Юлиян Попов: Докато разчитаме на евросредства за безводието, проблемът няма да мръдне

/КРОСС/ Докато очакваме, че с европейски средства ще оправим водния проблем, водният проблем няма да мръдне. Това коментира в "Денят започва в неделя" бившият екоминистър Юлиян Попов. Според него у нас трябва да се спре всякакво европейско финансиране, свързано с водите, за да се даде стимул на институциите сами да разрешат проблема.

Попов приветства проверките на Сметната палата, свързани с водите и смята, че заключението от доклада ще бъде за създаване на нов орган или координационен механизъм, който да отговаря за управлението им.

"Ще предизвика някакъв процес - Сметната палата е сериозна институция, но бавенето ни струва много пари. Управлението на водите наистина е разпокъсано - важно е и как общините инвестират и управляват водните ресурси, защото инфраструктурата е основно тяхна собственост".

Водоснабдяването има ясен бизнес модел - докато той се използва, проблемите ще продължават и не е работа на държавата да инвестира в това нещо, заяви Юлиян Попов.

"Например София - сега не е на режим на водата, а беше през 90-те. "Софийска вода" е на концесия и не използва европейско финансиране. Има най-ниските загуби и най-ниска цена на водата, просто защото е приложила бизнес модел. Това не значи да се вземат парите на хората, но докато не се приложи логично и рационално, ще страдаме както в битовото водоснабдяване, така и в земеделието".

Ще отнеме десетилетия на държавата да възстанови дружеството "Напоителни системи", коментира бившият министър:

"Напоителни системи" е предприятие и трябва ясно да се отдели от което и да е било министерство и да се управлява като добро предприятие. Сега се напояват около 3% от това, което е било през 1985 г., защото не се дава възможност на този тип предприятия да въведат бизнес логика в своето поведение".

Споразумението с Гърция за отпускане на вода от река Арда има главно успокояващ ефект върху двустранните отношения, а България не губи нищо от него, коментира още Попов.

"България имаше репарационно споразумение с Гърция след Втората световна война, с което се задължава всяка година да отпуска 186 млн. куб. м вода. За тези 60 години не е имало нито един случай България да е била принудена да дава повече от това, което има нужда, т.е. да се лиши от вода, която се изтича надолу така или иначе".

По думите му дори да задържим тези води, това няма да реши цялостния проблем със сушата у нас.