Вече законово можем да оказваме първа помощ с автоматични дефибрилатори

/КРОСС/ Какви са полезните съвети за първа помощ при спешни състояния?

Полезно би било, ако изпаднем в ситуация, в която някой се намира в спешно състояние, да знаем как да помогнем докато чакаме линейката.

Д-р Петър Калайджиев от болница ИСУЛ, който е и кардиолог, каза в предаването „Пулс" на NOVA NEWS, че времето е решаващо при един спешен случай, особено при сърдечен арест, така че няма нищо по-добро от това вместо да чакаме безпомощно бърза помощ, сами да бъдем част от веригата за спасяване на пациента.

„Вече е законосъобразно граждани, които оказват първа медицинска помощ, да използват така наречените автоматични дефибрилатори при оказване на помощ при спешно състояние, включващо сърдечен арест. Тоест законът вече позволява на един обикновен свидетел на сърдечен арест или на спешно състояние да окаже първа помощ чрез използването на такъв автоматичен дефибрилатор още в самото начало, докато чакаме екипите на ЦСМП или на 112", уточни д-р Калайджиев. 

Той обясни, че хората трябва да знаят, че ако видият пациент в безсъзнание, трябва да проверят дали той отговаря, да го попитат дали е добре, да проверят дали диша нормално и ако не диша нормално и е в безсъзнание, тогава трябва да се използват всички налични средства, включително и автоматичният дефибрилатор. 

„Така че не губим време, звъним на 112, защото все пак ни трябва помощ в тази ситуация. Ако има още някого с нас, го караме да ни донесе автоматичния дефибрилатор, който би трябвало да е някъде наблизо, да е обозначен със знак и започваме незабавно сърдечен масаж. Действията в първите минути всъщност показват, че повишаваме шанса на този пациент  да бъде спасен и не бива хората да се притесняват да оказват спешна такава в началото", каза медикът.

По думите му шансът да навредим на пациента е много малък, но спазвайки инструкциите за безопасност и употреба, трудно ще навредим на болния, по-важното е да се действа. 

„Съветвам, ако има новопоявила се гръдна болка, особено при пациенти, които са с рискови фактори, като тютюнопушене, артериална хипертония, наднормено тегло, захарен диабет, знаем, че нашата популация е богата на тези заболявания, не бива да се самолекуваме или да правим опити за самодиагностика. По-скоро потърсете медицинска помощ. И все пак гръдната болка е на широка основа, обхваща гърдите, води до затрудняване на дишането, може да се променя позицията към челюстта, към лявата ръка, към гърба. Също така и променя нуждата от кислород. Пациентът започва да дишат по-дълбоко, по-тежко. В такива случаи наистина 112 или най-бързото спешно отделение по възможност, за да бъде изключен. По-добре е прекомерна диагностика, отколкото ненавременна така", обясни още д-р Калайджиев.