Стефан Константинов: Спешната помощ е скъпо удоволствие

Водещ: Веднага става ясно, че това е обвързано и със разстоянието, на което се намира съответният център от пациента.

Стефан Константинов: Следващото нещо, което ние въвеждаме като стандарт, е стандарт за разкриване на спешни отделения, на спешни центрове, спешни филиали, тъй като трябва да се разкриват, трябва да се поддържат - в зависимост от броя на населението, гъстотата на населението. До момента на практика, въпреки, че страната е добре сравнително с такива филиали, обезпечеността им е ставала по доста субективни признаци. Т.е. оттук насетне ние искаме да прецизираме това нещо и да става на базата на критерии. А знаете, че страната претърпя доста интересно развитие. На места провинцията остана с много малко население, а в големите градове се концентрира. Невзимайки предвид тези показатели, се получават точно тези диспропорции. Големите ни проблеми в момента са в най-големите населени места и най-вече в София.

Водещ: Това означава ли, че ще ви трябват повече екипи и повече линейки?

Стефан Константинов: Повече линейки не ни трябват, имаме сравнително добра обезпеченост, но концепцията си дава сметка, че след две-три години ще трябва тези линейки отново да започнат да се подменят, тъй като и те имат определен живот. Екипи е относително да се каже,, че ще ни трябват, но може би вътрешни преразпределения. Да - в големите градове ни трябват повече екипи.

Водещ: Днешната преса цитира, за да изчерпим това за центровете, следното - концепцията за градове с над 200 000 души ще има повече от една стартова точка, нали това е вярно, което пишат колегите?

Стефан Константинов: Да, това е така. Много се говори и това не е нова идея между другото, която се лансира, линейките в големите градове да тръгват от повече от едно място, особено за София. Големият ни проблем в момента е всъщност няма толкова екипи, които да стоят и да чакат повиквания. Всички екипи, които са налични в град София, те са почти непрекъснато в движение. Т.е при днешния момент, ако ние кажем - да, слагаме стартови точки, нищо няма да се промени. Трябва да имаме двойно повече екипи поне в София, да има десет екипа, които да очакват някаква събитие и тогава можем да ги разпръснем в различни точки на града.

Водеща: И тогава, когато това все пак се случи, надявам се скоро, как си представяте разстановакта на тези линейки, специално на територията на София. Значи, те няма да тръгват само от Сточна гара, както е сега,а къде - на какви ключови места?

Стефан Константинов: Това изобщо не е проблем да се изчислят удачните места. Има достатъчно лечебни заведения - било то ДКЦ-та, било то болници, така че винаги ще се намери място, където да бъдат линейките, където да бъдат шофьорите и екипите. Но нещо, което е много по-важно, е всъщност как трябва да стигнем до наличието на достатъчно екипи за спешна помощ. Анализът, който направихме, показа много ясно, че една значителна част от персонала - 37% са фелдшери, които не се обучават и повече от 10 години няма излязъл човек с такава диплома в системата. От друга страна - много голяма част от тях са вече възрастни и някъде около 30% в следващите 10 години от тези хора ще се пенсионират. Значи, на нас ни трябва ново попълнение. Голямата новост в концепцията е, че ние предлагаме, по примера на европейски страни, да има специално обучен персонал за работа в спешно състояние - парамедици. Това са хората, които трябва да заменят сега съществуващите фелдшери постепенно, в рамките на тяхното обучение.

Водещ: Къде ще се обучават тези хора?

Стефан Константинов: В акредитирани центрове. Това могат да са медицински колежи. Това може да е Червеният кръст, всеки, който... тепърва значи като минат тези три месеца, може би всъщност и по-рано, ние ще имаме среща с министър Игнатов. Ще дискутираме нещата, трябва да се направи програма. И всяко учебно заведение, което отговаря на критериите, ще може да ги обучава.

Водещ: Кога ще са готови, образно казано, първите дипломирани парамедици?

