Мантинелите в България - за цените, обществените поръчки и нормативните изисквания

/КРОСС/ Обществените поръчки за мантинели, цените, при които се възлагат, и връзките между фирми от сектора и политически лица коментираха в предаването „Здравей, България" разследващият журналист в BIRD.BG Димитър Стоянов и председателят на УС на Научно-техническия съюз по транспорт инж. Ясен Ишев.

По думите на Стоянов журналистите са проверили наличната публична информация в Търговския регистър, Агенцията за обществени поръчки и други бази данни. „Колегите положиха много сериозни усилия в проверяването на тези връзки посредством откритите бази данни", заяви той.

Той твърди, че при проверките са установени връзки между политически лица и компании, които участват в обществени поръчки за доставка на мантинели. По думите му става въпрос за представители на различни политически партии. Стоянов посочи като пример имена, които според него се появяват в публичните данни и разследванията на BIRD, като уточни, че информацията е публикувана и на страницата на медията.

Според него пазарът на мантинели в България е концентриран в ръцете на ограничен брой компании. Стоянов изтъкна, че стойността на различни обществени поръчки и последващи индексации достига стотици милиони и направи паралел с други случаи, свързани с инфраструктурни проекти, и с разследванията около строителството на автомагистрала „Хемус".„Тази схема е далеч отвъд поставянето на мантинели", подчерта той.

Инженер Ясен Ишев постави акцент върху начина, по който са формулирани изискванията при обществените поръчки и върху използването на стоманени вместо стоманобетонови ограничителни системи. По думите му компаниите в сектора са се развили значително, изградили са собствени производствени мощности и са увеличили капацитета си. Той постави под въпрос и нивото на цените и качеството на изпълнението. „Първо, цените са много завишени. Второ, качеството не може да се каже, че е на нужната висота", заяви експертът.

Според Ишев нормативната рамка за ограничителните системи е съществена част от проблема. Той твърди, че изискванията са разработени основно около стоманените системи, докато за бетонните решения липсват аналогични подробни спецификации. „Има цял проект за стоманени ограничителни системи - с подробности, с дебелини, с разстояния, с милиметри, с всичко. И на едно място само е писано, че може да има и стоманени, или бетонни", обясни Ишев.

Той изрази надежда, че нормативната база ще бъде променена така, че стоманобетоновите ограничителни системи да могат по-широко да се използват при инфраструктурни проекти.

Другият спорен въпрос е свързан с индексацията на вече възложени обществени поръчки. Ишев посочи, че увеличаването на цената на стоманата след началото на войната в Украйна може да е фактор за част от индексациите. „Има логика, тъй като стоманата се вдигна двойно", каза той.

В същото време инженерът твърди, че при сравнение за по-дълъг период стоманобетоновите ограничителни системи могат да бъдат по-икономични заради по-дългия си експлоатационен живот и по-малката необходимост от ремонти след удари. „Тънкостта в разликата между двете е, че стоманобетоновите са много по-дълготрайни и много по-рядко биват удряни от превозни средства. Ако за 10-годишен период направи човек една равносметка, стоманобетоновите ще ви излязат много по-евтино", каза инженерът.