Тони Димитрова разплака сънародниците ни в Чикаго

/КРОСС/ Толкова свят видях покрай песните си, че няма как да съм неблагодарна на съдбата. Била съм в много държави, срещнах прекрасни хора, не от хубаво напуснали родината си, казва Тони Димитрова. Във вторник тя излиза на голямата сцена на зала 1 на НДК за един - по нейните думи - специален концерт. На него ще бъде представен и новият й албум: "Добър вечер, добър ден."
Едни от най-големите си приятели - Марианка и Коце, бургазлийката срещна в Чикаго. Там имах един тъжен случай, спомня си тя, докато пеех песента за майката, много хора ставаха и напускаха залата. Стреснах се. След десетина минути започнаха да се връщат. После моята Марианка ми каза - излизали навън да се наплачат. В Атланта катастрофирахме. Шиха ми главата, продължава тя. Раната не беше дълбока, но цялата бях в кръв. Опитах се да обясня нещо на английски, ама той толкова явно приличал на български, че хората ме гледаха странно. Тогава млъкнах като глухоняма. Шиха ме, кроиха ме, аз мълчах геройски. Не обелих дума. После на концерта в Лас Вегас ходех с лепенка. А в самолета сюардесите съчувствено ме питаха дали съм гладна.
В Москва ни се чудеха защо поръчваме питиетата в чаши. За тях това е несериозно отношение към водката. После близахме раните си дни наред, пише "Стандарт".  
Имам чудесни срещи и концерти в Кипър и в Атина, в Тирана. Боже, колко се влюбих в Прага - прекрасни хора! За Канада мога да пиша с дни - там живеят едни от най-добрите българи в света - в Монреал, Торонто, Отава, Ванкувър, Калгари, Ниагара фолс. Сякаш съм ги познавала цял живот. Тази година пред българите в Берлин изнесохме два концерта с Виктор Калев. Беше толкова вълнуващо. Винаги съм готова да се връщам там, където съм била.