Стефан Константинов: Аз слагам период от две години, защото да кажем един курс от една година на обучение на първите, които са с най-ниска степен... между другото, това трябва да бъдат самите шофьори - да имат подобно обучение, и да вземем една година подготовка за всички неща, т.е. две години е най-оптимистичният и бърз срок, в който може да се случи. В крайна сметка сега е моментът да вземем мерки и да действаме, защото анализите ясно показват какво ще ни се случи в следващите десет години. То вече се вижда в големите градове, но това нещо ни очаква и в цялата страна - да напуснат хора и да няма кой да ги замести.

Водеща: В Америка знаем, че парамедиците отдавна съществуват като професия, в Европа обаче кои са държавите, които ползват парамедици?

Стефан Константинов: Със сигурност в Германия, Германия го е взела от Франция. Има го в Англия - въобще това не е нещо ново, изобретено от нас.

Водещ: Очаквате ли да има съпротива срещу регламентирането на тази професия? Моето впечатление е, че няма консенсус в лекарското съсловие относно - как да кажа, абсолютната полза от парамедиците. Между впрочем, сещам се тук преди време беше Милан Миланов, който беше доста скептичен към въвеждането на парамедици.

Стефан Константинов: Знаете ли,а з съм вече шести или седми месец министър и всичко, което сме започнали да правим, винаги се е тръгвало с краен скептицизъм. Така беше и с кабинетите на общопрактикикуващите. Самите общопрактикуващи - изключителен скептицизъм, а сега всички са много доволни и никой не протестира и казва, да, това е пътят и трябва да вървим по него. Разбира се, че може да има мнения, но искам да ви кажа следното - няма механизъм, по който ние да задържим лекарите в „Спешна помощ" със заплати основни от 700 лева или примерно брутни възнаграждения от 1000 - 1100 лева, когато в кабинета си те могат да изкарват три пъти повече, та дори в добре развиващи се болници те могат да изкарват три пъти и още повече средства. Това е скъпо удоволствие и ние не можем да си го позволим, а и не е нужно. В момента всъщност големия ни проблем от анализа, който направихме, се оказа, че спешната помощ не се използва толкова като спешна помощ, а се използва като едно допълнение, което убива луфтовете в системата. Хората не могат да си намерят личния лекар, хората не могат да получат лекарска консултация, обаждат се на телефон 112 или телефон 150 и искат лекар да отиде, да ги прегледа и да им постави диагнозата. Не е това идеята на спешната помощ. Спешната помощ е когато наистина има състояния, вижда човек, затруднено дишане, в безсъзнание, съмнение за инфаркт. Да може бързо да се постави не толкова диагнозата, а да се каже, да, състоянието изисква болнично лечение, да бъде стабилизиран, да му се поддържат показателите и бързо да замине към болницата. Това са неща, които не са чак толкова много като изучаване, като начин на поведение. Защото не трябва... един лекар може да вникне много дълбоко в същността на проблема. Докато спешната помощ не може да си позволи това да го прави, там има протоколи на поведение. И много специализирани хора трябва да го правят. Парамедиците в Германия, които аз съм видял, са много по-добри от много лекари български за, примерно, поставяне тръба за дишане, бързи реанимационни мероприятия, поради простата причина, че те са обучени и това нещо го правят ежедневно.

Водещ: Добре, тук само да вмъкнем, важно е да кажем все пак, че шофьорите остават, няма да стават парамедици. Мисля, че е важно.

Стефан Константинов: Нищо няма да се случи така магически, но по принцип идеята е всички, които искат да бъдат шофьори и да карат линейка, би трябвало да имат линейка, би трябвало да станат и те парамедици, да имат определен минимален курс...

Водещ: Ще бъде задължително.

Стефан Константинов: ... минимален курс. Да, те ще си карат линейката, но ще имат определени компетенции. Разбира се, за това на тях трябва да им се плаща.

Водеща: Сега, казвате важен стимул хората да бъдат задържани в системата на спешната помощ е, разбира се, заплащането. От кога и с колко предвиждате заплатите им да бъдат увеличени, за да останат тези хора вътре в системата?

