Начало на Богородичния пост

Защото след изкупителната смърт и Възкресение на нашият Спасител християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея. "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" ,"за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. . . Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" . Затова в деня на Успението на Божията майка Църквата напомня: "В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гостби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

/ВН/