Палма срещу вишна. Помните ли логиката, хармонията, балансите?

/КРОСС/ Изкореняването на вишневите дървета пред Японския хотел епитомизира цялата чалга на прехода, тоталната деградация на вкусове и победата на посредствеността над здравия разум и нормалността. 

Да си припомним първоначалния проект на „Ню Отани" - с неподражаемата и единствена в страната завършеност на концепция, стил и изпълнение, той остана еталон за съвършеност - изключителен пример на японската традиция, култура и модерност. Тоталната противоположност на Кремиковци, на „Сделано в СССР" индустриална култура, на ампутацията на чувството ни към завършеност, финес и изпипаност в детайла.

За хората от моето поколение това беше жив пример на най-високите стандарти в световния туризъм - мечта, по която трябваше да се ориентираме когато вече бяхме свободни. Помните ли перфектната градина, която по време на прехода поредните мутри превърнаха в Буда барове? Те дори не разбраха абсурдността на стореното от тях. Или японската къщичка, която преустроиха в някакво безтелесно подобие на българска чалга идея за японски ресторант. Помните ли сепаретата? Логиката на чалгарите бе, че няма достатъчно приходи от оригиналната къща - трябвало повече столове, места и повече оборот. Как да спориш с глупак, който няма представя за мястото на тази къщичка в цялостната завършена концепция на комплекса?

Помните ли логичната завършеност на целия комплекс, хармонията и балансите, включително кортовете, които след това се превърнаха в посредствено нищожност на мечта за нови стотици хиляди квадратни метра застроена площ? Или вътрешния дизайн в общите пространства и лобито, който беше оригинален японски и с изключителен финес? Интериорът, който днес е като на централна или аерогара - с лукс магазини, но без грам оригиналност или цвят. Всичко, което имахме като изключително богатство на „Ню Отани", е вече минало. И поредният посредственик, който само защото се е самопределил като вещ в туризма, си позволява да изтръгне дърво, което присъства точно там и е точно японска вишна, защото архитектът и дизайнерите са преценили, че тъкмо тя и там трябва да бъде логично интегрирана в околното пространство, като символ на далечната страна. Кой беше архитектът - съмнявам се, че нашенският бизнесмен изобщо ще си спомни, а той е колос в световната архитектура и точно както е неуместно до надграждаш и модернизираш творенията на големите майстори в изкуството, така никой не трябваше да пипа творението на Кишо Курокава, а то да бъда обявено за национално богатство.

След това ми кажете, че този български бизнесмен изобщо някога ще създаде продукт на световно равнище или ще изведе България напред в каквото и да е нещо. Най-многото да я приравни към собствената си посредственост. Това е трагедията на българския туризъм - мутробарокът заличи следите на оригиналност, на стил и на традиции, които днес унищожаваме, като заменяме една японска вишна с палма, защото въпросният господин вероятно често ходи до Дубай. Тогава, във времето на соц България, помня мои приятели работеха на строежа на Японския, но колкото и тоталитарна да беше държавата, тя имаше уважение към японските архитекти и проекти (българският проект бе клонинг на подобен проект в Токио) и не си позволи чалга.
Днес, за съжаление, вече няма кой да спре войнстващата посредственост.

Илиян Василев

FB