Стефан Константинов: Тъй като това, което ви говоря, изисква 2-3-5 години, а ние имаме в момента определен проблем, в големите населени места, а и изобщо от следващата година би следвало да има повишение на заплатите на работещите там. Нереално е да мислим, че нещо можем да направим по отношение на хората да ги задържим, ако нямаме увеличение на доходите. За основните заплати за фелдшери и сестри, които работят там, трябва да бъдат поне три пъти минималната работна заплата. Лекарите в никой случай не виждам как можем да имаме успех, ако заплатите им не започват от 1500 - 1600 лева. Това го казвам не просто защото така сме си ги измисли тези числа, а защото това са съпоставими стойности с това, което изкарват колегите им в другите сфери, там, където работят със Здравната каса.

Водеща: Готов ли сте да отстоявате тези числа, както вие, казвате, пред финансовия министър Симеон Сянков?

Стефан Константинов: Естествено, готов съм, това ми е работата.

Водещ: Не, защото виждаме как върви диалогът му със социалния министър, който вече месеци наред желае минималната заплата да бъде увеличена от 240 на 270 лева и всъщност още май не е сигурно дали това ще се случи от 1 юли. Мисълта ми е - битката няма да е лека.

Стефан Константинов: Аз не го виждам това нещо като битка. От здравния министър винаги се казва, искаме реформи, искаме идеи какво да правим. Ето, идеите са ясни - ако заложим само на увеличението - да кажем,, искаме повече пари, за да задържим лекарите и да сложим лекари много да работят в спешната помощ, финансовият министър ще е в пълното право да каже, това е неразумна политика, вие нищо не предлагате. Между другото, искам да ви каже, че ако 2006 г. парите за спешна помощ са били 52 милиона лева, в момента, 2010 са стигнали 81 милиона лева. Те са пак недостатъчни, но виждате какъв сериозен ръст имаме и въпреки това имаме недоволство. Спешната помощ е скъпо удоволствие. Всъщност, ако погледнем, българинът дава около 10 лева за спешна помощ годишно, всеки български гражданин. Това не са много пари. Но от друга страна, ако погледнем, едно повикване на линейка струва около 100 лева. За 100 лева ние не можем да си позволим хората да се обаждат, да идват линейки да ги преглеждат по къщите, защото ние за 200 или за 300 лева можем да имаме на 24 часа оборудван кабинет, където да преглежда лекар, където да дори да има лаборатория и да предлагаме тези услуги. Така че едното от нещата, които в концепцията е записано, е, че не може да се разглежда спешната помощ сама за себе си. Тя трябва да върви успоредно с промени в извънболничната помощ и промени в болниците. Това, което, пак се връщам на тези кабинети, е изключително важно. Това е мястото, където всъщност хората, които имат оплаквания, искат да заведат децата си или някакъв друг проблем - могат да отидат и там да получат решение на въпроса. Не е пътят, по който трябва да вървим, да викаме линейките. Това е скъпо нещо и ще става още по-скъпо в следващите години.

Водеща: Още веднъж ще ви помоля да кажете с какви конкретни аргументи ще застанете пред финансовия министър, за да поискате повече пари за спешната помощ. 70 милиона искате от догодина повече от тези 81 милиона.

Водещ: ... според собствените ви разчети - 180 милиона на година, общо взето...

Стефан Константинов: Това са сметнати разчетите с цените на горивата, които се повишават, с това, което ни трябва да правим като промени в информационната система и най-вече със заплатите, които са най-големият харч. Аргументите са много прости - искате ли да няма обаждания по телефоните, недоволство от хората - това е единственият начин. Между другото, съвсем не е задължително това нещо да стане като задължително плащане. В здравеопазването има определено количество пари, да, наистина, те не са достатъчно, тъй като най-вече държавата ни като цяло е бедна, ниска производителност на труда, икономическа криза. Може да се върви по посока оптимизация на разходите вътре в здравеопазването, но пари допълнително са абсолютно..

Водещ: Споменахте, че информационната система, това наистина е важно, 8 милиона лева са инвестирани за изграждането на електронна система, само че, по собствения ви израз, продължават да се записват на халваджийски тефтер

Стефан Константинов: на някои места, или на определен... на картончета. Това, което може да стане още от следващия месец, е да се правят проверки и ако има проблеми в обучението в работата със системата, да искаме да се подобрява работата в самите центрове. Линейките с джипиеси, компютърни разпечатки от джипиеси, компютърна разпечатка от обажданията, ясна информация какво се случва и как върви. Не е нормално в днешно време да има човек компютър и да си записва човек на някакви бележки.

