Турция „ще довърши“ Турски поток

/КРОСС/ Към средата на тази година стана напълно ясно, че Русия е загубила борбата за запазване на ролята си в организирането на енергийните доставки за Южна и Югоизточна Европа. Шансовете за разширяване на тази роля станаха пренеблежимо малки. Проектът за газопровода Южен поток, замислен някога с широк мащаб, първо се смали до „турски" поток, а след това се превърна в нещо незначително и търговско катастрофално.

Турция и Азербайджан изцяло превзеха Южен коридор за доставка на газ на онези пазари, към които се насочваше Газпром. Именно този тандем започна да диктува условията за доставки, като постави някога мощната руска компания на нейното място -на последния ред.

Трябва да се признае, че идеята за организиране на обход на газопреносната система на Украйна от юг беше обречена на провал от самото начало. Следвайки инструкциите на политическото ръководство, Газпром инвестира колосални средства в изграждането на нов газов коридор от Ямал до бреговете на Балтийско и Черно море, без никакви гаранции, че европейските регулатори на пазара ще позволят този маршрут да бъде разширен, в рамките на Европейския съюз, през няколко държавни граници.

Странно е, че в Европейската комисия не се получиха молби от Москва за разрешение за удължаване на Южен поток от България до Австрия, където трябваше да се свърже със Северен поток и да лиши Украйна от газовия транзит. Черноморският участък на Южен поток трябваше да се състои от четири линии с общ капацитет 63 милиарда кубически метра годишно.

Купиха се тръби и се организира тяхното съхранение на българското крайбрежие. Изградени са захранващ газопровод и мощна наземна компресорна станция. На практика се постигна съгласие с почти всички правителства по пътя от морето към Австрия и дори се подписа междуправителствено споразумение с българите. Но Европейската комисия се осъзна и посочи на България, че и това споразумение, и договорът с Газпром нарушават принципите на свободна конкуренция и противодействието на монополизма - тоест на основните разпоредби на „Третия енергиен пакет", който стана закон за ЕС.

Собственикът на газа не трябва да притежава и експлоатира газопровода, а собственикът е длъжен да разпредели поне половината от капацитета на „трети страни". И България беше принудена да се подчини, защото Брюксел даде да се разбере, че ще спрат да я финансира, ако пренебрегва общите правила.
Когато на 1 декември 2014 г. Владимир Путин обяви, че плановете за изграждане на газопровода Южен поток са нарушени, беше лесно да се види, че президентът е ядосан. За да си спаси отчасти репутацията, Москва набързо обяви, че сега ще построи Турски поток, тоест ще въведе Черноморския маршрут до Турция, а след това нека европейците сами решат, как да вземат руския газ от там до границата на Европейския съюз.

Проблемът е, че надеждният транзитен оператор, Украйна, беше заменен за капризен и непредсказуем турски партньор. Украинците никога не са разочаровали Газпром, изпълнявайки стриктно договорните си задължения за изпомпване на руски газ за европейските потребители. Всички прекъсвания и съкращения на доставките са извършени не по вина на Киев, а заради политическо решение на Кремъл. И турците моментално показаха своя нрав.

С голяма трудност те се съгласиха да приемат не четири, а само два линии от газопровода с общ капацитет от 31,5 милиарда кубически метра годишно: едната за Турция, а другата за прехвърляне към клиентите на Газпром в ЕС. Освен това, Анкара обоснова споразумението си със значителни отстъпки в цената на газа - и ги получи.

До началото на 2019 г. и двете линии бяха положени по морското дъно. Газът тръгна за потребители в Турция, България, Северна Македония и Гърция. Украинският сегмент на стария „балкански" маршрут през Румъния и България до Турция спря да работи. И тук станаха ясни нюансите, които не позволиха на Газпром да се възползва напълно от отказа на услугите на Киев.

Възползвайки се от приятелското - и не напълно безкористно - отношение от страна на Белград, Газпром изгради участък от Турски поток през Сърбия, но все още не може да го пусне в експлоатация. Липсва компресорна станция от българската страна на границата (американският доставчик на компресор Solar Turbine по подразбиране не изпълнява договора, поради американските санкции срещу проекта). Да, и с продължаването на маршрута в Унгария, не всичко е наред - няма стъпки, които да бъдат включени в Турския поток.

Сега българското правителство се опитва доста неубедително да убеди ЕС и САЩ, че с помощта на Русия е прокарало нов газопровод между Турция и Сърбия, но не като част от Турски поток на Газпром, а като независима инфраструктура, която ще приема не само руски газ, но и газ от други доставчици - Азербайджан и Гърция. България вече подписа договор с Азербайджан за доставка на 1 милиард кубически метра годишно (една трета от нуждите на страната). В същото време българите изграждат мост за доставки на газ от Гърция, където капацитетът за получаване на втечнен природен газ се разширява.

Що се отнася до Турция, след като е променила украинския маршрут за получаване на руски газ на черноморския, явно тя не желае да продължи сътрудничеството с Газпром. Вносът на газ от Русия е намалял почти наполовина за три години, а турците заплашват изобщо да не подновяват договорите. Нещо повече, те отказват да платят на Газпром, защото не са избрали обемите, предвидени в предишните договори.

Турците намериха заместител на руския газ под формата на доставки на втечнен газ и освен това под формата на внос от Азербайджан, а сега също декларират, че ще откажат да внасят руски петрол.

Докато Москва харчеше безумни пари за Южен поток и Турски поток, международни компании полагаха свой собствен Южен газов коридор. Те разшириха Южнокавказкия газопровод от Азербайджан през Грузия до Турция, изградиха Транс.Анадолския газопровод (TANAP) през Турция и завършват Транс.Адриатическия газопровод (ТАР) от Гърция през Албания до Италия. Предвид ограничените (и не нарастващите) нужди на газовия пазар на Балканите и в Южна Европа като цяло, тук няма място за разширяване на пазарната ниша на Газпром. Амбициозните планове, които струват десетки милиарди долари, се смалиха до сравнително малки обеми, които Газпром може да достави на Балканите и отчасти да ги продаде в Турция.

Вече няма да е възможно да заеме господстващи позиции на тези пазари - и още повече да използваме газови лостове, за да провежда, макар и невидимо, външната си политика -вече няма да може. Руският „натиск" на юг може да бъде пренебрегнат.

източник: Alternatives and Analyzes