Д-р Ваньо Шарков: Стандартът за спешната помощ ще е линейката да стига до 20 минути

/КРОСС/Заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков пред "24 часа"

- Д-р Шарков, предстои представянето на проекта за медицински стандарт по спешна медицина пред Висшия медицински съвет. Как този документ ще промени системата?

- Такъв стандарт е изработен за първи път у нас. В него са разписани всички дейности и алгоритми на поведение. Това е азбуката на спешната помощ в България. След приемането ѝ от Висшия медицински съвет и процедурата по общественото обсъждане тя ще влезе в сила веднага чрез наредба.

Още в началото заявихме, че модернизирането на спешната помощ е приоритет за МЗ и това бе прието като приоритет и на правителството. Затова влагаме всичко необходимо в обновяването на материалната база, техническото оборудване и развитието на кадровия потенциал на спешната помощ. Точно към тези цели са насочени усилията ни по европейската програма "Региони в растеж". Финансирането на концепцията е чрез тази програма и бюджета на МЗ.

- Колко средства са нужни?

- До 2020 г. по програмата се осигуряват 85 млн. евро, а бюджетните средства се отпускат за обезпечаване дейността на спешните центрове и за заплащане на персонала. Те ще се гласуват всяка година с бюджета. С бюджетни средства от януари заплатите в спешната помощ бяха вдигнати с 20% и вече няма спешен лекар с основна заплата под 1000 лева.

Заложили сме всяка година да има 20% увеличение на заплатите, така че в края на периода да сме постигнали 100% увеличение.

- Кои сериозни проблеми на спешната помощ ще бъдат решени чрез медицинския стандарт?

- Първо се променя материалната база, която на места е остаряла и в лошо състояние. Имаме 28 центъра за спешна помощ, 132 филиала и 34 спешни приемни отделения. Всички те ще бъдат ремонтирани, а там, където те не покриват новия стандарт, ще бъдат построени нови с европари. След това ще бъде обновено оборудването - всичко необходимо за работата на спешните екипи ще бъде доставено в линейките и във филиалите. По програмата се предвиждат 400 нови линейки плюс още 200, които ще бъдат купени с бюджетни средства, така че през 2020 г. да няма линейка, по-стара от 4-5 г.

Ще се промени и кадровото обезпечаване, което е свързано с подобреното заплащане, както и с промените в наредбата за специализациите. Тя дава възможност на работещите в спешната помощ да специализират чрез договори между центровете за спешна помощ и болниците, определени като бази за обучение. Наредбата вече е в сила и един от резултатите е, че за първи път за периода от януари досега имаме повече назначени в спешната помощ лекари, отколкото напуснали и разликата е с над 30 души.

С приемането на държавните изисквания за специалността "парамедик" в системата ще влязат и такива кадри, а всички тези мерки могат да ни гарантират по-добро кадрово обезпечаване на спешната помощ.

- За обучението на парамедици се спори от няколко години. Кога ще са налице първите признати такива специалисти?

- Парамедиците в цял свят са специалисти с необходимото образование и практическо обучение да спасяват хора в животозастрашаващи състояния, така че да поддържат живота на пациента до пристигането на лекарски екип или до пристигането на линейката в структура с лекарски екип. Това са умения, които се добиват в рамките на до 2 г. обучение и след това има непрекъснато обучение в "Пирогов" или други центрове за спешна медицина в страната. Първите парамедици ще се включат в системата не по-рано от 2 г., защото това е минималният срок на обучение.

- Едно от основните оплаквания на хората сега, особено в София, е дългото чакане на линейката. Кога ще се промени това и какви изисквания за пристигане на екипите се залагат в новия медицински стандарт?

- В София за 6 месеца успяхме да увеличим спешните екипи и от средно 14 до 17 за денонощие те вече са между 24 и 27 по данни на столичния спешен център. Специално за София се надяваме усилията ни да бъдат подкрепени и от гражданите - виждаме как линейките трудно си пробиват път при задръствания.

Иначе в стандарта се залага спешните екипи да могат да достигат до 20 минути до всяко кътче в страната.

- За скъсяването на времето се очаква да помогне и въвеждането на медицинския триаж*, което ще стане с новия стандарт. Как ще се прави?

- Да, той ще бъде на няколко нива. Първият триаж ще се извършва още при приемането на сигнала. В стандарта са разписани въпросите, които се задават и в останалите европейски страни и от чиито отговори се прави изводът за степента на тежест на състоянието на пациента. След това има триаж на екипа, който се изпраща - реанимационен, лекарски или долекарски. Той може да промени скоростта, с която пациентът трябва да достигне до лечебно заведение въз основа на оценка на състоянието му на място. За да няма размотаване между болниците, диспечерският екип ще информира за какъв пациент трябва да се готви съответното спешно приемно отделение. И вече там също ще има триажиране според степента на страдание на спешния пациент. Разбира се, най-тежките случаи веднага ще влизат в противошокова зала. Останалите ще минават през лекарски кабинет или ако са в сравнително добро състояние, изчакват обслужването на по-тежките случаи и тогава минават.

- Все пак съвременните лекари само са чели за триажа, не са работили по тази система. Не ви ли притеснява, че въвеждането "от утре" крие риск от пропуски и е нужно обучение?

- Обучение вече е проведено. През пролетта приключихме успешно такъв проект за обучение за всичките над 6000 души, работещи в спешната помощ. Всеки има протоколи за действие за всеки вид спешно състояние. Спешните медици очакват въвеждането на триажа, защото той ще им помогне да работят по-качествено и по ясни правила. Няма да спираме постоянното обучение на работещите в спешната помощ, водим разговори за продължаването му чрез различни европейски програми.

- Известна ли ви е нерегламентираната практика да се плаща на спешни екипи, за да докарват пациенти с определени заболявания в определени болници? Как ще бъде пресечена?

- Наша задача е подобряване на системата на джипиес проследяването на линейките, така че ако някой има идеята да работи по този начин, да знае, че той е обречен на неуспех. Подобни практики ще бъдат пресечени категорично и чрез системата за телемедицина, която вече работи в 14 спешни центъра в страната. Тя ще бъде доизградена чрез европейската програма, а районните координационни централи гарантират, че пациентът ще бъде приет в болницата със спешно приемно отделение, която е най-близо до мястото на инцидента.

- Кои части от румънския модел заимствате за реформата в спешната помощ?

- Предстои изпращането на наши медици за обучение в спешни центрове в Румъния. От тях можем да заимстваме добрата организация в спешните приемни отделения и добрия триаж. Румънската система е много различна, изградена е на база военизирани структури поради липсваща структура на спешната помощ. У нас имаме добре изградени спешни структури, надяваме се да им осигурим и добро оборудване.

* Триажът в спешността се изразява в категоризацията на грижата за пациенти/жертви при бедствие, според болестта/нараняванията им, тежестта на оплакванията, степента на спешност, прогноза и наличие на ресурси.