Водещ: Може би трябва да кажем, струва ми се много важно, че не всяка болница, не всяко болнично заведение ще има правото да развива спешна дейност, вие споменахте кабинетите и т.н. разяснете ни го това.

Стефан Константинов: не става въпрос за право. Към момента всички болнични заведения са задължени да оказват 24-часова спешна помощ. На практика това не се случва. Знаете, че дори в София, ако има инцидент, са определени болници, към които винаги заминават линейките. Така че този текст в закона виси малко във въздуха. Вместо да изискваме подобно нещо, би следвало да идентифицираме лечебни заведения, които могат да отговарят. Така или иначе и държавата в момента плаща допълнителни средства за спешна помощ. Там, където имат спешни отделения, там, където могат комплексно обслужване да предоставят на пациента, тъй като когато имаме спешен случай, много случаи представете си човек в безсъзнание, ние не знаем в първия момент... знаем, че трябва да го закараме в болница, да му се направят много бързо определен набор изследвания. Но ние не знаем в първия момент дали той е за неврологично отделение, дали трябва спешна хирургична операция да му се прави, дали трябва директно в реанимацията да отиде. Т.е. на нас ни трябват болници с определен обем на дейност. И е хубаво ние да ги идентифицираме и да е ясно, че точно в тези лечебни заведения се отива. Значи, да казваме държавни болници или някакви други, всеки, който може да покрие тези критерии, е добре дошъл. Между другото наплив да се работи в „Спешна помощ" и да се оказва, няма от страна на болниците. Да се получат определени средства - има, но да работят спешна помощ болниците много-много не искат. По-скоро ние ги задължаваме държавните болници да извършват тази дейност.

Водещ: Г-н министър, съвсем накратко, нека единствената тема извън спешната помощ да е отново лекарствата за онкоболните. А те, по информация на някои неправителствени организации, отново няма някои от лекарствата за онкоболните. Защо? Имате ли някакви добри новини за хората?

Стефан Константинов: Да,а з искам да кажа следното - първо, че се извинявам на хората за всички неудобства, които им се случват. Искам да ги уверя, защото така остана впечатление от някои изяви, за бездушните чиновници в министерството, които ето, пак нещо не правят, пак нещо лошо се случва. Истината е, че едно определено лекарство липсваше, може да се появят и допълнително, както е ставало между другото много пъти в годината, месеци не са имали, и сега текат точно такива съдебни дела и виждаме какво изнесе и Сметната палата. Но лекарството, което липсваше, проблемът е, че търгът, който е в министерството, ние бяхме обещали на хората, че ще гарантираме, ако болниците не могат да си го направят, ние да ги покрием. Търгът се провали поради това, че документите, които бяха подадени, не отговаряха на българските закони. Разбира се, направихме срещи с дистрибутори, с производители, така че от вчера, от онзи ден вече в болниците лекарството го има. Това за пореден път доказва колко сме прави. Когато се провали един централен търг, страда абсолютно цялата държава неизбежно. Тук, за щастие, имаше лечебни заведения, които са си провели своите търгове и на практика само 10 лечебни заведения бяха засегнати от това нещо. Така че искам да кажа на хората - ние работим, системата ще бъде по-добра и по-дружелюбна в следващите месеци, могат да бъдат сигурни. Не е въпросът в някакво лошо желание. Много е лесно да се каже - бездушната администрация, но наистина нещата... ние държим сметка и за цената, на която купуваме лекарствата, и така сме вързани, че ние се реферираме по европейски държави. Ако, представете си, в една европейска държава намалят цената си, и фирмата каже пък, ние не искаме на тази цена да участваме в България, защото пък други европейски държави се реферират по нас - оттам идват част от проблемите, но за щастие в диалог дистрибутори и производители бързо намираме решение.

Водещ: Благодаря ви за това интервю.