат примирие, защото имат какво да губят. Евентуална загубата на еврофинансиране ще направи общите избори в Полша през 2024 г., трудни за спечелване от "Право и справедливост". Проучвания на Варшава показват, че 88% от поляците са проевропейски настроени, както и половината от избирателите на "Право и справедливост". ЕС също няма интерес да изолира Варшава, защото раната от Брекзит още е прясна, а и управляващите в Полша винаги ще имат в ръце картата на референдума за излизане. Двете армии са позиционирани.

Източник: dnevnik.bg