Нещо не е наред, нали?

/КРОСС/ Да си пожелаем през 2017 година да забелязваме очевидното и да започнем да поправяме простите неща

Това са три малки истории. Които, всъщност, никак не са малки, но ни се изплъзват от погледа като нещо наистина незначително. Така се случи, че минаха пред очите ми в дните, когато изпращахме старата и посрещахме новата година. А общото между трите е усещането, че вече сме сварени. Като онези жаби... знаете за тях.

И понеже в началото на 2017 година е модерно, като в онзи стар виц, да ни повтарят „По-добре вече беше", нека пък ние се опитаме да променим нещо към добро. Например, поне да забелязваме, че сме сварени; поне да не се радваме на това; да избираме политици, които поне казват на глас, че сме сварени. Пък ако имат и решение... Ето ги трите случки:

„Блокадата"
Не е нормално единствената магистрала, която стига от единия до другия край на България, да бъде блокирана след първия малко по-сериозен сняг, възмутиха се едни. Който и да управлява, той не може да подчини природата, отговориха им други. Много ли бил снегът, малко ли бил снегът, кога се е появил премиерът на място, ял ли е, пил ли е, начело ли е на кризисния щаб, какъв кризисен щаб?!? Глупави въпроси като за глупавото положение, до което сме стигнали: държавата ни не работи. Някой не бил сметнал броя на снегорините, друг не бил отклонил достатъчно рано движението, трети не бил доставил навреме храна, вода и гориво... В същото време телевизионните екипи очевидно стигаха до мястото на събитието, за да ни предават на живо пристигането на премиера, според когото пък всички го "хейтват". Нещо не е наред, нали?

Без него координация няма ли? Без него институции няма ли? Без него парите ни не изтичат ли към всичките служби и службици? „Държавата не работи" е втръснало клише, което обаче ни казва истината. Ако Той (който и да е) случайно не може да оглави два кризисна щаба едновременно, едната криза ще изчака да приключи другата ли? Нещо не е наред...

Работните места
Безработицата намалява, казва статистиката. Откриват се нови производства. В един български град ще има нова фабрика с много нови работни места. Частна, чуждестранна. А хората търсят „връзки" и си носят молбите или при кмета, или при местния партиен секретар. Нещо не е наред, нали?

Тази история в София може да звучи непонятно и абсурдно, но е истинска. Попътувайте малко, поговорете с хора и ще чуете много подобни. На практика системата на тотален контрол над населението не се е променила от годините на комунистическия режим насам. Ако искаш работа, търсиш Партията. Няма значение дали като портиер в общината, като лелка в детската градина или пък каквото и да е в онзи частен сектор, който има вземане-даване с местната власт.

Европейският съюз
Тези дни станаха точно 10 години от присъединяването на България към Европейския съюз. Няма нужда от тържества, но поне можехме да забележим годишнината. Това е най-доброто, което се е случвало на България от ХХХ години (който иска да спори по числото). И няма нужда от високопарни думи за „общото европейско семейство" и „цивилизационния избор". Погледнете само какво получихме, ако предпочитате да гледате по този начин: средната заплата днес е два пъти по-висока от момента на присъединяването; стотици хиляди българи се възползват от възможността да избират къде да търсят работа и за колко да продават труда си; десетки хиляди български деца учат в качествени университети на преференциални цени като европейски граждани, някои дори и безплатно. Можехме поне да си кажем едно „Наздраве" за нещо, което сами постигнахме. А ние не се сетихме дори. Нещо не е наред, нали?

Иначе ни управляват проевропейски политици. На думи. За които и разпадът на държавата, и тоталният контрол над съдбите на хората, и смачкването на стремежа към развитие са прекалено удобни. А държавата ни е умишлено поддържана в неработещ режим, за да може всичко да се разпределя от едно гише. И снегорините, и работните места, и порциите. Програмиран разпад.

Това не е текст (само) срещу ГЕРБ. Вижте как БСП реши да реагира на блокадата на магистралата и ще ви домъчнее още повече. Бил виновен Плевнелиев, защото нещо си... На тези хора поне да им пожелаем весела 100-годишнина от Октомврийската революция. За чифте-пищовите изобщо няма смисъл да говорим. А най-тъжно е, когато погледнеш малцината разумни, които имат неповторимото свойство да не си говорят помежду си. Да си пожелаем през 2017 година поне един мислещ човек да постигне съгласие с друг мислещ човек за общо действие за промяна. Никак няма да е малко.

Автор: Иван Бедров, Клуб Z